Р Е Ш Е Н И Е    97

 

Гр. Сливен, 27.06.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

    при участието на прокурора ……………. и при секретаря Н.Й., като разгледа докладваното от съдия Детелина Бозукова административно дело № 84 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производство се движи по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП /  във вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д.С.И. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0804-000358 от 02.04.2014г., издадена от Началник Група в сектор „Пътна полиция”  към Областна Дирекция МВР - Сливен. С обжалваната заповед на И., на основание чл.171, т.1, б.”д”/ без посочване на нормативен акт/, е приложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата глоба”.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че актът е издаден при липса на компетентност, при неспазване изискването за форма и съдържание на акта. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие – адв. С. ***, развива съображения за постановяването на акта в противоречие и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗДвП и в несъответствие с целта на закона. Счита, че не са налице предпоставките, визирани в чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП и заповедта е издадена при липса на фактическо основание. Моли за отмяна на оспорената заповед и на приложената с нея принудителна административна мярка. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата -  Началник Група „РОППССВ“ в сектор „Пътна полиция” към ОД МВР – Сливен при изпращане на преписка заявява, че заповедта е издадена, тъй като е установено, че оспорващият не е заплатил глобите по влезли в сила НП, без да ги индивидуализира конкретно.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е допустима за разглеждане, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес срещу годен за обжалване административен акт и в преклузивния срок за неговото обжалване - видно от разписката в заповедта, същата е връчена на 08.03.2016 г. на лицето, а жалбата е подадена на 22.03.2016 г. в регистратурата на Административен съд – Сливен.

Разгледана по същество, след преценка на данните от административната преписка и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът я намира за основателна по следните съображения:

Предмет на обжалване е заповед за прилагане на ПАМ №  14-0804-000358/02.04.2014г., издадена от Д. С. – н. гр. в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Сливен, с която на жалбоподателя И. на основание чл. 171, т.1, б."д" /без посочване на нормативен акт/ е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба“ за това, че на 02.04.2014 г. около 09,30 ч. в гр.Сливен като водач на МПС лек автомобил с рег.№ СН1756ВН управлява със СУМПС с изтекъл срок на 25.09.2012г., неправоспособен, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.

На първо място съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, буква "д" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В хода на настоящото производство е представена заповед № 1355 от 17.09.2012 г. на Директора на ОДМВР Сливен, с която са възложени правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците групи в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР, какъвто е издателят на процесния административен акт. Въпреки че в акта не е посочено изрично на коя точно група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Сливен е началник издалият заповедта за налагане на ПАМ, предвид представената заповед № 8121К-922/30.03.3015г. /л.41/ на Министъра на вътрешните работи на РБългария, съдът намира, че административният акт е бил издаден при наличие на материална компетентност от страна на автора му.

По делото е представена и приета като доказателство справка за издадените на оспорващия И. наказателни постановления и електронни фишове от Началник сектор "Пътна полиция" – Сливен. Приета е справка, от която е видно, че въз основа на АУАН № 368523/02.04.2014г., съставен на водача И., въз основа на който е издадена и оспорената ПАМ не е издадено НП. Приобщено е копие от заявление за издаване на свидетелство за правоуправление, на което е отбелязано, че 2 бр. НП са обжалвани, а за 5 бр. НП има приложени копия от платежни документи. По делото е приобщено свидетелство за управление на МПС с № 28297211 от 25.05.2016г. издадено на ОДМВР Сливен на оспорващия И..

Въз основа на приобщените доказателства съдът намира, че процесната заповед е издадена в предвидената за това форма за валидност, но що се касае до съдържанието на акта се констатира, че в същия не е посочен нормативния акт, въз основа на който се позовава органа при издаването му. Заповедта е издадена и при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в пълна липса на мотиви, в разрез с изискванията както на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, така и на общата такава на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за мотивираност на тази категория административни актове.

Съобразно посоченото правно основание за налагане на принудителната административна мярка в случая - чл. 171, т.1 б."д" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: д) (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал.8 от ЗДвП-до заплащане на дължимата глоба.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК, поради което следва да отговаря на всички изисквания към съдържанието и формата на административните актове. Предвид посоченото в случая при преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 171, т.1 б."д" ЗДвП, е необходимо да е налице нарушение на чл. 157, ал.8 от ЗДвП. При издаването на процесната заповед мотиви относно неизпълнение на това изискване не са изложени. Административният орган нито е цитирал наличието на каквото и да е влязло в сила наказателно постановление, с което на жалбоподателя И. да е наложено административно наказание "глоба", която да не е изплатена, нито е посочил към процесната дата дали е изтекъл срокът по чл. 157, ал.8 от ЗДвП, след изтичането на който едномесечен срок водачът на превозното средство няма право да управлява същото, легитимирайки се с наказателното постановление вместо с контролния талон.

Съдът намира, предвид наличието на кумулативност на изискванията в нормата на чл. 171, т.1 б."д" ЗДвП, че единствено съвкупното наличие на всички изложени предпоставки, а именно наличие на влязло в сила наказателно постановление, с което на лицето е наложено административно наказание "глоба", което не е заплатено от нарушителя, изтичане на едномесечния срок по чл. 157, ал.8 от ЗДвП /в който срок по силата на законовата фикция наказателното постановление замества контролния талон и водачът има право да управлява МПС легитимирайки се с него/ и констатирано управление на МПС след тази дата, е мислимо налагането на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.1 б"д" от ЗДвП. В тази връзка административният орган дължи излагане на мотиви относно изискваните по закон обстоятелства за наличието на тези предпоставки.

В случая административният орган, въпреки позоваването си на сочената норма, не е изложил никакви съображения от фактическа и правна страна за нейното наличие чрез изследване на всяка една от сочените предпоставки. В издадената заповед нито са посочени, нито са събрани доказателства, въз основа на които е направен този извод. Само цифровото изписване на правната норма и формалното посочване, че водачът "е неправоспособен, СУМПС е с изтекъл срок на 25.09.2012г.“ не съставлява изпълнение на императивното изискване за мотивираност на тази категория актове.

Предвид посоченото съдът намира, че в издадената заповед от страна на административния орган не са изложени каквито и да е съображения за правнорелевантните факти и обстоятелства, свързани с приложението на законовата разпоредба на чл. 171, т.1, б."д" от ЗДвП. Изложената в оспорената заповед фактическа обстановка от своя страна е ирелевантна и няма никакво отношение към приложимата правна норма. Обстоятелството, че са издадени НП / което е видно едва от представената в хода на съдебното производство справка/ не изключва задължението на административния орган да обследва и посочи наличието на тези обстоятелства / кои са НП с посочване на номер и дата, кога са връчени и кога са влезли в сила, наличие или липсата на образувано изпълнително производство за събиране на глобите по тях/, с които законът свързва приложението на чл. 171, т.1 б."д" от ЗДвП. Тези обстоятелства не са посочени и в акта, въз основа на който е издадена заповедта за налагане на мярката. Липсата на мотиви винаги представлява съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Този факт сам по себе си е достатъчно основание за отмяна на издадения административен акт, без да се разглежда спора по същество, тъй като не може да се направи какъвто и да е извод относно наличието на предпоставките за приложението на сочената правна норма. В този смисъл е решение по адм.дело № 1795/2014г. по описа на ВАС.

Предвид изложените правни изводи настоящият състав на Административен съд – Сливен намира, че жалбата е основателна, поради което административният акт следва да бъда отменен.

Предвид изхода на делото основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 143, ал.1 от АПК  ОДМВР – Сливен следва да бъде осъдена да заплати на Д.И. разноски в размер на 410 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 400 лв. договорено  заплатено адвокатско възнаграждение.

   Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд   Сливен ­

                                                             Р     Е     Ш     И     :  

            ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0804-000358 от 02.04.2014г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Сливен, с която на основание чл.171, т.1, б.”д” /без посочване на нормативния акт/ е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба”, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА. 

            ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати на Д.С.И. ***, ЕГН ********** сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляващи съдебно деловодни разноски.  

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните.    

                                                                      

                                                           СЪДИЯ: