Р Е Ш Е Н И Е  № 143

 

гр. Сливен 11.10.2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети септември,  две  хиляди  и  шестнадесета година,  в  състав: 

                    

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Светлана Драгоманска адм. дело № 204/2016 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалба на Г.Ж.Ж., ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0804-000351/19.06.2016 г., издадена от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Сливен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Твърди, че актът е съставен по свидетелски показания. Проверяващият орган не е установил да управлява превозното средство в момента на извършване на проверката и въпреки това без всякакво основание и без каквито и да е доказателства му е съставил акта за установяване на административно нарушение. Заявява, че е допуснато нарушение и на процесуалния закон. Иска да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено следното от фактическа страна :

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение серия Г, бл. № 399959 /АУАН/ на 19.06.2016 г. около 19,50 часа, в гр. Сливен на ул. "Банско шосе" - срещу „Електротехникум“ жалбоподателят е управлявал мотоциклет "Кавазаки" КХF 450, без табела с регистрационен номер и без предпазна каска. Посочено е, че при извършената проверка, водачът не е представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и че е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, наркотици и упойващи вещества със съответните технически средства. Издаден е талон за медицинско изследване № 0355811. АУАН е съставен по свидетелски показания. В АУАН жалбоподателят Ж. е направил възражение, че не е управлявал „нищо“ по време на проверката.

Въз основа на съставения АУАН, на 19.06.2016 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, е издадена оспорената заповед № 16-0804-000351, с която на Г.Ж.Ж. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

По делото е представен АУАН № 572438 от 19.06.2016 г., за това, че около 15.30 часа Г.Ж.Ж. *** - срещу „Електротехникум Мария Кюри“ при извършване на полицейска проверка, лицето не може да представи никакъв валиден документ за самоличност, с което затруднява установяването на същата.

От показанията на разпитаните с. А. С. и Г. М. се установява, че жалбоподателят е бил на ул. "Банско шосе" - срещу „Електротехникум“, когато е извършена проверката пеша, а не с описаното МПС. Въпросният мотоциклет "Кавазаки" е закаран чрез бутане до Електротехникума на 19.06.2016 г. до намираща се в близост автокъща,  не от жалбоподателя Ж., а от с. А. М., който твърди, че е и собственик и е имал уговорка да го продава. Установил, че документите не са в него и се наложило да се върна да ги вземе, като помолил Г., който бил там,  да стои при мотора и да го пази. Отишъл с кола до вкъщи да вземе документите и когато се върнал вече проверката течала. С. М., дава показания и за това, че и ключа от мотора е бил у него и същия не може да работи без ключ.

Макар и да не са установили лично обстоятелствата, служителите на ПП на ОД на МВР - Сливен съставили на Г.Ж. АУАН бл. № 399959 от 19.06.2016 г. за описаните нарушения, а именно, че в качеството му на водач е управлявал мотоциклет "Кавазаки" КХF 450, без табела с регистрационен номер и без предпазна каска и при извършената проверка не е представил свидетелство за управление на МПС и талон, както и за отказа да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, наркотици и упойващи вещества със съответните технически средства.

При връчването на АУАН жалбоподателят е направил възражение - в самия АУАН, че не е управлявал нищо по време на проверката. От обжалваната заповед, а и от представената административна преписка не става ясно дали при издаването на заповедта административният орган е взел предвид направеното възражение.

Фактическите констатации, направени в АУАН № 399959 не са потвърдени от приложените по делото АУАН № 572438 от 19.06.2016 г. и свидетелски показания на разпитаните по делото свидетели.

Независимо от установените противоречия във фактите, а именно относно обстоятелството кой е управлявал МПС, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП Началникът на сектор ПП към ОД на МВР - Сливен е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, с която временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства и показанията на с. С., М. и М.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган - Началникът на сектор ПП към ОД на МВР упълномощен със заповед № 343з/23.01.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен.

По смисъла на чл. 171, т. 1 от ЗДвП ПАМ се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите. В хипотезата на чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП може да се наложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол. Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по-горе правно основание - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Съобразно посочената разпоредба жалбоподателят ангажира достатъчно доказателства, опровергаващи обстоятелствата, описани в АУАН, относно извършването на нарушението и съответно редовността на издаденият АУАН.

Събраните по делото доказателства, не установяват извършването на твърдяното административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Основният въпрос, който е спорен по делото е въпросът относно това в какво качество е извършена въпросната проверка на жалбоподателя Ж., а именно в качеството му на "водач на МПС" или в качеството му на "пешеходец". Част от събраните писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и свидетелските показания, изслушани в с. з. установяват, че към момента на проверката Ж. не е управлявал МПС, а е бил спрян за проверка самоличността му. Установи се по делото, че мотоциклета е бил докаран, чрез бутане до Електротехникум „Мария Кюри“ от с. А. М.

Не се спори по делото, че при извършена проверка на Ж. и при поискване от страна на проверяващите на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, той не е представил такива, както и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество.

Извършването на такава проверка от страна на контролните органи и съответно непредставянето на тези документи при поискване от тяхна страна, както и отказа за извършването на описаната по-горе проверка с техническо средство, би било нарушение ако проверяваното лице е "водач на МПС". Според разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва. А според разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В конкретния случай се доказа, че към момента на извършване на проверката, жалбоподателят Ж. не е имал качеството на "водач" на МПС, за да може да бъде субект на такова нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и при непредставянето на исканите му документи - свидетелство за управление на МПС и талон към него, както и отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества, съответно да се приеме, че той е извършил такова нарушение.

Въпросните документи и такава проверка се извършват за установяване спазването на ЗДвП и преустановяване на извършваните нарушения и за превенция на водачите на МПС, но не и на всеки преминаващ пешеходец или лице, за което би могло да се предполага, че е управлявало МПС в един минал момент или че има намерение да управлява такъв в някакъв бъдещ такъв.

 

 

 

 

Пешеходците по принцип нямат задължението да носят със себе си свидетелство за управление за МПС и талон, както и нямат задължението да не са употребили алкохол, в качеството си на пешеходци.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, се прилага "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Следователно, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на тази норма от закона, е установено по надлежен ред управление на МПС и отказ на водача да му бъде извършена описаната проверка. Безспорно изискване е - нарушението на водача да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тя не съставлява административно наказание. Това е и причината тя да се прилага под условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца".

От доказателствата по делото се установи именно противното на описаното в АУАН, а именно, че Ж. не е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, т. е. той не е извършил вмененото му деяние и не е осъществил състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като водач на МПС. Следователно, неправилно му е била наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП за деяние, което не е извършил.

На следващо място в обжалваната заповед не е обсъждано и възражението, направено от Ж. в самия АУАН, че той не е управлявал по време на извършване на проверката.

С оглед на изложеното, съдът счита, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден без да се налице фактическите основания за издаването му, което е самостоятелно  основание  за  отмяна, съобразно разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0804-000351/19.06.2016 г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, с която на Г.Ж.Ж., ЕГН ********** ***, на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: