Р Е Ш Е Н И Е  № 152

 

Гр. Сливен, 05.10.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

при участието на прокурора ……………….

и при секретаря Н.Й., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 181 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 292 от АПК, във вр. с чл. 285 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба от Едноличен търговец Д. М. С. с фирма „М. – Д – Д.С.”, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ………, в която се иска от съда да се приеме, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение на Заповед № 15-1396/01.10.2009 г. на Кмета на Община Сливен, с която е разпоредено собственикът на павилион  и дървени навеси да освободи незаконно държания имот – общинска собственост, като премахне същите, монтирани в пространството на кв. 306 в ЦГЧ по плана на гр. Сливен върху терен общинска собственост.

В исковата молба се твърди, че от датата на издаване на заповедта  през 2009 г. до издаването на възложително писмо изх. № 94-00-12074/11.07.2016 г. за нейното принудително изпълнение не са извършвани никакви принудителни действия по нейното прилагане от страна на общинската администрация. Позовава се на разпоредбата на чл. 285 ал. 2 от АПК с искане за погасяване по давност на действието на цитираната заповед, като изпълнително основание.  

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище поддържа исковата си молба.  

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен юрк. М. С., която оспорва исковата молба и моли съда да я отхвърли. Представя писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 28.09.2004 г. между МБАЛ „Д-р Иван Селимински” като наемодател и ЕТ „М. – Д – Д. С.” бил сключен Договор за наем с предмет предоставяне за временно и безвъзмездно ползване на площ от 10 кв.м., намираща се в района на болницата за поставяне на павилион, със срок на договора до 28.09.2005 г.

През 2008 г. до Кмета на Община Сливен и Председателя на Общински съвет Сливен постъпило протестно писмо от медицинския персонал на ДКЦ-1 и лекари – наематели от ДКЦ-1. Служители от Общинска администрация Сливен извършили проверка на място, резултатите от която обективирали в Констативен протокол от 28.10.2008 г. Съгласно същия, в пространството на кв. 306, ЦГЧ по плана на гр. Сливен върху тротоарната настилка са монтирани павилиони и навеси отляво и отдясно на входа на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД, монтирани без необходимите строителни книжа и документи върху терен общинска собственост. С писмо изх. № 6101-305/05.11.2008 г. Кметът на Община Сливен уведомил ЕТ „М. – Д – Д. С.” за протестното писмо и установеното при проверката и посочил срок, в който адресатът може да подаде до общината писмени възражения и обяснения, като в случай, че не докаже правно основание  за държане на имота, следва да премахне в 14 – дневен срок павилиона и навесите. Това писмо и препис от констативния протокол били изпратени до едноличния търговец и получени лично от същия на 29.07.2009 г.

На 12.02.2009 г. до ЕТ „М. – Д – Д. С.” била изпратена Покана изх. № 6101-305, с която същият бил приканен да премахне доброволно павилиона и навеса. Поканата била получена лично от търговеца на 11.09.2009 г.

На 03.08.2009 г. Едноличният търговец депозирал пред Кмета на Община Сливен Обяснение в № 4701/1078, в което заявил, че павилионът е поставен на място съгласно утвърдена схема от Главния архитект на общината, разполага с Удостоверение № 171/11.08.2004 г. от кмета на общината, по силата на което му се разрешавало поставянето на павилиона, притежавал договор за наем, по който редовно си плащал наемната цена за ползваната площ. Заявил молба, да се счете, че ползването на мястото е въз основа на съществуващо правно основание, поради което и да не се издава административен акт за премахване. Съгласно цитираното удостоверение, на 11.08.2004 г. Кметът на Община Сливен е разрешил на ЕТ „М. – Д – Д. С.” да разположи сергия за продажба на плодове и зеленчуци върху площ от 4 кв.м. в близост до централния вход на болницата в гр. Сливен, бул. „Христо Ботев” № 1 за периода от 01.08.2004 г. до 15.10.2004 г. Отбелязано е, че удостоверението ще се счита за невалидно, ако не се заплати такса за съответния месец или ако се промени местоположението на обекта. Представеният Договор за наем бил сключен с Изпълнителния директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД на 30.12.2008 г. с предмет поставяне на павилион за продажба на диетични храни, тонизиращи напитки и промишлени стоки, със срок на договора до 31.12.2009 г.

На 01.10.2009 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД-15-1396, с която разпоредил собственикът на павилиона и дървените навеси да освободи незаконно държания имот – общинска собственост, като премахне същите, монтирани в пространството на кв. 306, ЦГЧ по плана на гр. Сливен върху терен общинска собственост. Определен бил 7 – дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта. На втора страница от заповедта е вписано, че е получена  на „0,2.Х.”, с подпис на Д. С.. На 02.10.2009, чрез административния орган, до Административен съд Сливен била депозирана жалба срещу заповедта. Образуваното адм. д. № 319/2009 г. по описа на Административен съд Сливен било прекратено с Определение № 185/26.11.2009 г., с което жалбата била оставена без разглеждане. Това определение било връчено лично на Д. С. на 07.12.2009 г., срокът за обжалване на същото изтекъл на 14.12.2009 г. Определението, като необжалвано, влязло в законна сила.  

С писма изх. № 4704-2681/03.11.2009 г. Кметът на Община Сливен разпоредил до КЕЦ – Сливен и „В и К” ООД – Сливен преустановяване захранването на горния обект с електроенергия и вода.

На 16.03.3015 г. с изх. № 4701-144 до ЕТ „М. – Д – Д. С.” била изпратена Покана за доброволно изпълнение по чл. 277 ал. 1 от АПК, с която адресатът бил уведомен, че следва доброволно да изпълни Заповед № РД-15-1396/01.10.2009 г. на Кмета на Община Сливен. Поканата била получена от Д. С. на 25.03.2015 г.

На 08.04.2015 г. с вх. № 4704-144 при Кмета на Община Сливен постъпило Писмено искане от ЕТ „М. – Д – Д. С.” за отсрочване изпълнението на заповедта, поради влошено здравословно състояние и отсъствие от страната от 01.05.2015 г. до 01.11.2015 г.. Представил медицински документи и заявил молба да се отсрочи изпълнението с краен срок до 01.11.2015 г. В отговор на това писмено искане, с писмо изх. № 4701-144/2/ от 28.04.2015 г. Кметът на Община Сливен уведомил едноличния търговец, че разрешава изпълнението на Заповед № РД-15-1396/01.10.2009 г. да бъде разсрочено до 25.05.2015 г., както и че съгласно чл. 278 ал. 1 от АПК, разсрочването на изпълнението се разрешава еднократно. Адресатът бил предупреден, че при неизпълнение на заповедта към 25.05.2015 г. ще бъдат предприети действия по принудително изпълнение на заповедта. Писмото било връчено на представител на търговеца на 20.05.2016 г. 

На 25.05.2016 г. при Кмета на Община Сливен постъпила жалба от ЕТ „М. – Д – Д. С.”, в която заявил молба да бъде отменена Заповед № РД-15-1396/01.10.2009 г. и на основание чл. 278 ал. 1 от АПК да бъде отсрочено изпълнението й до провеждане на търг.

С писмо изх. № 9400-12074 /2/ от 11.07.2016 г. Кметът на Община Сливен разпоредил принудително изпълнение на заповедта до „Веда инвест” ООД, което да се извърши от 10.00 часа на 21.07.2016 г. Писмото било връчено на ЕТ „М. – Д – Д. С.” на 11.07.2016 г.

На 15.07.2016 г. пред Административен съд Сливен е депозирана жалба с искане към съда: „Моля да бъде образувано в административно производство Жалбата или още наименувана като ИСКАНЕ за непревеждане в изпълнение на административния акт на основание чл. 285 ал. 2 от АПК и правя искане за погасяване по давност на действието на издадената заповед на Кмета на Община Сливен № 15-1396 от 01.10.2009 г. за премахване на „незаконен строеж търговски обект „павилион и дървени навеси за търговска дейност”, разположен в кв. 306 ЦГЧ по плана на град Сливен върху тротоарна площ, имот общинска собственост”.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички писмени доказателства по административната преписка, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Съдът преценява подадения установителен иск като процесуално допустим, като предявен от легитимирана страна и по същество – основателен.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

Предмет на настоящия иск с правно основание чл. 292 е установяването, че макар и възникнало, задължението е престанало да съществува и е станало неизискуемо, каквото е въведеното с исковата молба правопогасяващо възражение за изтекла давност. Съгласно чл. 285 ал. 1 от АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността като институт на правото може да се претендира както чрез възражение по чл. 282 ал. 1 т. 9 от АПК, така и чрез иск по чл. 292. Погасителната давност като юридически факт е период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици – погасяване на вземане и преклудиране на възможността за изпълнението. В процесния случай изпълнителното основание по смисъла на чл. 268 т. 1 е индивидуален административен акт – Заповед № РД-15-1396/01.10.2009 г. на Кмета на Община Сливен, с която е разпоредено освобождаване на незаконно държан имот – общинска собственост, върху който са монтирани павилион и дървени навеси, чрез  премахване на последните. От доказателствата по делото се установява, че тази заповед е влязла в законна сила на 14.12.2009 г. От тази дата е започнал да тече петгодишният давностен срок, който е изтекъл съответно – на 14.12.2014 година. Институтът на давността е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно чиято норма на чл. 116 б. „в”, прекъсване на давността е налице когато са предприети действия по принудително изпълнение. В процесния случай от доказателствата се установява, че такива действия не са предприемани през целия период от 14.12.2009 г. до 14.12.2014 г. Представената пред настоящата съдебна инстанция Покана за доброволно изпълнение е съставена едва на 16.03.2015 г., т.е. първото действие от страна на органа по изпълнението е предприето и извършено повече от три месеца след изтичане на посочения давностен срок. По делото не са представени доказателства и липсват каквито и да било данни, че в предходен момент (в рамките на периода от 14.12.2009 г. до 14.12.2014 г.) са предприемани действия по изпълнението, които да водят до прекъсване на давността. Съобразно нормата на чл. 117 ал. 1 от ЗЗД, нова давност започва да тече от прекъсването на давността. Такова обаче в процесния случай не е налице, поради което и не може да се приеме като обосновано възражението на процесуалния представител на ответника, че от месец април 2015 г. тече нова давност. 

При горните съображения, поради изтичането на петгодишната давност по чл. 285 ал. 1 от АПК, разпореденото със Заповед № РД-15-1396/01.10.2009 г. на Кмета на Община Сливен задължение за освобождаване на общинския терен е станало неизискуемо, предвид което и установителния иск с правно основание чл. 292 от АПК се явява основателен и следва да бъде уважен. В този смисъл са Решение № 2060/13.02.2014 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 11507/2013 г. и Решение № 3039/4.03.2013 г. на ВАС, постановено по адм.д. № 14984/2012 г.  

Предвид уважаването на исковата претенция, неоснователно се явява искането на ответника за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Сливен, че задължението на Едноличен търговец Д. М. С. с фирма „М.–Д-Д. С.”, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ………., като собственик на павилион  и дървени навеси да освободи незаконно държания имот – общинска собственост, като премахне същите, монтирани в пространството на кв. 306 в ЦГЧ по плана на гр. Сливен, е отпаднало поради изтекла погасителна давност. 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.   

 

 

Административен съдия: