ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 26.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 62/2016 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази

 

Производството е образувано по искова молба на С.Г.И., ЕГН **********, понастоящем изт. н. л. от с. в З. гр.Сливен, срещу ГД “Изпълнение на наказанията“ и Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ гр.София. Ищцата е формулирала претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2500 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, от незаконосъобразни според нея действия и бездействия на ответниците да поддържат цени на стоките в затворническата лавка значително по-високи от тези извън мястото за лишаване от свобода, настъпили за времето от 29.03.2012 г. до 16.02.2016 г.. Твърди, че това представлява дискриминация по лично и обществено положение. Претендира, че тези действия и бездействия на ответниците са й причинили имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно чл.71 ал.1 от Закона за защита от дискриминация, извън случаите по раздел I от същия закон, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди.

Законът за защита от дискриминация е приет през 2003 г. (ДВ бр. 86/2003 г.) и е в сила от 1.01.2004 г., като чл. 71 предвижда компетентност на районния съд по посочените в него искове. През 2006 г. (ДВ бр. 30/2006 г.) е приет АПК в сила от 12.07.2006 г., с което подведомствеността на делата е разделена между общите съдилища и административните съдилища. Разграничителният критерий, при преценка кой съд е компетентен да разгледа даден иск, е дали незаконните актове, неоснователните действия или бездействия са на държавни органи и при административна дейност. В този случай компетентността е на административните съдилища според правилата на чл. 128 АПК, освен ако със специална норма не е предвидено друго. От тази основна принципна позиция изхожда и тълкуването, дадено в т. 4 на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Въз основа на същата принципна позиция следва да се приеме, че исковете по чл.71 ал.1 от ЗЗДискр следва да се разглеждат: а) от общите съдилища - когато лицето, осъществило дискриминация, е правен субект, равнопоставен на ищеца, и б) от административните съдилища - когато дискриминацията и причинените с нея вреди са осъществени при или по повод на административна дейност. В този смисъл е определение № 5 от 20.01.2016 г. на ВАС постановено по адм. д. № 59/2015 г., 5-членен с-в.

Твърденията изложени в исковата молба за неравно третиране касаят цените на стоките в лавка към З. гр.Сливен.Видно от Годишен финансов отчет на Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ гр.София за 2014 г. (https://www.dpfzd.com/files/reports/gfo2014.pdf), дейността по продажба на хранителни и нехранителни стоки в лавките, находящи се в местата за лишаване от свобода се осъществява именно от това предприятие (стр.2), а Поделение Сливен на Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ зарежда лавката и служебното барче към з. гр.Сливен (стр.9). Съгласно чл. 37 ал.1 и 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) Държавно предприятие "Фонд затворно дело" осъществява управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията, и има статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, като извършва и други стопански дейности, които подпомагат, съпътстват или допълват основния му предмет на дейност. Предприятието е юридическо лице със седалище София и с териториални поделения в затворите и поправителните домове.

Продажбата на стоки е друга стопанска дейност, която подпомага, съпътства и допълва основния предмет на дейност на ДП „ФЗД“ и по съществото си представлява търговска дейност. От изложеното е видно, че ответникът Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ гр.София не е държавен орган, а дейността по ценообразуване на стоките в лавките към местата за лишаване от свобода не представлява административна дейност с участници ищцата и ответниците. Следователно отношенията между лишените от свобода и ответниците не са такива на власт и подчинение, а между равнопоставени субекти, поради което предявеният иск е от компетентността на общите съдилища.

 Във връзка с гореизложеното съдът намира, че следва да прекрати производството по настоящото дело и да изпрати същото по компетентност на Районен съд гр.Сливен.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.135, ал.1 и 2 от АПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 62/2016 г. по описа на Административен съд Сливен поради неподсъдност на правния спор.

 

Делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд гр.Сливен.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

Определението да се съобщи на ищцата.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :