Р Е Ш Е Н И Е  № 2

 

Гр. Сливен, 12.02.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА                                     

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

                                                                     ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                

при участието на прокурора Руси Русев

и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 251 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 342 по описа на Районен съд Нова Загора за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 108/08.10.2015 г. по АНД № 342/2015 г. на Районен съд Нова Загора е отменено Наказателно постановление № 20-047 от 20.07.2015 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр. Пловдив, с което на И.Х.Я., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 17 ал. 1 и чл. 32 ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, във вр. с  чл. 56 ал. 1 и чл. 70 ал. 1 от ЗРА и на основание чл. 91 ал. 4 от с.з. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева по чл. 56 ал. 1 и 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева по чл. 70 ал. 1 от ЗРА, както и е постановено на основание чл. 90 ал. 2 от ЗРА заплащане на обезщетение в размер на 75 лв. в полза на републиканския бюджет и на основание чл. 90 ал. 1 от с.з. отнемане в полза на държавата на 1 бр. мрежа „сетка” с дължина 60 м. и размер на окото 90 мм., 1 бр. мрежа „сетка” с дължина 60 м. и размер на окото 80 мм., 1 бр. мрежа „сетка” с дължина 40 м. и размер на окото 70 мм., 1 бр. мрежа „сетка” с дължина 70 м. и размер на окото 65 мм., 1 бр. гумена лодка „Уфимка” и 2 бр. гребла.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, която чрез представител по пълномощие го обжалва в срок, като в жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност на същото.  Касационният жалбоподател твърди, че яз. „Жребчево” е отреден за извършване само на любителски риболов, за разлика от Черно море и р. Дунав, за които е регламентирано извършването на стопански риболов по чл. 17 ал. 1 от ЗРА. Процесният бил именно „стопански”, защото при неговото извършване били използвани уреди и средства, които са различни от предвидените в чл. 24 ал. 1 от ЗРА, съгласно легалната дефиниция за „стопански риболов”, дадена в § 1 т. 28 от ДР на ЗРА. В случая били използвани 5 бр. мрежи /нерегламентирани риболовни уреди по смисъла на чл. 35 ал. 3 от ЗРА за извършване на риболов в язовир/_, които в хода на извършваната проверка били установени в „работно положение”, при което риболовният уред е потопен във водите на рибностопанския обект. Пряка и непосредствена последица от извършения стопански риболов било наличието на улов – 15 кг. платика, с което се покривали два от съставомерните белези на извършения стопански риболов, а именно – за реализиране на доход и в количество над 3 кг. през периода на въведената забрана за улов. Изразено е несъгласие с изводите на Районния съд, че „актосъставителят не си е направил труда да обсъди в АУАН какво е участието на всеки един от съучастниците”, тъй като в ЗАНН не е предвидено посочване в акта или в НП на конкретна форма на съучастие – съизвършителство, подбудителство и помагачество. В тази връзка прави позоваване на чл. 10 от цитирания процесуален закон, с която норма наказващият орган се съобразил, вземайки предвид обстоятелството, че по ЗРА се наказват само извършителите и съизвършителите на административните деяния. Неоснователно било прието от решаващия съд, че нарушителят не извършвал риболов в периода на въведена забрана. Язовир „Жребчево” се намирал на надморска височина под 500 м., при което в хода на административнонаказателното производство и било установено, че нарушителят е уловил риба, поради което е нарушена б. „г” т. 18 от Приложение № 1 от чл. 32 ал. 1 от ЗРА. Неправилен бил и изводът на първоинстанционния съд, че е налице неяснота досежно приложението на посочената в НП Заповед № 09-243/15.04.2015 г. във вр. с посочената разпоредба на чл. 32 ал. 1 от ЗРА. Като общ административен акт, с тази заповед, издавана ежегодно от министъра на ЗХ на основание чл. 32 ал. 4 от ЗРА, се разрешавал любителския риболов в естествените и изкуствените водни обекти, а и в тази заповед никъде не било посочено, че в периода на въведена забрана по чл. 32 ал. 1 от ЗРА риболова в яз. „Жребчево” е разрешен. От момента на оповестяване на тази заповед забраната за улов, или пренасянето, превозването и продажбата влизала в сила и всеки, който предприеме действия с цел улов на риба по време на забраната, следвало да понесе административнонаказателна отговорност. Твърди се абсурдност на извода на съда и за необходимост от поставяне на указателни табели по водоемите за въведени забрани по ЗРА. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, чрез представител поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд Нова Загора.  

В с.з. ответникът по касационната жалба се представлява от упълномощен а. К., който моли съда да остави в сила решението на Районен съд нова Загора.

         В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - Сливен застъпва теза за основателност на касационната жалба и незаконосъобразност на атакуваното решение, в която насока моли съда да упражни законовите си правомощия.  

Административен съд Сливен, след проверка на обжалваното решение за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, и допустимостта на съдебния акт, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14- дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и по същество се преценява като основателна.

На 28.05.2015 г. длъжностно лице – главен инспектор при отдел „Рибарство и контрол”, съвместно с горски инспектори при РДГ Сливен извършили проверка на яз. „Жребчево”, където установили, че И.Х.Я. извършва риболов с мрежи тип „сетка”, без да притежава разрешително за стопански риболов. Проверката била обективирана в Констативен протокол № 03-05/28.05.2015 г. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение № А 0003552, съгласно който извършеният риболов е във време на забраната – през размножителния период на рибата, съгласно Заповед № РД 09-243/15.04.2015 г. на МЗХ, с акта са иззети 15 кг. платика, 1 бр. гумена лодка Уфимка, 2 бр. гребла и  мрежа тип „сетка”. Въз основа на съставения акт било издадено процесното Наказателно постановление № 20-047/20.07.2015 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр. Пловдив, с което за нарушение по чл. 17 ал. 1 и чл. 32 ал. 1, във вр. с чл. 56 ал. 1 и чл. 70 ал. 1 от ЗРА и на основание чл. 90 ал. 2 от ЗРА на И.Х.Я. били наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 500,00 лв. за нарушение на чл. 56 ал. 1 от ЗРА и „глоба” в размер на 1 500,00 лв. за нарушение по чл. 70 ал. 1 от ЗРА, както и било постановено на основание чл. 90 ал. 2 от ЗРА заплащане на обезщетение в размер на 75 лв. в полза на републиканския бюджет и на основание чл. 90 ал. 1 от с.з. отнемане в полза на държавата на 1 бр. мрежа „сетка” с дължина 60 м. и размер на окото 90 мм., 1 бр. мрежа „сетка” с дължина 60 м. и размер на окото 80 мм., 1 бр. мрежа „сетка” с дължина 40 м. и размер на окото 70 мм., 1 бр. мрежа „сетка” с дължина 70 м. и размер на окото 65 мм., 1 бр. гумена лодка „Уфимка” и 2 бр. гребла.

 За да отмени наказателното постановление, Районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, всяко от които съставлява самостоятелно отменително основание. Първото от тях било по чл. 20 от НК, по силата на препратката на чл. 11 от ЗАНН, касаещ съучастието при административно нарушение. В АУАН не било обсъдено какво е участието на тримата извършители на деянието, а и наказателното постановление било издадено без съответното изследване на това обстоятелство, въпреки необходимостта от това, заложена в нормата на чл. 24 ал. 1 от ЗАНН. С приемането на настоящия извършител като такъв, наказващият орган направил избирателно предположение. Така не била изяснена и индивидуалната отговорност на всеки един от заварените на язовира лица. Второто процесуално нарушение се изразявало в неустановяване на елементи от фактическия състав на чл. 32 ал. 1 от ЗРА, а именно: риболов на риба във водните обекти по чл. 3 ал. 1 т. т. 1 и 2 от ЗРА и този риболов да се извършва в периода на размножаването. Във връзка с този извод решаващият съд се позовава на Приложение № 1 към ЗРА, от което било видно, че към датата на съставяне на акта е бил разрешен улов на много видове риба. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган приели, че жалбоподателят осъществява стопански риболов в период на забрана, но без да се уточни коя точно забрана се ума предвид, по отношение на какви видове риби и водни организми, за какъв период е същата, а и не била посочена надморската височина. Рибата от 15 кг. платика не съществувала в Приложение № 1 и съдът не можел да гадае от кой вид риба е тя. Като трето процесуално нарушение съдът е приел, че наказващият орган не е могъл да определи дали нарушението е по Приложение № 1 към чл. 32 ал. 1 от ЗРА или е в нарушение на Заповед № РД 09-243/15.04.2015 г. на Министъра на ЗХ. Съдът се е спрял в тази връзка върху правомощията на министъра и е приел, че чл. 70 ал. 1, вр. чл. 32 ал. 1 от ЗРА се отнася до Приложение № 1, което не е вписано в НП, а е посочена цитираната заповед на министъра. Развити са мотиви, че липсват безспорни и категорични доказателства за съставомерност на конкретното деяние. Заповедта на министъра била общ административен акт, който по силата на чл. 66 и чл. 72 от АПК следва да бъде оповестен публично чрез средствата за масово осведомяване или друг подходящ начин, а по делото липсвали данни тази процедура да е изпълнена. Поради това не можело да се приеме за безспорно установено, че въведената със заповедта начална дата на забраната за улов е породила своето правно действие. Съдът е приел още, че има данни за извършено нарушение по ЗРА, но тъй като няма съставен АУАН, няма право и да го обсъжда. При такива мотиви Районен съд Нова Загора е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция намира проверяваното решение за валидно, но неправилно, при следните съображения:

От доказателствата по делото /писмени и гласни/ се установява по безспорен начин извършено административно нарушение, а именно – извършване на стопански риболов в обект, различен от Черно море и р. Дунав, без притежаване на съответно разрешително, като риболовът е извършен по време на забраната за улов на риба в периода на нейното размножаване, като установеното количество уловена риба е 15 кг. платика. Съгласно нормата на чл. 56 ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и р. Дунав в нарушение на чл. 17 се наказва с глоба от 1 500 до 3 000 лв. Легална дефиниция на понятието „стопански риболов” е дадена в § 1 т. 28 от ДР на ЗРА, съгласно която норма това е дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно, както и за стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24 ал. 1 /три броя въдици/пръчки за риболов с монтирани по две куки в изкуствените водни обекти, в Черно море и река Дунав/ и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24 ал. 3 количества. Последната разпоредба определя допустимите количества за любителски улов, а именно: в събота и неделя и на празничните дни риболовците да запазват за себе си до 2 кг. пъстървови риби, но не повече от 6 бройки, в делничните дни се пуска обратно всяка уловена пъстървова риба, като за всички останали видове риба риболовците запазват за себе си до 3 кг., с изключение на единичен екземпляр с по – голямо тегло, а при улов по – голям от така определения, същият се връща незабавно във водата. В процесния случай от доказателствата по делото е установено, че Я. е извършвал улов на риба с мрежи, т.е. с уреди, различни от определените за любителски риболов /въдици/пръчки/ по чл. 24 ал. 1 от ЗРА, както и че уловът на същия възлиза на 15 кг. риба, т.е. надхвърля разрешените за любителски риболов количества с 12 кг. Това обосновава извода, че извършеният от Я. риболов е стопански /а не любителски/ по смисъла на закона, а за осъществяване на такъв законът поставя конкретни изисквания и ограничения както по отношение на неговия обхват /Черно море и р. Дунав/, така и въвежда специален разрешителен режим. В случая уловът е реализиран във воден обект, различен от указания в чл. 17 ал. 1 ЗРА, а именно – в язовир и при липса на изискуемото от нормата разрешително. С тези си действия Я. е извършил доказано по безспорен начин нарушение, осъществяващо състава на чл. 56 ал. 1 от ЗРА, съгласно който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и р. Дунав в нарушение на чл. 17 се наказва с глоба от 1 500 до 3 000 лв. Второто установено и санкционирано с разглежданото наказателно постановление административно нарушение е квалифицирано като такова по чл. 70 ал. 1 от ЗРА, предвиждащ административно наказание „глоба” от 1 500 до 3 000 лв. за лице, което лови риба и др. водни организми в периода на забраната по чл. 30 ал. 3 т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32 ал. 1. По силата на цитирания чл. 30 ал. 3 от ЗРА /чието систематично място в нормативния акт е в раздел ІІ „Мерки и дейности по опазване на рибните ресурси”/ временните забрани за стопански и любителски риболов във водните обекти по чл. 3 ал. 1 т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и от други водни организми се определят от министъра на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите. Относима в настоящия случай е визираната в наказателното постановление Заповед № РД 09-243/15.04.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, която е оповестена в информационната рубрика на интернет сайта на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и същата по силата на чл. 65 от АПК създава права и задължения за неопределен брой лица. Съгласно тази заповед в р. І е въведена забрана за улов на риба през периода на нейното размножаване в рибностопанските обекти по чл. 3 ал. 1 т. 1 и 2 от ЗРА /естествени води и водни обекти, изкуствени водни обекти – язовири, бентове и изравнители и др./, като в т. 4 е фиксиран периодът на пролетно – лятно размножаване на рибите в рибностопанските обекти с посочена надморска височина. Забраната е от 15.04.2015 г. до 31.05.2015 г. за рибностопански обекти с надморска височина до 500 м. и от 01.05.2015 г. до 15.06.2015 г. в тези обекти с надморска височина от 500 м. до 1500 м. Независимо от обстоятелството, че в наказателното постановление не е указана в конкретика надморската височина на яз. „Жребчево” /за която междувпрочем има достатъчно публична информация/, процесният риболов е извършен на 28.05.2015 г. и попада във времевия обхват и на двата посочени в заповедта забранителни периода. Нещо повече, в акта изрично са упоменати водните обекти на територията на всяка от областите /в т.ч. и Сливенска/, в които е разрешен любителски риболов през визираните периоди на забрана и язовир „Жребчево” не попада в този разрешителен режим. Настоящата инстанция не споделя възприетото от районния съд, че коментираната заповед на министъра не била обявена и съответно – не пораждала правно действие, а и по делото нямало доказателства за поставени  на мястото на извършване на нарушението указателни табели досежно забраната. Съобразно чл. 66 от АПК общите административни актове се оповестяват чрез средствата за масова информация или по друг подходящ начин. В случая заповедта на министъра е публично обявена на информационния сайт на ИАРА и достъпна за всички лица, заинтересовани като практикуващи риболов и респективно - задължени да спазват закона, уреждащ тази материя. След като в нормата на чл. 32 ал. 3 от ЗРА е указано, че министърът на ЗХ определя конкретни и задължителни изисквания, неуредени в самия закон поради своята специфика и периодичност, то този акт по силата на препратката става императив досежно визираната в същия правна материя. Основен принцип в правото е, че незнанието на закона не извинява никого, поради което и необосновано е прието от първоинстанционния съд, че е следвало с указателни табели да се обозначи съществуващата забрана. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че са доказани и двете административни нарушения, същите са правилно квалифицирани от наказващия орган, а при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения. Правилно и законосъобразно е постановено и на основание чл. 90 ал. 1 от ЗРА отнемане в полза на държавата на вещите, които са послужили за извършване на умишленото административно деяние, както и на придобитите от нарушителя вещи. С оглед тази норма, в случаите на чл. 56 и чл. 70 от ЗРА рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. Съобразено е и с чл. 90 ал. 2 от ЗРА определеното от наказващия орган обезщетение в размер на 75 лв., съгласно т. 31 от Приложение към чл. 1 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси /15 кг. х 5 лв./.  

Ето защо доводите на Районния съд не могат да бъдат споделени. При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното наказателно постановление е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложените наказания са адекватни и съответни по вид и размер на степента и тежестта на извършените нарушения.

Предвид горните съображения Административният съд, в качеството си на касационна инстанция намира, че атакуваното решение на Районния съд, с което е отменено наказателното постановление, е неправилно, а подадената против него жалба – основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение на Районен съд Нова Загора следва да бъде отменено и спорът – решен по същество,  с потвърждаване на Наказателно постановление № 20-047/20.07.2015 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр. Пловдив като законосъобразно. 

 

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Сливен

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 108/08.10.2015 г. на Районен съд гр. Нова Загора, постановено по АНД № 342/2015 г. по описа на същия съд.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-047 от 20.07.2015 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр. Пловдив, с което на И.Х.Я., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 17 ал. 1 и чл. 32 ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, във вр. с  чл. 56 ал. 1 и чл. 70 ал. 1 от ЗРА и на основание чл. 91 ал. 4 от с.з. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева по чл. 56 ал. 1 и 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева по чл. 70 ал. 1 от ЗРА, както и е постановено на основание чл. 90 ал. 2 от ЗРА заплащане на обезщетение в размер на 75 лв. в полза на републиканския бюджет и на основание чл. 90 ал. 1 от с.з. отнемане в полза на държавата на 1 бр. мрежа „сетка” с дължина 60 м. и размер на окото 90 мм., 1 бр. мрежа „сетка” с дължина 60 м. и размер на окото 80 мм., 1 бр. мрежа „сетка” с дължина 40 м. и размер на окото 70 мм., 1 бр. мрежа „сетка” с дължина 70 м. и размер на окото 65 мм., 1 бр. гумена лодка „Уфимка” и 2 бр. гребла, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                  2.