О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

гр. Сливен, 22.01.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 23 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 166 ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 65 ал. 4 предл. второ от Закона за общинската собственост.

Образувано е по жалба от „Б. и Ко” ЕООД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление гр. С., ул………., представлявано от управителя Д. Й. Б. срещу Заповед № РД–15–26/11.01.2016 г. на Кмета на Община Сливен, с която е наредено да се изземат принудително от „Б. и Ко” ЕООД общински нежилищни имоти, частна общинска собственост, представляващи масивна сграда /вила/ на два етажа с идент. № 67338.89.4.10, склад ГСМ с идент. № 67338.89.4.8 и открит терен от 500,00 кв.м. за извършване на стопанска дейност във ОВИ – 1468 – Сливен, находящи се в землището на гр. Сливен, м. „Бършен”.  Оспорващият излага доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

В жалбата е формулирано искане за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед. Във връзка с това искане твърди, че в имота са разположени значителни по обем и стойност средства за производство и обзавеждане и предварителното изпълнение би довело до значителни вреди за дружеството.

Съдът, за да се произнесе по направеното искане за спиране изпълнението на акт, съобрази представените с административната преписка писмени доказателствени средства и прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С Договор за наем от 27.12.2007 г. Министерство на отбраната предоставило на „Б. и Ко” ЕООД за временно и възмездно ползване част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в ОВИ 1468 – Сливен, летище „Бършен”, с граници: изток, запад, север и юг – ОВИ 1468, представляващ склад ГСМ – 90,00 кв.м. и открит терен – 500,00 кв.м. за извършване на стопанска дейност.

С Договор за безвъзмездно прехвърляне на собственост върху имоти частна държавна собственост по реда на чл. 54 от ЗДС от 18.10.2011 г., сключен между Областен управител на Област Сливен и Кмета на Община Сливен била прехвърлена собствеността върху конкретно описани седем имота, отнети поради отпаднала нужда от Министерство на отбраната и обявени за имоти частна държавна собственост. На 21.12.2011 г. бил подписан приемателно – предавателен протокол за имотите – предмет на цитирания договор, сред които и сграда с идентификатор 67338.89.4.8, със специално предназначение и застроена площ от 88 кв.м. на един етаж, масивна конструкция, както и сграда с идентификатор 67338.89.4.10, със специално предназначение и застроена площ 58 кв.м., на два етажа, масивна конструкция, находящи с в землището на гр. Сливен, местност „Бършен”.   

С писмо изх. № 04 15 – 4/19.04.2012 г., във връзка с прехвърляне на правата и задълженията на Наемодателя по Договор за наем от 27.12.2007 г. между МО и „Б. и Ко” ЕООД, Кметът на Община Сливен изпратил до Министъра на отбраната за подпис Договор за новация. В отговор на това писмо с рег. № 09-00-176/17.05.2012 г. Министърът на отбраната уведомил Кмета на Община Сливен, че Договорът за наем от 27.12.2007 г., сключен между МО и „Б. и Ко” ЕООД е прекратен с предизвестие от 02.06.2009 г., поради неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане на дължимия наем, като доброволното освобождаване на имота не се е състояло и имотът е иззет принудително по административен ред с протокол от 30.10.2009 г., поради което и липсва валидно наемно правоотношение, което да предпостави прехвърлянето на правата и задълженията на МО като наемодател на Община Сливен.

С писмо изх. № 9400-15284 от 10.09.2012 г. Кметът на Община Сливен уведомил „Б. и Ко” ЕООД за горните обстоятелства и съответно – липсата на налично наемно правоотношение за склад ГСМ и открит терен, правещо невъзможно сключването на договор за новация, както и за обстоятелство, установено от комисия при приемане на имотите – държавна собственост, а именно – че дружеството ползва без основание и масивна сграда /вила/ на два етажа и идент. № 67338.89.4.10. Адресатът бил уведомен, че следва в указан срок за освободи имотите и ги предаде на Община Сливен, ведно с документи за платени консумативни разходи.

На 16.11.2015 г. Кметът на Община Сливен изпратил до „Б. и Ко” ЕООД писмо с идентично на горното съдържание, като уведомил дружеството и за получена от енергоразпределителното дружество информация, ел. захранването е спряно поряди неплащане на задълженията за ел. енергия. Адресатът бил предупреден, че общината ще потърси по съдебен ред обезщетение за ползване на общински имот без правно основание за периода 21.12.2011 г. до настоящия момент, както и за дължимите консумативни разходи, а имотът ще бъде иззет принудително.

На 11.01.2016 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД -15-26, с която на основание чл. 65 ал. 1 предл. второ от ЗОбС разпоредил да се изземат принудително от „Б. и Ко” ЕООД общински нежилищни имоти, частна общинска собственост, представляващи масивна сграда вила” на два етажа с идент. № 67338.89.4.10, склад ГСМ с идент. № 67338.89.4.8 и открит терен от 500,00 кв.м. за извършване на стопанска дейност в ОВИ – 1468 – Сливен, находящи се в землището на гр. Сливен, м. „Бършен”.

Съгласно разпоредбата на чл. 65 ал. 4, предл. второ от Закона за общинската собственост обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго, т. е. за категорията административни актове по чл. 65 е предвидено предварително изпълнение по силата на закона, като възможността за спиране е предоставена на преценката на съда. Предварителното изпълнение на актовете по чл. 65 от ЗОбС предполага, че от закъснението биха могли да настъпят значителни  или трудно поправими вреди, да бъде засегнат важен обществен интерес. В случаите, когато законът разпорежда предварително изпълнение на определена категория административни актове, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на чл. 60 ал. 1 от АПК. В конкретния случай оспорената заповед е издадена на основание чл. 65 от ЗОбС и съгласно ал. 4 предл. второ обжалването не спира нейното изпълнение. Следователно, за да бъде оборена презумпцията за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на заповедта, е необходимо оспорващата страна – адресат на акта да докаже липсата на предпоставките по чл. 60 ал. 1 от АПК, както и да установи, че от предварителното изпълнение на акта за нея ще последва значителна или трудно поправима вреда или ще бъдат засегнати лични интереси, противопоставими на обществения интерес, който се охранява с оспорената заповед. В настоящия случай жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в горната насока, а излага единствено твърдения, че в имота са разположени значителни по обем и стойност средства за производство и обзавеждане, поради което и предварителното изпълнение ще доведе до значителни вреди за дружеството. Настоящият състав намира, че това твърдение /макар и недоказано/ само по себе си не може да се квалифицира като трудно поправима вреда в смисъла, вложен от законодателя. Като значителна и трудно поправима вреда може да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, а доводите на оспорващия в тази насока не мотивират наличие на такава вреда. Предвид това настоящата съдебна инстанция намира, че твърдяните от оспорващото дружество значителни и трудно поправими вреди, които може да претърпи от предварителното изпълнение на обжалваната заповед, на първо място не са доказани и второ – не биха могли да се противопоставят като интензитет на заложения в закона обществен интерес, конкретизиран в разпоредбата на чл. 60 ал. 1 от АПК. Изложеното дотук налага извода, че не са налице основанията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед. 

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за спиране изпълнението на Заповед № РД – 15 – 26/11.01.2016 г. на Кмета на Община Сливен, поради което искането за спиране като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Предвид липсата на доказателства за внесена държавна такса, оспорващото дружество  следва да бъде осъдено на основание чл. 12 ал. 3 от АПК да заплати по сметка на Административен съд Сливен държавна такса за образуване на административно дело в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 166 ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 65 ал. 4 предл. второ от ЗОбС, Административен съд Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Б. и Ко” ЕООД, ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ………………., представлявано от управителя Д. Й. Б. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД–15–26/11.01.2016 г. на Кмета на Община Сливен, с която е наредено да се изземат принудително от „Б. и Ко” ЕООД общински нежилищни имоти, частна общинска собственост, представляващи масивна сграда /вила/ на два етажа с идент. № 67338.89.4.10, склад ГСМ с идент. № 67338.89.4.8 и открит терен от 500,00 кв.м. за извършване на стопанска дейност във ОВИ – 1468 – Сливен, находящи се в землището на гр. Сливен, м. „Бършен”, като недоказано и неоснователно.

 

ОСЪЖДА „Б. и Ко” ЕООД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ……….., представлявано от управителя Д. Й. Б.  да заплати по сметка на Административен съд Сливен държавна такса в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от настоящото Определение да се изпрати НЕЗАБАВНО на оспорващото дружество и административния орган Кмет на Община Сливен.

 

 

 

                                                                             Административен съдия: