Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 163

 

гр. Сливен, 08. 11. 2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети  октомври,  две  хиляди  и  шестнадесета  година,  в  състав:

             

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  Галя  Иванова

 

При участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 172 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Г.Ц.Г. с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** – чрез а. М.К. ***, подадена против Заповед № 343з-1097 от 27.06.2016 г., издадена от Директора на Областна дирекция /ОД/ на МВР- Сливен, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Счита, че не е нарушена цитираната в заповедта Инструкция. Излага съображения, че не са събрани доказателства за извършено от оспорващия дисциплинарно нарушение. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си.

Административният орган – Директора на ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и счита, че оспорената заповед е законосъобразна. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият Г.Ц.Г. е назначен в МВР със Заповед № 12/ 15.02.1996 г. Към датата на издаване на оспорената заповед е м. и. на длъжност м. а. І степен в Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност”, Сектор „Пътна полиция”, Отдел „Охранителна полиция” в ОД на МВР – Сливен. По време на службата си в МВР е награждаван с Писмена похвала през 2005 г., 2012 г. и 2013 г., и с Обявяване на благодарност през 2011 г., и е наказван с Порицание за 6 м., считано от 28.12.2015 г. /видно от кадрова справка – л.92/.

Със Заповед № 343з-369 от 12.03.2016 г. на Директора на ОД на МВР- Сливен, издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпили данни за дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР срещу м. и. Г.Ц.Г., за това че по време на наряд от 19,00 ч. на 07.10.2015 г. до 07,00 ч. на 08.10.2016 г. за определени интервали не е осъществявал контрол на пътното движение; и е определена комисия, която да извърши проверката и изготви писмена справка за резултата в срок до 12.04.2016 г. /л.127-л.129/. Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 15.03.2016 г. Със Заповед № 343з-523 от 11.04.2016 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, срокът за разследване по дисциплинарната проверка е удължен до 12.05.2016 г. /л.106-л.107/. Оспорващият е запознат с тази заповед.

Определената комисия е извършила възложената проверка, по време на която са разгледани постъпилите данни за дисциплинарно нарушение, събрани са документите, удостоверяващи датите, местонахождението и състава на наряда, прегледани са файловете с видеоинформация за осъществяваната контролна дейност от полицейския служител.

 В образуваното дисциплинарно производство са дадени писмени обяснения от оспорващия – Рег. № 343р–5774 от 06.04.2016 г., приети от Директора на ОД на МВР – Сливен на 16.05.2016 г., в които служителят не оспорва, че за посочения в заповедта период е бил на работа; заявява, че е бил в екип с колегата си Н. С. със служебен автомобил с Рег. № СН5699АК, спазвали са определените места за контрол, съобразно часовия график за дежурството им и са наблюдавали пътната обстановка /л.115/.

За резултата от извършената проверка Комисията е изготвила Обобщена справка Рег. № 343р-7263 от 11.05.2016 г. до Директора на ОД на МВР – Сливен. В Справката е констатирано, че за времето от 19,00 ч. на 07.10.2015 г. до 07,00 ч. на 08.10.2016 г. по време на наряд за осъществяване на контролна дейност по ЗДвП в гр. Сливен, със служебен автомобил с Рег. № СН5699АК, м. и. Г.Г. е със затворени очи продължително време, видно от файл wch02_20151008004245_20151008020841.mp4 – състояние, което не позволява осъществяване на контрол на пътното движение, с което е нарушил чл. 39, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Комисията е приела, че е извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, представляващо неизпълнение на служебни задължения и е предложила на Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца /л.83-л.89/.

На 12.05.2016 г. оспорващият е запознат с горепосочената справка и е уведомен за правото му в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения /л.73/. Не са дадени такива.

Директорът на ОД на МВР – Сливен е запознат с горепосочената справка и със събраните материали на 16.05.2016 г.

Със Становище от Комисията до Директора на ОД на МВР – Сливен – Рег. № 343р-7397 от 13.05.2016 г., е изразено становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Г.Г., като му се наложи дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца /л.65-л.72/. Директорът на ОД на МВР – Сливен е запознат със становището на 16.05.2016 г.

След разпореждане на Директора на ОД на МВР – Сливен от 16.05.2016 г. за извършване на допълнителна проверка в срок до 25.05.2016 г., е извършена такава и е изготвено Становище от Комисията до Директора на ОД на МВР– Сливен – Рег. № 343р-7603 от 19.05.2016 г., с което отново е предложено на Г. да бъде наложено наказание „порицание” за срок от шест месеца, за това че по време на наряд за периода от 01,18 ч. до 02,07 ч. на 08.10.2015 г. е със затворени очи продължително време – състояние, което не позволява осъществяване на контрол на пътното движение, с което е нарушил чл. 39, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /46-л.53/.

На 19.05.2016 г. оспорващият е запознат с горепосоченото становище и е уведомен за правото му в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения /л.62/.  

Директорът на ОД на МВР – Сливен е запознат с горепосоченото становище и със събраните материали на 25.05.2016 г.

Комисията е приключила дисциплинарната проверка с изготвянето на Обобщена справка - Рег. № 343р-8381 от 14.06.2016 г. /л.37-л.43/ и Становище- Рег. № 343р-8615 от 20.06.2016 г. /л.19-л.26/ – до Директора на ОД на МВР– Сливен, в които са направени идентични констатации и е предложено на Г. да бъде наложено горепосоченото наказание. Служителят е запознат с обобщената справка на 15.06.2016 г. /л.29/.

Дисциплинарно наказващият орган – Директорът на ОД на МВР – Сливен, след като се е запознал с материалите по извършената проверка и с писмените обяснения на Г., и е приел, че Г. е извършил дисциплинарно нарушение, е издал оспорената Заповед № 343з-1097 от 27.06.2016 г. С нея, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на оспорващия Г.Г. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да наложи дисциплинарното наказание, наказващият орган е приел за установено, че по време на наряд от 19,00 ч. на 07.10.2015 г. до 07,00 ч. на 08.10.2016 г. за осъществяване на контролна дейност по ЗДвП в гр. Сливен, със служебен автомобил с Рег. № СН5699АК, за времето от 01,18 ч. до 02,07 ч. на 08.10.2015 г. м. и. Г.Г. е бил със затворени очи продължително време – състояние, което не позволява осъществяване на контрол на пътното движение, с което виновно е нарушил чл. 39, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, видно от файл wch02_20151008004245_20151008020841.mp4.

Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 01.07.2016 г. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на съда на 05.07.2016 г.

В хода на съдебното дирене по делото е представен оптичен носител CD+R с номер 05-01-000699, съдържащ посочения в оспорената заповед файл wch02_20151008004245_20151008020841. Оглед на записа от оптичния носител не е извършван, поради изрично заявеното от страните нежелание, отразено в протокола от проведеното открито съдебно заседание на 20.10.2016 г.

По искане на страните, е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. и. В.Г.П. със специалност „Електроника и автоматика”, чието заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно. Вещото лице дава заключение, че: камерите, които се използват за „Системата за видеонаблюдение” осъществяват постоянен запис; записът на оптичен носител CD+R с номер 05-01-000699 е с продължителност 1 час 25 минути и 56 секунди; целият запис е без прекъсвания; записът започва на 08.10.2015 г. от 00:42:45 ч. и приключва на 08.10.2015 г. в 02:08:41 ч.; в 01:17:05 ч. Г. говори с м. и. Н. С.; в 1:23:27 ч. е с видимо затворени очи и в 01:23:45 ч. си отваря очите; от време на време си затваря очите за по няколко секунди; към 01:32:02 ч. Г. излиза от автомобила; в 01:38:49 ч. се връща и пие от бутилка; в 01:42:24 ч. се хваща с лявата ръка за дръжката над вратата и камерата не може да заснеме лицето му; в 01:54:52 ч. си затваря очите за около 5 минути; в 01:59:52 ч. се подпира с ръката си, лицето му е закрито, не може да се прецени дали са му затворени очите; към 02:00:58 ч. очите му са отворени; след няколко секунди ги затваря; след около 7 минути си отваря очите; в 02:08:15 ч. Г. взема таблета и го пуска; от прегледания запис се забелязва преминаването на няколко коли; трафикът е много малък.  

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На оспорващия, който е м. а. в структурата на Отдел „Охранителна полиция” в ОД на МВР – Сливен, е наложено наказание „порицание”, определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, със заповед, издадена от Директора на ОД на МВР– Сливен. На основание чл. 204, т. 3, пр. 1 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 структури на МВР са Областните дирекции на МВР. Следователно Директорът на ОД на МВР – Сливен като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР е оправомощен да издаде оспорената в настоящото производство заповед.

Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.  

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявените в противоположен смисъл твърдения на оспорващия са неоснователни. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР и в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, както и да представи допълнителни обяснения или възражения. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. 

Оспореният административен акт е издаден при наличие на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните съображения:

На оспорващия е наложено дисциплинарно наказание за неизпълнение на служебни задължения – за нарушение на чл. 39, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, за това че по време на наряд за посочен в оспорената заповед период от 49 минути е бил със затворени очи, което състояние не е позволило да осъществява контрол на пътното движение. В чл. 39, ал. 1 от горепосочената Инструкция е предвидено, че пътният контрол се осъществява чрез: 1. наблюдение на движението; 2. видимо присъствие; 3. контрол по спазване на правилата за движение и прилагане на административнонаказателни и принудителни административни мерки; и 4. организационно-профилактични мероприятия. В следващите алинеи на разпоредбата са описани действията, чрез които се осъществяват отделните форми на пътен контрол. В оспорената заповед и в материалите по дисциплинарната проверка не е конкретизирана коя или кои от формите на пътен контрол не са осъществени от наказания служител. Не се събраха и доказателства за приетото от наказващия орган, че за времето от 01,18 ч. до 02,07 ч. на 08.10.2015 г. Г. е бил със затворени очи. По делото е установено, че през този период от 49 минути служителят е бил със затворени очи за непродължително време – съответно за 5 минути и за 7 минути, а за останалите части от периода не е установено да е бил със затворени очи. Напротив, за тези останали части от периода е установено, че в интервалите от време, през които камерата е заснемала очите на служителя, същият е бил с отворени очи, излизал е от автомобила и се е връщал обратно, пиел е от бутилка. Липсват доказателства и за поведение на Г., представляващо неосъществен пътен контрол. По делото е установено, че през интервалите от 5 и 7 минути, през които служителят е бил със затворени очи, по улицата, на която е бил спрян служебният автомобил, не са преминавали други автомобили. Няма и доказателства за наличие на лица или МПС, нарушили правилата за движение, на които да не е осъществен контрол от служителя.

От гореизложеното следва, че по делото не са представени доказателства /въпреки указаната на административния орган доказателствена тежест/ за извършено от Г. нарушение на служебната дисциплина по време на наряд за посочения в оспорената заповед период, поради което настоящият съдебен състав счита, че при произнасянето си наказващият орган е приложил неправилно материалния закон.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена до размера на договореното и платено адвокатско възнаграждение, което видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е 300 лева. В настоящото производство държавни такси не се събират, поради което внесената от оспорващия по негова инициатива държавна такса в размер на 10 лева е недължимо внесена и не следва да бъде присъждана.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 343з-1097 от 27.06.2016 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР - Сливен, с която на м. и. Г.Ц.Г., м. а. І степен в Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност”, Сектор „Пътна полиция”, Отдел „Охранителна полиция” в Областна дирекция на МВР – Сливен, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Сливен, да заплати на Г.Ц.Г. ***, с ЕГН: **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

               

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: