Р Е Ш Е Н И Е    130

 

Гр. Сливен, 29.08.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и трети август две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

 

при участието на прокурора ………..

и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от Иглика Жекова административно дело № 205 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от З.П.С., М.С.С.,*** и П.П. *** срещу Заповед № РД – 15 – 960 от 08.07.2016 г. на Кмета на Община Сливен, с която е изменена диспозитивната част на Заповед № РД-15-2458/04.12.2015 г., както следва: т. ІІ добива следния вид: „РАЗПРЕДЕЛЯМ дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 28 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор 67338.404.100, в общ размер на 300 /триста/ лева, определено съгласно чл. 22 ал. 3 от ЗОбС, съобразно квотите на собственост, както следва: 1. М.С.С. – сума в размер на 100 /сто/ лева; 2. З.П.С. – сума в размер на 100 /сто/ лева и 3. П.П. А. – сума в размер на 100 /сто/ лева.”. Оспорването намира правното си основание в чл. 27 от Закона за общинската собственост и се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата си оспорващите твърдят, че така определеното от Кмета на общината обезщетение в общ размер 300 лева е ниско като размер и сериозно ги ощетява. Към настоящия момент пазарните цени на квадратен метър в района на процесния имот били значително по – високи. Молят съда да отмени оспорената заповед и определи размер на обезщетението в съответствие с пазарните цени на имота.

В с.з. оспорващият З.П.С., редовно и своевременно призован, се явява лично и с а. С. С. ***,  който поддържа жалбата.

В с.з. оспорващите М.С.С. и П.П.А., редовно и своевременно призовани, не се явяват. Представляват се от а. С. С. ***, който поддържа жалбата. Заявява удовлетвореност от определената от вещото лице справедлива пазарна стойност на имота. Моли съда да измени оспорената заповед и присъди обезщетение в размера, определен от експертизата. Претендира разноски.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуален представител ю. И. Г. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Излага довод, че оспорената заповед е материално и процесуално законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за недължимост на претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение, алтернативно – за прекомерност на същото.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Оспорващите З.П.С., М.С.С. и П.П.А. са собственици на недвижим имот – неурегулиран поземлен имот № 1523, част V, м. „С. д.”, сел. обр. „И.”, целият с площ от 700 кв.м., съставляващ ПИ № 67338.404.100 по кадастралната карта на гр. Сливен, ведно с построената в същото вилна сграда на един етаж със застроена площ 35 кв.м., представляваща търпим строеж, като правото си на собственост удостоверяват с Договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан под № 160, том ІV, вх. № 5062/05.12.2002 г. в регистрите на СВп - Сливен.

По възлагане от Община Сливен бил изготвен и влязъл в сила „План за регулация на улици на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Хисарлъка”, „Градище” и „Среди дол”, Селищно образувание „Изгрев”, землище Сливен, одобрен с Решение № 807/22.12.2005 г. на Общински съвет Сливен.

На 14.07.2015 г. по възлагане от Община Сливен оценител на недвижими имоти изготвил експертна оценка за определяне справедливата пазарна стойност на процесния имот – 28 кв.м. земя от поземлен имот № 67338.404.100 по кадастралната карта на гр. Сливен и подобренията. Съгласно изготвения доклад, оценителят приел стойност на земята 300 лв., който имот е без ограждане, комуникации и подобрения, като към него се придава 1 кв.м.

Във връзка с частично отваряне на „Улица от о.т. 273-о.т.272-о.т.271 до о.т. 270” П.П.А., З.П.С. и М.С.С. били уведомени с писмо изх. № 9400-18805/26.08.2015 г. за започване на процедурата по отчуждаване на част от собствения им поземлен имот с идентификатор 67338.404.100, което писмо било получено от неговите адресати съответно на 28.08.2015 г. и 01.09.2015 г.

Във връзка с одобрения и влязъл в законна сила план, било изготвено Обявление изх. № ОРД03-516/05.10.2015 г. за предстоящо отчуждаване на части от имоти – частна собственост за реализиране на частичното отваряне на „Улица от о.т. 273 – о.т. 272-о.т. 271 до о.т. 270” в местност „Среди дол”, землище Сливен, с което на основание чл. 25 ал. 1 от Закона за общинската собственост били уведомени собствениците на поземлени имоти, намиращи се в урбанизирана територия с трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, необходими за реализация на частичното отваряне на улицата. Съгласно обявлението, адресати на същото са „Бау-състем-сървиз 2008” ЕООД със засегната площ от 185 кв.м., Й. И. С. и А. И. С. със засегната площ от 48 кв.м. и настоящите оспорващи М.С.С., З.П.С. и П.П.А. със засегната площ от 28 кв.м., при квоти на тримата от по 1/3 идеална част от съсобствения им поземлен имот с идент. № 67338.404.100 и стойност на обезщетението общо за тримата в размер на 300 лева. Това обявление било разгласено чрез залепяне на таблото на ЦАО при Община Сливен и чрез публикуване на официалния сайт на Община Сливен на 09.10.2015 г., във ежедневниците вестник „Новинар”, бр. 237/9.10.2015 г., вестник „Сега”, бр. 232/9.10.2015 г. и във регионалния вестник „Сливенски новини”, бр. 38/9-15.10.2015 г.

На 04.12.2015 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД - 15 – 2458 на основание чл. 21 ал. 1 и чл. 25 ал. 2 от ЗОбС, с която наредил по т. І да се отчуждят в полза на общината 28 кв.м. земя, представляваща част от ПИ № 67338.404.100, целият с площ от 695 кв.м., с административен адрес местност „С. д.”, и собственици настоящите жалбоподатели М.С.С. с 1/3 идеална част от 28 кв.м., З.П.С. с 1/3 идеална част от 28 кв.м. и П.П.А. с 1/3 идеална част от 28 кв.м., с разпределено по т. ІІ парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 28 кв.м., представляващи поземлен имот с идентификатор 67338.404.95 в общ размер на 520 лв., определено съгласно чл. 22 ал. 3 от ЗОбС, съобразно квотите на собственост, както следва: 1. М.С.С. – сума в размер на 173,33 лв.; 2. З.П.С. – сума в размер на 173,33 лв. и 3. П.П.А. – сума в размер на 173,33 лева. Разпоредено е в т. ІІІ сумата по т. ІІ, представляваща дължимото парично обезщетение за отчуждаваната част от поземлен имот с идентификатор 67338.404.95 да се внесе по сметки на правоимащите. Тази заповед, като необжалвана влязла в сила. На 08.07.2016 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД-15-960, с която на основание чл. 62 ал. 2 от АПК изменил диспозитивната част на Заповед № РД-15-2458/04.12.2015 г., както следва: т. ІІ добива следния вид: „РАЗПРЕДЕЛЯМ дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 28 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор 67338.404.100, в общ размер на 300 /триста/ лева, определено съгласно чл. 22 ал. 3 от ЗОбС, съобразно квотите на собственост, както следва: 1. М.С.С. – сума в размер на 100 /сто/ лева; 2. З.П.С. – сума в размер на 100 /сто/ лева и 3. П.П. А. – сума в размер на 100 /сто/ лева; в т. ІІІ изразът „идентификатор 67338.404.95” се заменя с израза „идентификатор 67338.404.100”. Преписи от заповедта били получени на 13.07.2016 г. Жалбата до настоящия съд, подадена срещу тази заповед, постъпила пред административния орган на 27.07.2016 г.

По делото е изготвена и изслушана единична съдебно – оценителна експертиза от вещо лице от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 401 ал. 1 от ЗСВ за 2016 г. за съдебен район на Административен съд Сливен, което вещо лице е с лиценз за оценка на недвижими имоти. Съгласно заключението на последната, е определена пазарна стойност на отчуждената част от недвижимия имот /28 кв.м./ от дворно място/ в размер на 315,00 лева. С оглед заключението на експерта, процесният имот не е с материализирани на място имотни граници, в предвидената за отчуждаване част няма трайни насаждения и други подобрения, няма питейна вода, има частично електрозахранване, пълният достъп до терена е затруднен поради голямата денивелация на терена и липсата на трайна пътна настилка. За оценка на предвидената за отчуждаване част от 28 кв.м. от имот с идентификатор 67338.404.100 е проучен обстойно от вещото лице пазарът на недвижими имоти със сходен характер – търсене, предлагане, осъществени реални сделки за продажба на идентични недвижими имоти, като е използван за изготвяне на пазарната стойност методът на сравнителните аналози. Към експертизата в табличен вид са направени изчисленията по „метод на сравнителния аналог”, като са сравнени аналогични продажби – два празни парцела в м. „Каменка” и м. „Андреева чешма”, празен парцел в м. „Среди дол” и парцел с вилна сграда в м. „Среди дол”. Заключението на експерта е, че справедливата пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част от 28 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67338.404.100 по КК на гр. Сливен, с адрес на имота гр. С., м. „С. д.”, при съобразяване с разпоредбите на чл. 5 ал. 5 от ЗОбС и § 1 от ДР на ЗОбС възлиза на 315,00 лева.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и от лица, които имат правен интерес от това производство, поради което то е допустимо.

Разгледано по същество, оспорването се явява ОСНОВАТЕЛНО и като такова следва да бъде УВАЖЕНО.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Оспореният акт, в случая заповед на Кмета на Община Сливен, с която е наредено отчуждаване на част от дворно място в гр. Сливен и е определен размер на обезщетение, е издадена в предвидената от закона писмена и предметна форма, от компетентен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, което я прави един валиден акт.

Освен валидна, оспорената заповед се преценява от настоящия съдебен състав и като процесуално законосъобразна. Предпоставка за процесуалната законосъобразност на акта е спазването на строго регламентираната от закона процедура, която в настоящия случай е изпълнена в указания обем и срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗОбС имоти – собственост на физически лица могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти – публична общинска собственост, след предварително и равностойно обезщетение. По смисъла на тази норма първото изискване към административния орган в хода на производството, е наличието на влязъл в сила ПУП за изграждане на обекти – публична общинска собственост. В процесния случай с влязло в сила Решение № 807/22.12.2005 г. на Общински съвет Сливен е одобрен План за регулиране на улици на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони в местностите „Хисарлъка”, „Градище” и „Среди дол” в Селищно образувание „Изгрев”, землище Сливен, съгласно който е предвидено частично отваряне на „Улица от о.т.-273-о.т.272-о.т.271 до о.т. 270” – публична общинска собственост. Цитираното решение влязло в законна сила.

В хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед са спазени и всички други административнопроцесуални изисквания. По възлагане от кмета на общината е изготвена оценка по пазарни цени на отчуждаваните 28 кв.м. от дворното място на оспорващите. Административният орган е публикувал и обявление в два централни ежедневника и един местен вестник, с което са уведомени собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване, както повелява нормата на чл. 25 от ЗОбС. Обявлението съдържа изискуемата по чл. 25 ал. 1 от ЗОбС информация. Следователно предстоящото отчуждаване е оповестено по надлежния законов ред, същото е извършено за задоволяване на неотложна общинска нужда – изграждане на обект публична общинска собственост, съгласно влязъл в сила План за регулиране на улици на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони, оценката за определяне пазарната стойност на отчуждаваната част е извършена от независим експерт – оценител, възложена му по реда на чл. 22 ал. 3 от ЗОбС. Това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореният административен акт е издаден при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в т. см. се явява процесуално законосъобразен.

Наведеното в жалбата твърдение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е относно размера на определеното за отчуждаваната част от имота обезщетение, в т.ч. земя и подобрения. Разпоредбата на чл. 22 ал. 4 от ЗОбС указва, че оценките се извършват по пазарни цени, като съгласно ал. 5 равностойното парично обезщетение се определя въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно – оценителна експертиза, определената от вещото лице средна единична цена на кв.м. възлиза на 11,25 лв., определена по метода на сравнителните продажби. Съдът кредитира заключението на експертизата като обосновано, непротиворечиво и безпристрастно, изготвено от вещо лице с професионална компетентност, отговаряща на поставените задачи. В хода на съдебното дирене оспорващите не ангажират доказателства, оборващи заключението на вещото лице или такива, съдържащи данни, които да поставят под съмнение формираното от него заключение. Видно от последното, оценката на отчуждаваните 28 кв.м. е определена при спазване разпоредбите на чл. 22 и § 1 от ДР на ЗОбС, като стойността на недвижимия имот е определена по метода на пазарните аналози, като са взети предвид две реализирани и две оферирана сделки с имоти, сходни по местоположение и характеристики с оценявания. Предвид съобразяването на приложения от вещото лице оценителен критерий с нормите на чл. 22 ал. 5 от ЗОбС и § 1 от ДР на ЗОбС, съдът възприема определената от експертизата стойност на 28 кв.м. от дворното място на оспорващите в размер на 315,00 лв. Приетата от административния орган стойност на отчуждаваната част – 300,00 лв. и нейното несъответствие с определената в хода на настоящото производство от експертите цена, води до извода за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

Оценката на частта от имота, предмет на отчуждителното мероприятие, е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материалноправните предпоставки за издаването на акта в частта относно размера на обезщетението. Несъответствието между оценката, определена в  административното производство и неговата пазарна стойност, установена в хода на настоящото съдебно производство, води до извода за незаконосъобразност на издадената заповед. Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваният акт следва да бъде изменен, за да се постигне съответствие на неговото съдържание в частта относно определения размер на обезщетението с дължимото.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед № РД – 15 – 960/08.07.2016 г. на Кмета на Община Сливен следва да бъде изменена в частта й относно размера на паричното обезщетение, като последният се завиши от 300,00 лв. на 315,00 лева.

 

С оглед изхода на делото с уважаване на жалбата, направеното от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Основателно е и следва да се уважи искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски. Действително извършените такива възлизат общо на 560,00 /петстотин и шестдесет/ лева, от които 10,00 /десет/ лева заплатена държавна такса, 150,00 /сто и петдесет/ лева депозит за съдебна експертиза и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/ лева. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на административния орган за недължимост на адвокатското възнаграждение, доколкото от представения Договор за правна защита и съдействие е видно, че същото е заплатено в брой от жалбоподателите. Едновременно с това обаче съдът намира, че е основателно възражението на административния орган за прекомерност на същото като размер. Съобразно регулиращата правна норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските, но в размер не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл. 78 ал. 5 от ГПК въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно и насрещната страна да е направила искане за прекомерност на претендираните разноски. Размерът следва да е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по – нисък от предвидения минимален такъв, определен в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Последният възлиза на 300,00 /триста/ лева, на основание чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредбата, указващ, че при административни дела с материален интерес до 1 000 лева, възнаграждението е 300 лева. При тези съображения съдът намира, че адвокатското възнаграждение, заплатено от оспорващите, следва да бъде редуцирано до размер от 300,00 /триста/ лева и дължимите от административния орган разноски в настоящото производство възлизат общо на 460,00 /четиристотин и шестдесет/ лева.   

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Заповед № РД – 15 – 960/08.07.2016 г. на Кмета на Община Сливен в частта, с която е определено парично обезщетение за отчуждаващата се част от 28 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 67338.404.100 по кадастралната карта на гр. Сливен, целият с площ от 695 кв.м., както следва:

РАЗПРЕДЕЛЯ дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 28 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.404.100, в общ размер 315 /триста и петнадесет/ лева, определено съгласно чл. 22 ал. 3 от ЗОбС, съобразно квотите на съсобственост, както следва: М.С.С. – сума в размер на 105 /сто и пет/ лева; З.П.С. – сума в размер на 105 /сто и пет/ лева и П.П.А. – сума в размер на 105 /сто и пет/ лева.  

 

Решението е окончателно.

 

Преписи от решението да се изпратят на страните, ведно със съобщенията за изготвянето му.

 

 

 

 

Административен съдия: