Р Е Ш Е Н И Е № 96

 

20.06.2016 год. гр.Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито съдебно заседание проведено на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря В.К. като разгледа докладваното от съдия Динчева адм.дело № 123 по описа на съда за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. и във вр. с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация.

Образувано е по жалба подадена от „ДКЦ 1-Сливен“ ЕООД представлявано от д.А.А. против писмо изх. № 29-04-7/24.03.2016 год. на Директора на РЗОК-Сливен, с което е отказано предоставянето на информация поискана с молба вх.№ 29-04-7/10.03.2016 год.

В жалбата се твърди, че е формиран отказ за предоставяне на информацията въпреки, че РЗОК-Сливен разполага с исканата информация и в качеството си на страна по сключения договор била длъжна да я предостави в срок. Органът следвало да се произнесе по молбата като изложи фактически и правни основания за издаване на акта. Прави се искане съдът да постанови решение, с което да отмени отказа на директора на РЗОК-Сливен да се произнесе по молба вх.№ 29-04-7/10.03.2016 год. и да върне преписката на административния орган за произнасяне по същество. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващото дружество редовно призовано се представлява от управителя д.А. и от адв.Д., която поддържа жалбата. Счита, че директорът на РЗОК-Сливен е бил длъжен да предостави исканата информация по силата на сключения договор между НЗОК и „ДКЦ 1-Сливен“ ЕООД, а и поради обстоятелството, че информацията е налична в органа. Претендира направените по делото разноски.

Административният орган редовно призован не се явява. Представлява се от ю. Д., която намира жалбата за недопустима, тъй като счита, че не е налице искане за издаване на административен акт, поради което не може да има отказ за издаването му. Намира, че директорът няма задължение за произнасяне по искането и не може да се формира отказ. Претендира направените по делото разноски. 

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№ 29-04-7/10.03.2016 год. „ДКЦ 1-Сливен“ ЕООД чрез управителя си е поискал от директора на РЗОК-Сливен да му бъде предоставена информация относно „броя СМД и стойност МДД определени от НЗОК на РЗОК-Сливен за първото тримесечие на 2014 год. и какъв е неизчерпания общ брой СМД и неизчерпаната стойност МДД в бюджета на РЗОК-Сливен в края на първото тримесечие на 2014 год.“. С процесното писмо изх.№ 29-04-7/24.03.2016 год. директорът на РЗОК-Сливен е отговорил на оспорващото дружеството следното „РЗОК е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и исканите от Вас документи за първо тримесечие на 2014 год. можете да получите от първостепенния разпоредител с бюджетни средства – НЗОК“. Това писмо е получено от управителя на дружеството на 28.03.2016 год.Жалбата срещу него е подадена на 13.04.2016 год. до съда чрез административния орган.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл. 140, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

На първо място съдът следва да посочи, че макар в процесното писмо да не е посочено, че същото се издава въз основа на Закона за достъп до обществена информация именно по този ред следва да се разгледа настоящия спор. В тази връзка съдът намира, че задължените да предоставят информация по този закон субекти са посочени в чл.3 от ЗДОИ като директорът на РЗОК-Сливен в качеството си на орган представляващ НЗОК на териториално равнище съгласно чл.20 във вр. с чл.6, ал.2 от ЗЗО и чл.19 от Правилника за устройства и дейността на НЗОК се явява задължен субект по смисъла на закона съобразно нормативно определената му компетентност.

Отказът обективиран в писмо № 29-04-7/24.03.2016годиздаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но не съдържа необходимите реквизите по чл.38 от ЗДОИ. Същият е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБългария като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация с изключение на нормативно уредените ограничения на правото. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда определени в този закон освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съответно в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В чл.9, ал.1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации е официална и служебна като в чл.10 и чл.11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията „официална обществена информация” и „служебна обществена информация” и е определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По см. на чл.10 от ЗДОИ „официална обществена информация” е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл.11 от ЗДОИ „официална служебна информация” е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В разпоредбата на чл.3 от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация -  държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т.н., които създават или съхраняват обществена информация.

В настоящия случай по същество директорът на РЗОК-Сливен е отказал да предостави исканата информация като е обосновал отказа си с обстоятелството, че информацията следва да бъде предоставена от НЗОК в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджетни средства. В акта не са изложени нито правни, нито фактически основания за постановения отказ, което представлява нарушение на изискванията на чл.38 от ЗДОИ, съгласно който в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Това нарушение на процесуалните правила е от категорията на особено съществените, тъй като нарушава правото на защита на оспорващия, както и възможността на съда да извърши преценка относно законосъобразността на постановения отказ. Ето защо съдът намира, че процесният акт е незаконосъобразен на основание на чл.146, т.3 от АПК.

Процесното писмо е издадено и в противоречие с материалния закон-отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

На първо място следва да се посочи, че исканата и отказана информация има характер на обществена такава, тъй като е свързана с обществения живот и касае определения от НЗОК бюджет на РЗОК-Сливен за 2014 год. относно определени параметри, които са от значение за дейността на оспорващото дружество, тъй като същото е ЛЗ по смисъла на чл.58 от ЗЗО и има сключен договор с НЗОК за 2014 год. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от ДКЦ.

В ЗДОИ изчерпателно са изброени случаите, които представляват основание за отказ да се предостави достъп до обществена информация. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗДОИ това са следните случаи: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес и т.3 исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. По делото няма данни, а и не се твърди, че исканата информация е класифицирана, нито че същата вече е била предоставена на дружеството през предходните 6 месеца. Видно от съдържанието на молба вх.№ 29-04-7/10.03.2016 год., с която е поискано предоставянето на тази информация същата не засяга интересите на трето лице, т.е. не е налице нито един от случаите, при които административният орган да откаже достъп до исканата информация.

На следващо място съдът намира, че неправилно директорът на РЗОК-Сливен е отказал да предостави достъп до исканата информация при положение, че същата се намира у него. Съгласно чл.3, ал.1 от Закон за бюджета на НЗОК за 2014 год. (отм.) всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ Националната здравноосигурителна каса определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.2 и 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.4., а съгласно ал.2 на същия текст надзорният съвет на НЗОК утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Този ред е определен с приемането на Правила за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (Правила) приети с решение № РД-НС-04-6 от 23.01.2014 год. на Надзорния съвет на НЗОК. Съгласно чл.2, ал.1 от тези Правила „Националната здравноосигурителна каса определя на териториалните си поделения - Районни здравноосигурителни каси регионални параметри за броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) по типове направления по повод посещение на ЗОЛ съгласно първични медицински документи по НРД за медицинските дейности за 2014 год.“. Следователно директорът на РЗОК-Сливен е разполагал с исканата информация и е следвало да я предостави на оспорващото дружество.

Във връзка с гореизложеното съдът намира за неоснователен довода изложен от директора на РЗОК-Сливенза отказ за предоставяне на обществена информация, а именно, че исканата информация следва да се получи от първостепенния разпоредител с бюджетни средсва, т.е. НЗОК. РЗОК-Сливен е разполагала с търсената информация и не е била налице нито една от предвидените в закона хипотези, в които може да се постанови отказ. В тази случай административният орган е бил длъжен да предостави тази информация по реда на ЗДОИ.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба се явява основателна и отказът на директора на РЗОК-Сливен обективиран  в писмо № 29-04-7/24.03.2016 годе незаконосъобразен. В тази връзка преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по молбата вх.№ 29-04-7/10.03.2016 год.на „ДКЦ 1-Сливен“ ЕООД  при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона в сроковете по чл.28 и 29 от ЗДОИ считано от датата на влизане в сила на решението.

С оглед на изложеното оспореното пред съда писмо № 29-04-7/24.03.2016 год. издадено от директора на РЗОК-Сливен следва да се отмени, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне, при което да се съобразят изложените мотиви на съда относно наличието на исканата информация у органа и нейната дължимост.

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането на оспорващото дружеството за основателно. Следва да се осъди РЗОК-Сливен да заплати на „ДКЦ 1-Сливен“ ЕООД разноски по делото в общ размер на 400 лева, от които 350 лева представляващи адвокатски хонорар съгласно представения договор за правна защита и съдействие и 50 лева държавна такса.

Във връзка с гореизложеното Административен съд гр.Сливен VII състав на основание чл. 41, ал.1 от ЗДОИ

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ДКЦ 1-Сливен“ ЕООД писмо № 29-04-7/24.03.2016 год. на директора на РЗОК-Сливен

ИЗПРАЩА преписката на РЗОК-Сливен за ново произнасяне в срока по чл. 28 ЗДОИ по молба вх.№ 29-04-7/10.03.2016 год. на „ДКЦ 1-Сливен“ ЕООД съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА РЗОК-Сливен ДА ЗАПЛАТИ на „ДКЦ 1-Сливен“ ЕООД с управител д. А. А. гр.Сливен, бул.“Х. Б.“ № ЕИК …. разноски по делото в общ размер на 400 лева, от които 350 лева представляващи адвокатски хонорар и 50 лева държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ