Р Е Ш Е Н И Е    166

 

Гр. Сливен, 01.11.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

при участието на прокурора …………………….

и при секретаря Н.Й., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 191 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от С.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 16-0804-000314/03.06.2016 г., издадена по чл. 171 т. 1 б. „в” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено по отношение на С.Д.М. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверочен изпит. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят твърди, че на 03.06.2016 г. управлявал личния си автомобил с ниска скорост поради дъждовното време, като движещият се пред него автомобил рязко намалил скоростта си и почти спрял. Въпреки, че М. незабавно взел мерки за спиране, все пак ударил предния автомобил. С другия водач изчакали пътните полицаи, съставен му бил АУАН и издадено наказателно постановление за нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, с наложена глоба в размер на 100 лева, която той не обжалвал. Заедно с наказателното постановление му била връчена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка с мотив, че не познава закона. Счита, че неговият случай не попада в хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „в” от ЗДвП. Свидетелството му за управление на МПС било издадено през 2007 г. и, въпреки че нямал завършено основно образование, до момента на посоченото в заповедта ПТП нямал никакви нарушения на правилата за движение. Винаги бил изряден шофьор и стриктно спазвал правилата за движение. Освен това работата му изисквала активно ползване на МПС както в страната, така и извън нея, а и фактът, че от удара няма настъпили значителни щети, сочел, че не се е движил с опасно несъобразена скорост. Ударът се случил при съпричиняване от страна на другия водач, който рязко намалил скоростта. Излага и доводи от социално – битов характер – твърди, че е безработен, баща на три малолетни деца, издържа семейството си с бране на билки, които превозва с автомобила си, баща му и неговата племенница са с тежки заболявания, налагащи честото им превозване до болница. Моли съда да отмени атакувания административен акт.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с упълномощен адв. Зл. Б. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Извършеното ПТП било по вина и на двамата участници. Действително М. не съобразил скоростта и пътната обстановка и не оспорвал наказателното постановление. Оспорва заповедта за налагане на принудителната административна мярка, тъй като свидетелството за правоуправление на МПС било жизнено необходимо за издръжката на неговото семейство и за транспортиране на болните му близки до болница. Относно неграмотността заявява, че се е снабдил със СУМПС по законен ред когато законът е позволявал това. Отделно от това никога не бил правил пътно – транспортни произшествия. Моли за съдебен акт в този смисъл.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител, за да изрази становище по жалбата.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 03.06.2016 г. около 12:55 часа в гр. Сливен, при движение по бул. „Стефан Караджа” в посока гр. Нова Загора, при мокра настилка и силен дъжд, при управление на автомобил марка „Форд Транзит” с рег. № СН 2763 СА, водачът С.Д.М. не спазил дистанция, като не съобразил скоростта си с пътните условия и блъснал движещия се пред него лек автомобил. Последният намалил скоростта за предприемане на маневра по завиване наляво. Настъпило пътно – транспортно произшествие с материални щети. На мястото пристигнали служители от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен. От разговор с водача М. установили, че не познава Закона за движението по пътищата и е неграмотен. Приканен бил да напише в акта „нямам възражения”, на което М. вписал „дале”. При така установеното против М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1106/03.06.2016 г. В АУАН актосъставителят квалифицирал описаното по – горе като административно нарушение по чл. 20 ал. 2 и чл. 23 ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Срещу констатациите в цитирания акт не постъпили възражения в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН и на 01.07.2016 г. Началникът на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен издал наказателно постановление № 16-0804-001106, с което за нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 2 от с.з. наложил на С.Д.М. административно наказание „глоба” в размер на 100 лева. Санкционираният М. не обжалвал наказателното постановление.

На 03.06.2016 г. актосъставителят К. съставил Докладна записка до Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, в която вписал, че на цитираната дата в 13:00 часа по сигнал за ПТП пред „Болярка” на бул. „Ст. Караджа” в гр. Сливен посетили със свой колега мястото и установили, че виновният водач на л.а. „Форд” с рег. № СН 2763 СА С.Д.М. по негови данни е неграмотен, не може да чете и пише, завършил е ІІ – ри клас и не познава ЗДвП по зададени му въпроси. Към докладната записка били приложени АУАН и Протокол за възникналото ПТП.

На 03.06.2016 г. Началникът на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „в” от ЗДвП № 16-0804-000314, с която разпоредил временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на С.Д.М., до успешно полагане на проверочен изпит. Заповедта била връчена на нейния адресат на 07.07.2016 г., а жалбата срещу същата, по която е образувано настоящото съдебно производство – подадена чрез административния орган на 15.07.2016 г., видно от поставения върху същата входящ регистрационен номер в Сектор „ПП” при ОД на МВР Сливен.

По делото по искане на оспорващата страна са разпитани като свидетели М. Д. – п. на жалбоподателя, Д. И. – б. на жалбоподателя и М. М. – б. на оспорващия. В показанията си свид. Д. заявява, че страда от детски паралич и се придвижва с инвалидна количка; единствено нейния в. С. с шофьорските си умения я води, където е необходимо. Свид. И. заявява, че е претърпял инсулт и редовно нощем го водят в болница, като до момента С. го е превозвал, а сега – другият му с.. Свид. М. заявява, че б. му е добър шофьор, няма нарушения, безработни са и единствено с автомобила си докарват доход, като берат билки и гъби, при произшествието е бил с б. си, който натиснал спирачки, но било дъждовно и хлъзгаво и леко ударил предната кола.

В хода на съдебното дирене е разпитан като свидетел и актосъставителя п. c. Й.К.. От показанията му се установява, че на посочената дата се установило, че при мокър асфалт водачът М. е блъснал автомобил отпред, който извършвал маневра вляво; при мокра настилка спирачният път бил по – дълъг, затова следвало да се съобрази нужната дистанция; при разговор с водача установил, че не познава Закона за движението по пътищата и е неграмотен; до 2007 година не се изисквало основно образование и документът на М. е издаден при старите условия; на въпрос дали е чел ЗДвП, М. отговорил, че не го е чел; на въпрос дали е грамотен, отговорил, че не е, а в акта вместо „нямам възражения” вписал „дале”; на няколко зададени въпроси относно закона, М. не могъл да отговори; държал се адекватно, не бил изплашен.    

Към административната преписка е приложен Протокол за ПТП рег. № 304/03.06.2016 г., в който е вписано в част „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП” следното: Участник 1 (С.Д.М.) при движение с несъобразена скорост с пътните условия (мокър асфалт) не спазва дистанция и блъска движещият се пред него участник № 2”. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение само на С.М., но не и на другия участник в ПТП.

Към доказателствата е приобщена и Справка за нарушител/водач от информационната система на МВР, съгласно която С.Д.М. притежава издадено през 2004 г. СУМПС № 282555217, освен процесния АУАН, такъв му е съставян на 28.12.2005 г. и издадено наказателно постановление за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП, както и шест броя фишове за следните нарушения на ЗДвП: на 08.07.2010 г. – по чл. 133 ал. 1 от ЗДвП, на 01.08.2010 г. – по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, на 16.09.2010 г. – по чл. 145 ал. 2 от ЗДвП, на 13.07.2011 г. – по чл. 145 ал. 2 от ЗДвП, на 13.09.2014 г. – по чл. 137 т. 1 от ЗДвП и на 26.04.2016 г. – по чл. 98 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от чл. 149 ал. 3 от АПК срок, от лице, което има правен интерес от това производство и е насочено срещу индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на  законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. Обжалваната заповед е издадена от Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност, съобразно нормата на чл. 172 ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона в цитирания текст писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен валидна, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция като материално и процесуално законосъобразна, при следните съображения:

Процесната заповед е издадена с правно основание  чл. 171 т. 1 б. „в” от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 1 б. „в” мярка на административна принуда е временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешно полагане на проверочен изпит. В настоящия случай от компетентни длъжностни лица на служба за контрол – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен е съставен по реда на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който жалбоподателят С.М. е управлявал моторно превозно средство, движейки се с несъобразена с пътните условия (мокра настилка, силен дъжд) скорост, не е спазил дистанция и е блъснал отзад движещият се пред него лек автомобил, при което е настъпило ПТП с материални щети. Фактическите обстоятелства, установени в акта не се спорят от жалбоподателя, като защитната му теза в тази насока е за съпричиняване на ПТП, т.е. за вина и на другия водач, като неподал своевременно светлинен сигнал за маневрата завой наляво. Това му твърдение обаче се опровергава от представения протокол за ПТП, видно от който вина за настъпилото пътно – транспортно произшествие носи единствено М.. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН досежно установената в същия фактическа обстановка. В хода на съдебното дирене не е оборена и формираната от актосъставителя констатация, че водачът М. не познава Закона за движението по пътищата и е неграмотен. От показанията на свид. К. в тази насока се установява, че извода си в тази насока в акта, п. c. е обосновал след разговор с М. и заявеното от последния, че не е чел закона и е неграмотен. Последното обстоятелство е видно и от самия АУАН, където в част „Възражения” М. е вписал собственоръчно „ДАЛЕ”, от който текст не може да се изведе съгласие или несъгласие с констатациите на актосъставителя. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема за обоснован извода на административния орган за допуснато нарушение поради незнание. Съгласно възприетата като нарушена норма на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Очевидно е от доказателствата, че това си задължение М. не е изпълнил, като при несъобразяване на скоростта си на движение с атмосферните условия и състояние на пътя, е предизвикал настъпване на пътно – транспортно произшествие с материални щети. Второто необходимо условие за прилагане нормата на чл. 171 т. 1 б. „в” от ЗДвП е извършеното нарушение да е немаловажно. Последното като законов критерий може да се изведе по аргумент от противното от разпоредбата на § 6 т. 32 от ДР на ЗДвП, в която е дадена легална дефиниция на понятието ”маловажно нарушение” и съгласно която такова е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпването на ПТП. Следователно и доколкото законодателят визира като маловажно нарушение на правилата за движение по пътищата, при което не е настъпило ПТП, то с толкова по – голяма сила следва да се приеме, че след като нарушението е станало повод за произшествие, то само по себе си е немаловажно. В процесния случай допуснатото от оспорващия М. отклонение от нормативно предписаното поведение за съобразяване на скоростта на движение и дистанцията с атмосферните условия и състоянието на пътя е довело до настъпване на противоправни последици – пътно – транспортно произшествие с материални щети. Това мотивира съда да приеме, че е законосъобразен и изводът на административния орган за немаловажност на извършеното от С.М. нарушение.

На следващо място, обратно на твърдяното от оспорващата страна, от представената справка за нарушител/водач, се установява системност в нарушаване правилата за движение по пътищата. М. е бил санкциониран неколкократно за неправилен престой и паркиране, превозване на по – голям брой пътници от определения в СРМПС, неизползване на обезопасителен колан, нерегистриране на придобито МПС, несъобразяване на поведението си със сигналите на компетентните длъжностни лица, светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

Както се отбеляза по – горе, чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до доказване на противното. Както в хода на административното производство, така и в настоящото съдебно такова оспорващият М. не ангажира годни доказателства, оборващи констатациите в акта, че поради незнание на Закона за движение по пътищата е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия скорост и при неспазване на дистанция, е предизвикал пътно – транспортно произшествие. Нещо повече, жалбоподателят не оспорва така установеното, като заявява, че във връзка с това не е атакувал по съдебен ред и издаденото наказателно постановление. Горните констатации са законова предпоставка за образуване на административно производство по прилагане на принудителна административна мярка по реда на глава шеста от Закона за движението по пътищата и издаване на индивидуален административен акт по чл. 172 ал. 1, във вр. с ал. 2 т. 3 от ЗДвП.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0804-000314/03.06.2016 г., издадена по чл. 171 т. 1 б. „в” от Закона за движението по пътищата от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено по отношение на С.Д.М. временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до успешно полагане на проверочен изпит, е материално и процесуално законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.    

               

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №  16-0804-000314/03.06.2016 г., издадена по чл. 171 т. 1 б. „в” от Закона за движението по пътищата от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено по отношение на С.Д.М. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверочен изпит, като неоснователна.

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                   

Административен съдия: