Р Е Ш Е Н И Е   274

 

Гр. Сливен, 12.01.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

                                                       

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                                                         ИГЛИКА ЖЕКОВА

        

при участието на прокурора Милена Радева

и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 240 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 95 по описа на Районен съд Нова Загора за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 100/28.09.2015 г. по АНД № 95/2015 г. на Новозагорски Районен съд е отменено Наказателно постановление № 2/20.02.2015 г. на Кмета на Община Нова Загора, с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, ЕИК …………………, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. П. Т. Т.,         за нарушение по чл. 3 ал. 2 и на основание чл. 15 ал. 2 и чл. 16 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 16 ал. 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи на техническата инфраструктура на територията на община Нова Загора, свързани с разкопаване на общински терени /улични и тротоарни настилки, вътрешно квартални пространства, общински пътища, зелени площи и др./ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Община Нова Загора, която го обжалва в срок, като в жалбата се твърди незаконосъобразност на съдебния акт, изразяваща се в неправилност на същия. Доразвива твърденията си в доводи с писмена молба, съгласно която неправилно първоинстанционният съд приел, че АУАН не е подписан от актосъставителя. Последният се идентифицирал като такъв в акта, въпреки че подписът му не бил поставен на определеното в бланката място, а в по-долен реквизит. Счита, че по делото нарушението се е доказало по безспорен начин и моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и потвърди наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от а. Р. от АК – С., който моли съда да отхвърли жалбата. Твърди, че от свидетелските показания на Д. се установявало, че същият се е обадил по телефона и е уведомил общинската администрация за това, че ще има изкопни работи. Предвид това липсвало извършено нарушение. Освен това самата Наредба, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството била незаконосъобразна, като издадена в противоречие с нормите на ЗУТ. Счита, че практиката на Административен съд Сливен по подобни дела трябва да се осъвремени, тъй като почива на схващането, че чл. 233 от ЗУТ визира състав на нарушение относно проектирането на строителството. Наредбата на Община Нова Загора преуреждала по различен начин уредени вече със закон хипотези, поради което и изпадала в противоречие със закона и се явявала незаконосъобразна. Йерархията на нормативните актове налагала прилагане от страна на съда на този от по – висока степен, а именно – ЗУТ, ако се констатира противоречие между същия и подзаконовия нормативен акт.    

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е основателна, а атакуваното решение е неправилно и необосновано. От акта било видно, че има подписи на актосъставителя и свидетелите и същият е напълно редовен от външна страна. Счита, че имуществената санкция следва да бъде намалена до минималния размер, предвиден в наредбата на Община Нова Загора. 

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, процесуално допустима и по същество - частично основателна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, с твърдение, че същият е издаден в нарушение на материалния закон. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:

Във връзка с получен сигнал в Община Нова Загора, че служители на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД извършват изкопни работи на уличното платно по ул. „Ат. Димитров” южно от № 8 пред УПИ ХІІ-2244, кв. 123, на 21.01.2015 г. служители от Общинска администрация Нова Загора извършили проверка в деловодната система на общината за наличие на заявление по чл. 2 ал. 1 или чл. 3 ал. 3 или за наличие на уведомление по чл. 4 ал. 1 т. 1 от Наредба за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на Община Нова Загора, свързани с разкопаване на общински терени, при която проверка установили, че такова уведомление или заявление не е подавано от „В и К – Сливен” ООД. На същия ден била извършена и проверка на място, при която длъжностните лица констатирали, че техника и служители на дружеството извършват изкопни работи, в резултат на които на уличното платно е разкрит изкоп с размери 2,00 м. на 1,5 м. От проведен разговор между служители на общината и В. Д. – с. на „В и К - Сливен” ООД се установило, че изкопните работи се извършват във връзка с отстраняване на водопроводна авария, без да е подавано заявление до общината. След отправена покана с писмо изх. № СК-12/53-00-80/21.01.2015 г. до дружеството, чрез неговия управител за съставяне на АУАН, представител на същото не се явил и актът бил съставен на 02.02.2015 г. при условията на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН и връчен чрез Община Сливен. Актосъставителят приел, че на 21.01.2015 г. на уличното платно на ул. „Ат. Димитров” южно от № 8 пред УПИ ХІІ-2244, кв. 123 по плана на гр. Нова Загора „В и К - Сливен” ООД е извършило изкопни работи за отстраняване на водопроводна авария, без нобходимото за тази цел разрешение по чл. 3 ал. 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на Община Нова Загора. Въз основа на съставения акт било издадено Наказателно постановление № 2 от 20.02.2015 г. на Кмета на Община Нова Загора, с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, ЕИК ………………., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. П. Т. Т. за нарушение по чл. 3 ал. 2 и на основание чл. 15 ал. 2, чл. 16 ал. 1 т. 2, вр. чл. 16 ал. 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на Община Нова Загора била наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева.

За да отмени Наказателното постановление, Районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение не е подписан от неговия съставител, с което административнонаказателното производство е опорочено в неговото начало, което нарушение било съществено и съставлявало липса на АУАН.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на Районния съд, при следните съображения:

Видно от АУАН № 2/02.02.2015 г., актосъставителят и двама свидетели са подписани на стр. втора под текст: „Нарушителят след писмена покана изх. № СК-12/53-00-80/21.01.2015 г. не се яви за съставяне на акта, поради което актът се състави в негово отсъствие, съгласно чл. 40 ал. 2 от ЗАНН”.  Обстоятелството, че подписите са положени само в този раздел на акта не може да се приеме като липса на идентификация на актосъставител и свидетели, още по–малко – като съществен порок, водещ до недействителност и на санкционния такъв, съставляващ атакуваното по съдебен ред наказателно постановление. Настоящата касационна инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е съответно на материалноправните предпоставки за неговото издаване. Нормата на чл. 3 ал. 2 от Наредбата, посочена като нарушена в АУАН и НП разпорежда разкопаването на уличните платна, алеи, тротоари, зелени площи и вътрешно квартални пространства при отстраняване на аварии по мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура да се извършва само въз основа на Разрешение за разкопаване, което съдържа и предписание относно срока за извършване на възстановителните работи, издадено от Кмета на Община Нова Загора или упълномощено от него лице. По силата на чл. 3 ал. 3 от Наредбата, издаването на Разрешение за разкопаване се предхожда от подадено от заинтересованите физически или юридически лица заявление до общинската администрация, придружено с подробно изброени в нормата документи. От съдържанието както на АУАН, така и на НП става ясно, че изкопните работи са извършвани от санкционираното дружество, без да е подавано изискуемото от цитираната по – горе норма заявление и съответно – не е издавано Разрешение за разкопаване. Санкциите за нарушения на Наредбата са визирани в чл. 16 от същата, като за юридически лица същите са в размер от 500 до 20 000 лева. 

Относно доводите на ответника по касационната жалба за незаконосъобразност на Наредбата, касационна инстанция следва да отбележи, че настоящото производство е по реда на ЗАНН, а Наредбата по своята същност е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК и нейната законосъобразност, респ. тази на нейни отделни текстове може да бъде предмет на съдебен контрол по указания в чл. 185 и сл. от АПК ред. По делото и към настоящия момент няма данни Наредбата или нейни разпоредби да е/са оспорвани и отменени по цитирания процесуален ред, следователно същата е действащ нормативен акт и прилагането й закономерно поражда правни последици. Съдебният състав не споделя и твърдението на страната, че чл. 233 от ЗУТ бил универсален състав, а не визирал само проектирането в строителството, а всички нарушения по този закон. Вероятно процесуалният представител на дружеството е имал предвид, че в процесния случай наказващият орган е следвало да наложи административно наказание по чл. 233 от ЗУТ. От съдържанието на разпоредбата се установява нейния санкционен характер, като същата е приложима по отношение на нарушения на ЗУТ, приетите от МС, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството. За да се приложи същата, следва да е налице нарушение от цитираните категории при проектиране и извършване на строителни дейности. В настоящия случай доколкото извършваната от дружеството дейност по отстраняване на авария, чрез изкопни работи не може да се квалифицира нито като проектна такава, нито като строителство /които по силата на ЗУТ се извършват съобразно регламентиран разрешителен режим/, то и санкционната разпоредба на чл. 233 се явява неприложима към нарушението. При така установената фактическа обстановка, касационната инстанция приема за безспорно установено, че „В и К – Сливен” ООД е извършило изкопни работи за отстраняване на водопроводна авария без необходимото за тази цел разрешение, регламентирано във валиден, действащ към момента и пораждащ правни последици подзаконов нормативен акт. Процедурата по установяване на нарушението е спазена, обжалваното Наказателно постановление съдържа всички изискуеми по ЗАНН реквизити, нарушението е правилно индивидуализирано като такова по чл. 3 ал. 2 от Наредбата, правилно е приложена и съответната на това нарушение санкционна норма на чл. 16 ал. 1 т. 2 от Наредбата. Едновременно с това обаче, настоящият съд намира, че определеният от наказващия орган размер на санкцията е необосновано завишен. С Наказателното постановление е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 лева, която е в нормативно определените граници в Наредбата - от 500,00 лева до 20 000,00 лева. Съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като с оглед ал. 3 смекчаващите обуславят налагане на по – леко наказание, а отегчаващите – на по – тежко. Или определянето на санкция за извършено административно нарушение не може да бъде самоцелно, а изисква аналитичен, мотивиран и обоснован подход и преценка на конкретните обстоятелства от обективна и субективна страна. Предвид това, в процесния случай, с оглед съвкупната преценка на събраните доказателства, следва да се отчете, че липсват както данни, така и твърдения за  настъпили вредни последици от деянието, а и самото нарушение е извършено при наличие на реална необходимост от незабавни действия по отстраняване на аварийна ситуация, което само по себе си може да се приеме като смекчаващо обстоятелство. Т.е. липсват отегчаващи обстоятелства, които да налагат санкциониране в определения от наказващия орган по – висок размер, което мотивира касационният съд да приеме, че наложената имуществена санкция е необосновано висока и не отговаря на степента на обществена опасност на извършеното деяние. В тази връзка същата следва да се намали до нормативно предвидения минимум от 500,00 лева. 

Предвид горните съображения, Административният съд, в качеството си на касационна инстанция преценява, че атакуваното решение на Районния съд, с което е отменено наказателното постановление, е незаконосъобразно, а подадената против него жалба – частично основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение на Районен съд гр. Нова Загора следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се измени издаденото Наказателно постановление в частта му досежно размера на имуществената санкция, като същата се намали от 5 000,00 лева на 500,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр с чл. 221 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 100/28.09.2015 год. постановено по АНД № 95/2015 год. по описа на Районен съд гр. Нова Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 2 от 20.02.2015 г. на Кмета на Община Нова Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 2/20.02.2015 г. на Кмета на Община Нова Загора, с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, ЕИК ………………………, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. П. Т. Т.,   за нарушение по чл. 3 ал. 2 и на основание чл. 15 ал. 2 и чл. 16 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 16 ал. 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи на техническата инфраструктура на територията на община Нова Загора, свързани с разкопаване на общински терени /улични и тротоарни настилки, вътрешно квартални пространства, общински пътища, зелени площи и др./ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 5 000,00 /пет хиляди/лева на 500,00 /петстотин/ лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

             

                2.