Р Е Ш Е Н И Е  № 136

 

гр. Сливен 06.10.2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на осми септември,  две  хиляди  и шестнадесета година,  в  състав:

                   

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 148/2016 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от И.Т.И., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***…, офис ……– чрез а. В.С.–***, подадена против Заповед № 343з-767 от 13.05.2016 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР- Сливен, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В писмена защита подробно излага съображения за незаконосъобразността на обжалваната заповед. Заявява, че няма ясно формулирано нарушение, нито конкретно нарушена правна норма. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не са посочени последиците, липсват обстоятелствата, не е формулирана форма на вина, не е посочено цялостното поведение на служителя, относно наложеното наказание.

Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от г. ю. К. Б., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърди, че от доказателствата по делото е установено, че наказващият орган е спазил процедурата по установяване и налагане на дисциплинарното наказание, и че оспорващият е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки представени по делото.

Административен съд Сливен, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият И.Т.И. е служител в МВР от 2004 г. Към датата на издаване на оспорената заповед е п. и. …. степен в група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” в РУ – Сливен при ОДМВР – Сливен. По време на службата си в МВР е награждаван с писмена похвала през 2005 г., 2007г., 2008 г., 2010г., 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., обявяване на благодарност през 2011 г., и е наказван с Порицание за срок от 8 м. през 2012г., отменено със заповед от 12.09.2012 г. /видно от кадрова справка – л.131/.

Със Заповед № 343з-194 от 12.02.2016 г. на Директора на ОД на МВР- Сливен, издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпили предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“ срещу изброени поименно държавни служители  в това число т. ІІ 1. оспорващият и. И.Т.И., за това че за времето от 19.00 часа на 07.11.2015 г. до 07.00 часа на 08.11.2015 г. в гр. Сливен,  по разпореждане на ОДЧ, отвел в РУ – Сливен четирима а. военнослужещи, реализирайки правомощията дадени му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, но не изготвил необходимите документи - заповеди за задържане, декларации, удостоверяващи, че задържаните са запознати с правата си и др., в нарушение на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., „за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещения за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР” – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР. /л.42-л.44/ Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 17.02.2016 г. 

Със Заповед № 343з-380 от 15.03.2016 г. на Директора на ОД на МВР- Сливен се удължава, считано от 12.03.2016 г. до 12.04.2016 г., срока за разследване на дисциплинарната проверка срещу държавни служители : т. ІІ 1. и. И.Т.И.. Оспорващият е запознат със заповедта на 16.03.2016 г. 

В образуваното дисциплинарно производство са дадени писмени обяснения от оспорващия – Рег. № 343р–4623 от 09.03.2016 г., приети от Директора на ОД на МВР – Сливен, в които служителят не оспорва, че на 07.11.2015 г.  е бил в автопатрул „617“ и че са отишли да окажат съдействие на колегите си от автопатрул „624“ на бул. „Цар Симеон“ до входа на Общински пазар. На място видял четири лица, които се държали неадекватно, залитали и говорели на чужд език. Той с колегите си се опитали с жестове да  им обяснят, че е счупен прозорец на апартамент от жилищна сграда и те по описание на свидетели отговарят на извършителите. С цел изясняване на случая самите лица доброволно се качили в патрулните автомобили. Спрямо лицата твърди оспорващия не са предприемани действия по задържането им, както и не са предприемани действия за принудителното им качване в служебните автомобили. След като са пристигнали в РУ от колегата си К. е разбрал, че лицата са може би военнослужещи в полигона „Ново село“, затова докладвал на дежурния в ОДЧ, който да уведоми служител от Военна полиция. След което повикал колегите си от автопатрул „617“ да продължат да изпълняват ППД, тъй като на територията на града нямало друг патрулен автомобил./л.76/.

Комисията е извършила възложената проверка, като в хода й е констатирала, следното : На 07. 11. 2015 г. 20.47 ч. е подаден сигнал на ЕЕН 112 от В. Р., д. в жилищна сграда в гр. С., ул. М. Т. № …. със съдържание „на съседката на първия етаж, някой е счупил прозорец на апартамента и, с бирена бутилка". На място са изпратени полицейски екипи с позивни 624 и 180. В дневника за получени сигнали е отразено, че сигнала отговаря и в скоби 4 бр. а. военнослужещи. АП 624 е бил в състав м. и. В. Д. К. и м. и. В. П. Д.. След като им е било разпоредено от м. е. Д. да отработят сигнала, двамата служители поели със служебен автомобил в посока Общински пазар гр. Сливен. Преминавайки по бул. „Цар Симеон", в близост до входа на Общински пазар забелязали четири лица от мъжки пол, които отговаряли на първоначалното дадено описание. Полицейските служители предприели действия по установяване самоличността на лицата. В хода й стигнали до извода, че не могат да се разберат, уведомили за това пом. ОД и поискали съдействие от АП 617. АП 617 в състав м. и. И.Т. С., м. и. К. Д. Д. и и. И.Т.И. са се отзовали на място. Всички полицейски служители са се опитали да обяснят сигнала на четиримата англоговорящи и да изяснят последните имат ли отношение към него. Поради различието в езиците, които владеели говоримо двете страни, въпросите останали отворени. Стигнало се до компромис, при който с конклудентни действия четиримата граждани изразили желанието си да съдействат за изясняване на случая. Те доброволно са приели да се придвижат с полицейските автомобили и били откарани до сградата на РУ- Сливен. В същото време пети техен колега ги последвал и сам пристигнал пред сградата па РУ- Сливен. Спрямо лицата, полицейските служители не са предприемали никакви действия по задържане. Не са им изземвани личните документи, не им е ограничавано правото на свободно придвижване. Същите не са вкарвани в сградата на РУ- Сливен. Д. в група ОДЧ и. Й. Г. (п.) е предал сигнала на м. А. А. К., н. на първи сектор в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция"- Сливен, тъй като е счел, че с оглед статута на петимата чужди граждани, отношение може да се вземе именно от военна полиция. К. разпоредил на д. р. п. л. И. Ж. да вземе отношение по случая. Л. Ж. свидетелства, че около 21.00 часа е пристигнал пред сградата на РУ- Сливен. Оперативната обстановка му е била изложена от двама униформени полицейски служители. Разследващият полицай от ВП заварил петимата а. военнослужещи пред сградата на РУ- Сливен. В разговор с най- старшия е. М. установил, че те се намират в отпуск и на няколко места в града консумирали алкохол. По време на разходка из града били спрени от два полицейски екипи. Полицаите ги били поканили да дойдат до полицията. М. и колегите му дошли до районното управление доброволно. М. отрекъл да са съпричастни към извършване на противообществените прояви, за които се споменава в сигналите на ЕЕН 112. В процеса на разговорите, полицейските служители стигнали до извода, че петимата а. войници не са съпричастни към извършването на противообществените прояви. Поради тази причина л. Ж. уведомил с. Д. Н. (к. с. от В П на ПОБ „Ново село") за случая и продиктувал трите имена и подразделението от морската пехота на всеки един от военнослужещите. Според Ж., той лично е взел документите за самоличност от отделните лица, след което лично им ги е върнал. А. граждани били изпратени с две таксита до ПОБ „Ново село". В ПОБ „Ново село" военнослужещите били посрещнати от с. Р. П. и с. Д. Н. С. Н. лично попитал а. дали са добре и дали има нещо, което искат да заявят. Военнослужещите отговорили, че всичко било наред.

Въз основа на установената фактическа обстановка, обективирана в обобщена справка рег. № 343р-6019/11.04.2016 г./ л. 57 – л. 61/, комисията достига до извода, че не е извършено фактическо задържане на а. военнослужещи, тъй като не  им е било ограничено правото на свободно придвижване, противно на изводите от справка   УРИ 8121р- 244/ 06. 01. 2016 г. на дирекция „Инспекторат" МВР и че не се потвърждават данните за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.200. ал.1, т. 11, предложение първо от ЗМВР-„неизпълнение на служебни задължения" от: по т. първа от И. И.Т.И., п. и. …. степен в група „Охрана па обществения ред", сектор „Охранителна полиция" в РУ-Сливен при ОДМВР-Сливен – оспорващ в настоящото производство..

Комисията предлага на дисциплинарното производство в  частта против : т. 1 И. И.Т.И., п. и. … степен в група „Охрана па обществения ред", сектор „Охранителна полиция" в РУ-Сливен при ОДМВР-Сливен да бъде прекратено и да не се налага дисциплинарно наказание.   С особено мнение е подписал п. на комисията – к. С. К. К. н. отдел „Охранителна полиция" при ОДМВР, който счел, че предложените в справка   УРИ 8121р- 244/ 06.01.2016 г. на дирекция „Инспекторат" МВР дисциплинарни наказания на служители на РУ – Сливен, ОДМВР Сливен са правилни и служителите следвало да бъдат наказани, с цел да се избегнат в бъдеще нарушения от подобен характер.

На 11.04.2016 г. оспорващият е запознат с горепосочената справка и е уведомен за правото му в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения /л.64/. Не са дадени такива.

Директорът на ОД на МВР – Сливен е запознат с горепосочената справка и със събраните материали на 18.04.2016 г.

На 13.04.2016 г. с Рег. № 343р-6151 Комисията изразява становище до Директора на ОД на МВР – Сливен, че не са потвърдени данните за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.200. ал.1, т. 11, предложение първо от ЗМВР-„неизпълнение на служебни задължения" от: по т. първа от И. И.Т.И., п. и. …. степен в група „Охрана па обществения ред", сектор „Охранителна полиция" в РУ-Сливен при ОДМВР-Сливен и предлагат да не му се търси дисциплинарна отговорност, а производството в тази част да бъде прекратено. Председателят на комисията поддържа особеното си мнение и предлага на и. И.Т.И. за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“ да се наложи дисциплинарно наказание „порицание”.

Директорът на ОД на МВР – Сливен е запознат със становището на 18.04.2016 г. и е изискал становище на гл. юрисконсулт. След запознаване със становището на юрисконсулта Директорът на ОД на МВР Сливен е разпоредил комисията да извърши допълнителна проверка в срок до 05.05.2016г.

Оспорващият е запознат с разпореждането на 22.04.2016 г.

На 25.04.2016 г. са дадени писмени обяснения от оспорващия – Рег. № 1617р–10341 г., приети от Директора на ОД на МВР – Сливен, в които служителят поддържа дадените писмени сведения. На поставения въпрос „Кой конкретно е поканил а. да се качат в колите и да бъдат отведени в РУ – Сливен“, същият е отговорил, че първоначално не са знаели, че се касае за а. военнослужещи, чул е как дежурният от ОДЧ се е разпоредил лицата да бъдат отведени в РУ –Сливен за уточняване на случая. Той заедно с колегите си от АП 617 отишли за съдействие. Твърди, че не си спомня кой конкретно е поканил лицата да се качат в колите, тъй като всеки от тях с жестове се опитвал да осъществи комуникация.

За резултата от извършената допълнителна проверка Комисията е изготвила допълнителна обобщена Справка Рег. № 343р-6953от 05.05.2016 г. до Директора на ОД на МВР – Сливен, в която е посочено, че на мястото където а. военнослужещи са поканени да се качат в служебните автомобили, най-висок в служебната йерархия служител е и. И.Т.И. – п. и. в група „ООР" при РУ- Сливен. Въпреки длъжността си, той не е предприел действия по организация и даване указания на екипите, как да действат при създалата се ситуация. Описаното в обясненията на проверяваните служители бездействие на и. И. не кореспондира с регламента на чл. 45 от Инструкция № 8121з- 929/2014 г. за ППД, според който „. Нарядите са подчинени на длъжностните лица, които отговарят за изпълнението на ППД, и на дежурните в ОДЦ/ОДЧ.". В конкретния случай именно И. е следвало да даде разпореждане, кое лице къде да се качи и с кой автомобил да бъде извозено и къде. Тъй като и. И. е бил с АП 617 именно той е следвало да извърши всички законови действия спрямо двамата а. войници, разпоредени с Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г, за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР. В следствие новите обяснения, комисията стига до извода, че макар формално а. да са транспортирани доброволно до РУ- Сливен, то тия действия на полицейските органи могат да се тълкуват като ограничаване на свободното им предвижване или казано по друг начин са били задържани. Комисията счита, че задържането на двамата а. военнослужещи от АП 617 и всички свързани с него действия по изготвяне на заповеди за задържане, декларации, удостоверяващи, че задържаните са запознати с правата си и др. е длъжностно задължение на и. И.И.. В случая е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения1' от страна на и. И.Т.И.. Предлагат на и. И.Т.И. п. и. …..степен в група „Охрана на обществения ред", сектор „Охранителна полиция" в РУ-Сливен при ОДМВР-Сливен, за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.  200, ал.1, т.   11, предложение първо от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения"  да се наложи дисциплинарно наказание „порицание" за срок от шест месеца/л.21-л.29/.

На 05.05.2016 г. оспорващият е запознат с горепосочената справка и е уведомен за правото му в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения /л.20/. Не са дадени такива.

На 09.05.2016 г. с Рег. № 343р-7202 Комисията изразява становище до Директора на ОД на МВР – Сливен за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на И.Т.И. т.ІІІ от становището, като му се наложи дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Директорът на ОД на МВР – Сливен е запознат със становището на 10.05.2016 г.

Дисциплинарно наказващият орган – Директорът на ОД на МВР – Сливен, след като се е запознал с материалите по извършената проверка и с писмените обяснения на И., и е приел, че И. е извършил дисциплинарно нарушение, е издал оспорената Заповед № 343з-767 от 13.05.2016 г. С нея, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на оспорващия И.И. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да наложи дисциплинарното наказание, наказващият орган е приел за установено, че за времето от 19.00 часа на 07.11.2015 г. до 07.00 часа на 08.11.2015 г. в гр. Сливен, като отговарящ за изпълнението на ППД, отвел със служебния автомобил на АП 617 двама а. военнослужещи в РУ – Сливен, като с това свое действие е реализирал правомощието си по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, но не е извършил свързаните със задържането действия по изготвяне на заповеди за задържане, декларации, удостоверяващи, че задържаните са запознати с правата си и др., изискващи се по Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., „за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещения за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР”. С деянието си И.И. виновно е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения”, вменени му с длъжностна характеристика рег. № У-53243/17.05.2013 г., утвърдена със заповед Із-3837/27.05.2013 г., за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година.

Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 18.05.2016 г. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на Административен съд Сливен на 03.06.2016 г., изпратена по пощата на 01.06.2016 г..

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На оспорващия, който е п. и….. степен в група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” в ОД на МВР – Сливен, е наложено наказание „порицание”, определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, със заповед, издадена от Директора на ОД на МВР – Сливен. На основание чл. 204, т. 3, пр. 2 от ЗМВР, за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 структури на МВР са Областните дирекции на МВР. Следователно Директорът на ОД на МВР – Сливен като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР е оправомощен да издаде оспорената в настоящото производство заповед. В този смисъл е неоснователно направеното възражение с жалбата за издаване на заповедта от некомпетентен орган.

Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал.1 от ЗМВР, като дисциплинарно-наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 206, ал.1 от ЗМВР като е дал възможност на наказаният служител да даде писмени обяснения.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, разпоредбите които са били нарушени, доказателствата въз основа на които е било установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказание, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на изискванията на чл. 210, ал.1 от ЗМВР по отношение на индивидуализацията на извършителя, но дисциплинарно-наказващият орган не е изложил подробно и ясно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите които са били нарушени и доказателствата въз основа на които е било установено то. В заповедта е посочено, че извършеното нарушение е установено с обобщената справка рег. № 343р-6019/11.04.2016 г., становище рег.№ 343р-6353/19.04.2016 г., допълнителна обобщената справка рег. № 343р-6953/05.05.2016 г. и становище рег.№ 343р-7202/09.05.2006 г. Дори да се приеме, че цитираните справки и становища представляват неразделна част от заповедта, то след анализ на тяхното съдържание следва извода, че в същите не се съдържат ясни, непротиворечиви и безспорни доказателства за това, че оспорващият И.И. е извършил дисциплинарно нарушение, за което е санкциониран. Напротив в обобщената справка рег. № 343р-6019/11.04.2016 г. и становище рег.№ 343р-6353/19.04.2016 г. единодушно комисията е достигнала  до извода, че не е извършено фактическо задържане на а. военнослужещи, тъй като не  им е било ограничено правото на свободно придвижване, противно на изводите от справка   УРИ 8121р- 244/ 06. 01. 2016 г. на дирекция „Инспекторат" МВР и че не се потвърждават данните за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.200. ал.1, т. 11, предложение първо от ЗМВР-„неизпълнение на служебни задължения" от: по т. първа от И. И.Т.И., п. и. … степен в група „Охрана па обществения ред", сектор „Охранителна полиция" в РУ-Сливен при ОДМВР-Сливен и е направила предложение за прекратяване производството. Съгл. чл. 209 ЗМВР: Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато: 1. деянието не е дисциплинарно нарушение; 2. не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение; 3. са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2; ... във вр. и с чл. 12 от инструкцията. В обстоятелствената част от оспорената заповед не е обсъдена нито една от предвидените хипотези за прекратяване на дисциплинарното производство в конкретиката на фактите, с оглед определяне тежестта на нарушението.

Като правно основание за издаване на обжалваната заповед АО е посочил чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР: неизпълнение на служебните задължения, като не е посочил конкретно кои правни норми са нарушени, като е цитирал само Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. „ за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещения за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР” и в този смисъл е основателно направеното възражение от страна на оспорващия.  Точното посочване на санкционираното със заповедта нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, въз основа на които това е установено са от съществено значение за законосъобразното ангажиране на дисциплинарна отговорност. Тези изисквания са свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице, както и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който се налага наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото.

 

 

 

 

В настоящия казус дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарното производство не е установена и доказана. В хода на дисциплинарното производство не са събрани категорични доказателства, въз основа на които да е установено по безспорен начин вмененото нарушение.

Съгласно чл. 4. от Инструкция № 8121з- 78/ 24.01.2015 г. "Задържани лица" по смисъла на тази инструкция са тези, на които е ограничено правото на свободно придвижване при условията и по реда на ЗМВР. От събраните по делото доказателства, не се установява по безспорен начин,  че в случая е било налице някое от основанията на чл. 72. ал.1 от ЗМВР. Не е било и ограничавано правото на свободно придвижване на а. граждани. Не са им били отнети личните документи и не е било предприето каквото и да е действие, което да се тълкува, като ограничаващо тяхното законно право на свобода. Това се потвърждава и от сведенията дадени от л. И. К. Ж. от РС „Военна полиция“ – Сливен, който заявява, че документите на военнослужещите са били в тях, че те доброволно са се качили в автомобилите и не им е било ограничавано правото на свободно придвижване. /л. 91 – л. 92/. Поради тази причина вмененото нарушение „неизпълнение на служебните задължения“, изразяващо се в не е извършил свързаните със задържането действия по изготвяне на заповеди за задържане, декларации, удостоверяващи, че задържаните са запознати с правата си и др., изискващи се по Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., „за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещения за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР” за оспорващия не е безспорно доказано. Няма преки и косвени доказателства, от които да се направи извод какво е следвало да бъде дължимото поведение на И., за да се прецени в какво се състои неизпълнението на неговите служебните задължения, дали то е умишлено или непредпазливо и какво е причинило това поведение. Всички тези въпроси не намират отговор в мотивите на административния акт.

 

 

 

 

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност лична, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието-действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност и да се прецени цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установяват посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях, което в случая не се наблюдава. При това положение следва да се приеме, че атакувания акт се явява материално незаконосъобразен.

 

 

 

 

В тежест на наказващия орган е да докаже извършеното дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В случая, съдът счита, че не е доказано, както изпълнителното деяние, с което е осъществено нарушението, така също и субективната страна на деянието, поради което не може да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Налагането на дисциплинарно наказание следва да се извършва в съответствие с принципите на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, което в случая не се наблюдава.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146,  т. 4 от АПК.

Процесуалният представител на оспорващия е направил искане за присъждане на разноски по делото. В тази връзка е представен списък по чл. 80 от ГПК, с приложен договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане. Внесен е хонорар за процесуално представителство в размер на 600 лева с ДДС. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски е основателно. По отношение на претендирания размер обаче съдът намира за установено следното:

В о.с.з. пълномощникът на административния орган е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След като разгледа искането и направеното възражение съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК приложим в настоящия случай на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закон за адвокатурата. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнагражденията по административни дела за една инстанция ако делото е без материален интерес се определят по чл.8, ал.2 от Наредба № 1/2004 год.. Съгласно чл. 8, ал. 2 т. 3 от Наредбата за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи възнаграждението е в определен размер - 400 лв. Съдът намира, че не е налице фактическа и правна сложност на спора. Следователно претендираният от оспорващия размер е над тази сума, което прави възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение основателно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 343з-767 от 13.05.2016 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР - Сливен, с която на и. И.Т.И., п. и. ….степен в група „Охрана па обществения ред", сектор „Охранителна полиция" в РУ-Сливен при Областна дирекция на МВР – Сливен, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Сливен, да заплати на И.Т.И., с ЕГН: **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: