Р Е Ш Е Н И Е  №  156

 

гр. Сливен 03.11.2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на пети октомври две  хиляди и  шестнадесета година,  в  състав:

                   

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

 

при секретаря Г.Г. , като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 215/2016 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

            Производството е образувано по жалба на  П.Д.П.  против Акт за установяване на задължение № АУ002142/17.12.2015 г., издаден от Главен експерт в Дирекция „Местни приходи”, в частта, в която   на основание чл. 10, ал. 52 и чл. 62 от ЗМДТ е установен размер  на задълженията за  данък върху недвижим  имот  и  такса  за битови отпадъци за същия  за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2011 г.  В жалбата се твърди, че с Акт за установяване на задължения с № АУ 002142 от 17.12.2015 година на Главен експерт в Дирекция „Местни приходи” към Община Сливен са определени публични задължения за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2015 г. Твърди се, че е депозирано възражение до Директора на Дирекция „МДТ” – Сливен и с Решение с № НОМ 420 от 11.05.2016 год. акта е потвърден.  Твърди се, че при издаване на оспорения акт не са събрани относимите доказателства, а събраните такива не са изследвани обективно и всестранно, в резултат на което в тежест на жалбоподателя неправомерно са възложени данък сгради и такса битови отпадъци. Твърди се, че през м. януари 2015 година по банков път са приведени суми за заплащане на дължимите данъци, ведно с начислените лихви за 2010 година и 2011 година и за дължимата такса битови отпадъци и лихва за същия период. Въпреки изрично посочените данъчни периоди, сумите неправилно били отнесени към други периоди.

От съда се иска оспорения  Акт за установяване на задължение да бъде отменен в частта му, в която са установени публични общински вземания за данък върху недвижими имоти – главница и лихви и такса битови отпадъци – главница и лихви. Претендират се направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба, с която се поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответната по жалбата страна не изпраща представител и не дава становище по жалбата.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.12.2015 година главен  експерт в Дирекция „МП” към Община Сливен, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК и във връзка с подадени декларация по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ  е издал Акт за установяване на задължение с № АУ 002142, с който е приел, че жалбоподателят в качеството си на задължено лице е декларирал собственост в идеални части  върху недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Д. Ц.” № …, вх. …,  ап…., представляващ жилище с отбелязана година на построяване, РЗП и  прилежащо към него мазе. Длъжностното лице е приело, че дължимият от П.  данък  „недвижими имоти” , както  и  такса  „битови отпадъци”  върху притежаваните от него идеални части от недвижимия имот не е заплатен за периода 01.01.2010 г – 31.12.2015 г.  Актът е връчен на  29.03.2016 година на лицето М. П., в качеството й на сестра на данъчно задължения П.П..  П.Д.П. е депозирал жалба до Ръководителя на звено „Местни приходи” на Община Сливен против Акт за установяване на задължение с № АУ 002142 от 17.12.2015 година,  като е възразил, че при издаването му не е взето предвид извършено от него плащане на 28.01.2015 година, с което по банков път е превел по сметка на Общината  сумата  от 30  лева,  представляващи  данък върху недвижими имоти и лихва, дължими за 2010 година и 2011 година. По банков път, на същата дата бил заплатил по сметка на Община и сумата 17 лева, представляваща такса битови отпадъци и лихва, дължими за 2010 г. и 2011 г. Приложил е 2 броя платежни нареждания. Върху жалбата има поставена резолюция от 11.04.2016 година,   а  е поставен входящ № 387 от 20.04.2016 година.

С Решение № НОМ 420 от 11.05.2016 година на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Сливен жалбата е приета за неоснователна, развити са доводи свързани с начина на определяна на размера на дължимия от лицето местен данък и такса битови отпадъци по години. Решаващият орган е приел, че съгласно разпоредбата на чл.169, ал.3 от ДОПК, при наличието на няколко публични вземания, които длъжника не е в състояние да погаси едновременно до започването на принудителното събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Поради непосочени в банковия документ периоди, с наредените суми били  покрити  същите по вид вземания на Община Сливен за предходни периоди. Прието е,  че П.,  на основание описаните мотиви дължи начисления и невнесен към датата на издаване на обжалвания акт данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имот в гр. С., на ул. „Д. Ц.” № ………, за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2015 година. Оспореният пред Директора на Дирекция „МДТ” при Община Сливен Акт за установяване на задължение по декларации е потвърден изцяло. Решението е връчено на жалбоподателя в настоящото производство на 21.07.2016 година с писмо с обратна разписка. На 03.08.2016 година в Община Сливен е постъпила жалба, входирана под № 9400-15284, с която П. е оспорил пред настоящата инстанция Акт за установяване на задължения с № АУ 002142 от 17.12.2015 година.

С платежно нареждане  от 28.01.2015 година  е наредено плащане към Община Сливен в размер на 30 лева. Като основание за плащане е посочено  „данък върху недвижими имоти и лихва за 2010 и 2011 година”.  В графата период за който се плаща   са описани дати  „от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 година”.   Задължено лице, според представеното платежно е П.Д.П.,  а   наредител е М. Д. П., с посочен единен граждански номер и съответен IBAN. Платежното нареждане е номерирано с № 044Р50280707. С платежно нареждане от същата дата   28.01.2015 г.,  лицето М. Д. П., с посочен ЕГН и IBAN,  е наредило плащане по сметка на Община Сливен в размер на 17 лева. Като основание за плащането е посочено „такса битови отпадъци и лихва за 2010 г. и 2011 г.”, период за който се плаща „от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г.” и задължено лице  - П.  Д.П.. Въз основа на така приетата за установена  фактическа обстановка, съдът достигна до  следните  правни изводи:

Жалбата е подадена лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу акт, подлежащ на оспорване и в описаните в закона срокове  поради което е допустима.

Същата е основателна по следните съображения:

След като е сезиран с оспорване при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери най- напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес съгласно принципа за това въведен с нормата на чл. 9 от АПК, както и поради изрично въведените с жалбата доводи.

Предмет  на оспорване по настоящото дело е  Акт за установяване на задължения по декларация, издаден на основание  чл. 107, ал.3  от ДОПК от  главен експерт  в Дирекция "Местни приходи"  при  Община Сливен,  потвърден с Решение    на Директора  на Дирекция "МДТ" при Община Сливен. Оспорения  индивидуален административен акт е  издаден от компетентен  орган от общинската  администрация по смисъла на чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ,  в изискуемата  писмена форма.  Същия  има съдържание, в което  са изложени фактически и  правни основания за  издаването му. Съгласно чл. 4, ал.5  от  ЗМДТ  във връзка с чл. 106, ал.2  от  ДОПК,  Директора  на Дирекция "МДТ" при Община Сливен е компетентен да разгледа и се произнесе по жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация.  При издаването на оспорения акт са спазени приложимите процесуални правила, т.е. не са налице основания за отмяната  на това основание.

Настоящият състав, намира че оспорения акт е издаден в противоречие с приложимите материално  правни норми. 

От  представените по делото писмени доказателства, представени както от  административния орган, така и от жалбоподателя  е видно, че на 28.01.2015 година, от името и за сметка на  данъчно задълженото лице П. е  внесена  по сметките  на Община Сливен сумата от 30 лева за покриване на задължения за данък върху недвижими имоти и сумата от 17 лева за  покриване на задължение за такса битови отпадъци. И в двете платежни нареждания са описани „пояснения” за периоди, за които се внасят сумите, като  са изрично са описани и дати – от 01.01.2010 година до 31.12.2011 година. Тези платежни нареждания са предоставени на Директора на Дирекция „МДТ” при Община Сливен при депозиране на жалбата срещу АУЗД, но поради неясни на съда причини явно са напълно игнорирани от решаващия орган.

Съобразно действащата към момента на извършване на плащането и към момента на издаване на оспорения пред настоящия съд акт редакция  на чл. 169 ал. 3 от ДОПК,  при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Това правило, макар и цитирано от горестоящия административен орган, неоснователно и необосновано не е приложено или съобразено при произнасяне  по реда на  гл. VІ от АПК.

По делото е безспорно установено, че данъчно задължения субект и жалбоподател в настоящото производство е предприел необходимите действия по надлежно и своевременно уведомяване на Общинската администрация за желанието и намерението си  да покрие  задължения за точно определен период. При наличието на тези обстоятелства, издателя на акта е бил длъжен да отрази направеното плащане за конкретния период и в описания от платеца размер и след като не е сторил това е издал акт в противоречие с приложимата в случая разпоредба на чл. 169 ал. 3 от ДОПК в редакцията му към датата на издаване на акта.

Видно от представените писмени доказателства, единствения недвижим имот, за който  П. е дължал съответен данък и такса е  описания в оспорения АУЗД с № АУ 002142/17.12.2015 година. Административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 169, ал.3 ДОПК и да  уважи волята на длъжника относно периода,  за който са направени плащанията на 28.01.2015 г., като ги изключи от масата на  задълженията му към Община Сливен, свързани със собствеността върху недвижимия имот. След като жалбоподателя надлежно е внесъл суми за погасяване на  задълженията за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за точно определен период, то  от този момент  същия не дължи  тяхното заплащане,  както и заплащането на начислената  с АУЗД лихва. Доказателства в обратната насока от ответната по жалбата страна не бяха представени, като не бяха оспорени и представените вносни  бележки.   

От представените по делото от  административния орган „отчет по сметки” с дата 29.01.2015 год., издадени от Първа инвестиционна банка АД  е видно, че липсва описание на  всички реквизити на платежните нареждания, с които са депозирани сумите от страна на данъчно задълженото лице. В същия по вид документ, удостоверяващ движението на средства по сметката на вносителя на сумите от име и за сметка на жалбоподателя към 28.01.2015 година, издаден от същата банкова институция  информацията е вписана коректно и в пълнота – съдържа всички условия и срокове наредени от платеца М. П.. Поради какви причини Община Сливен изначално не е получила пълна информация от обслужващата банка не е въпрос, по който настоящия съд следва да разсъждава. Липсата на ясна и точна комуникация  по повод  отношенията на Община Сливен с банковите институции  чрез които е възможен трансфер на суми по нареждане на данъчно задължените лица не следва да влияе  негативно  върху  предприетите от тях действия по  покриване на задължения по начин, допустим от закона и съобразен с  личния им интерес.

 Предвид гореизложеното, съдът счита,  че  оспорвания Акт за установяване на задължения  по декларация   АУ 002142/17.12.2015 год., издаден на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК от  главен експерт Дирекция  "Местни приходи"  към Община Сливен, потвърден с Решение    НОМ 420 от 11.05.2016 г. на Директора на Дирекция" Местни данъци и такси" при Община Сливен  е  незаконосъобразен,  в частта, в която са  установени  вземания  за  данък  „недвижим имот”  и такса „битови отпадъци”  за имот, собственост на П.П.,***  за периода 01.01.2010 – 31.12.2011 година, поради което жалбата  следва да бъде изцяло  уважена.

При този изход на спора на жалбоподателя  следва да се присъдят  направените по делото разноски в размер на 300 лева, за ползваната в хода на производството адвокатска защита и сумата от 10 лева, внесени за покриване на дължимата при образуване на производството държавна такса.   

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Съдът

 

                                                 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № АУ002142/17.12.2015 г., издаден на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК от  главен експерт  в Дирекция " Местни приходи"   при   Община Сливен,  в частта относно установените вземания за данък недвижими имоти  и такса битови отпадъци за 2010 и 2011 година, ведно с  начислената върху тях лихва  за недвижим имот  в гр. С., ул. „Д. Ц.” /К. М./  № … вх. … ап. ….

 ОСЪЖДА Община Сливен  да заплати на П.Д.П. с ЕГН **********  сумата  310 /триста и десет/ лева,  от които 300 /триста/  лева за  заплатено адвокатско възнаграждение  и 10 /десет/  лева,  внесена  държавна такса  за образуване на производство.

Решението може да бъде обжалвано  пред Върховен административен  съд  в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: