Р Е Ш Е Н И Е    4

 

Гр. Сливен, 29.01.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети януари две  хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                              

                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

        ИГЛИКА ЖЕКОВА

                          

                                                         

       

при участието на прокурора Руси Русев

и при секретаря Г. Г., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 260 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение № 508/10.11.2015 г. по АНД № 1184 по описа на Районен съд - Сливен за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 508/10.11.2015 г. по АНД № 1184/2015 г. на Районен съд - Сливен е отменено Наказателно постановление № НП – 20 -298/18.06.2015 г. на Директора на РЗОК гр. Сливен, с което на МБАЛ – Сливен към ВМА София, с адрес гр. Сливен, ул. “Пушкин” № 2, представлявано от И.Д.К., за нарушение по чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 185 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2015 г. и на основание чл. 105з ал. 2 и 105в ал. 3 от Закона за здравното осигуряване е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 /двеста/ лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател РЗОК - гр. Сливен, която чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на същото. В писмено становище се заявява, че от една страна нарушението е прието от съда като маловажен случай, а от друга бил формиран извод, че епикризата е от съществена важност предвид съдържанието на данни както за състоянието преди и към момента на постъпване на пациента в болничното заведение, така и за изхода от лечението и предписанието за продължаване на оздравителния процес. Не бил отчетен фактът, че издаването, връчването и получаването на епикризата е  част от алгоритъма на клиничната пътека. Това обуславяло незаконосъобразност на извода за малозначителност на деянието. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационната жалба се представлява от адв. Б. Р. от АК – Сливен, който твърди, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и моли съда да го остави в сила.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша и взе предвид становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства както пред първата инстанция, така и пред настоящата касационна такава, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.

Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:

На основание Заповед № РД – 09 – 416/01.06.2015 г. на Директора на РЗОК гр. Сливен в периода от 03.06.2015 г. до 10.06.2015 г. длъжностно лице при РЗОК гр. Сливен /финансов инспектор/ извършил тематична финансова проверка на дейността на МБАЛ – Сливен към ВМА - София по изпълнение на договорния пакет болнична помощ в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД 2015 г. и на медицинската документация на пациентите по време на хоспитализация в лечебното заведение. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № РД-13-05-49Ф/10.06.2015 г. Съгласно същия, проверяващият установил нарушения в болничната документация, като на ЗОЛ Т. З. И., лекувана по КП № 91 „Бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 – годишна възраст”, изписана на 05.03.2015 г., в лист История на заболяването липсва подпис на пациента, че е получил два екземпляра от изготвената епикриза, единият от които е за ЗОЛ, а другият – за ОПЛ. Въз основа на така установеното при проверката, на 10.06.2015 г. длъжностното лице съставило Акт за установяване на административно нарушение № А–20–205, в който вписало констатираното при проверката като нарушение на документацията и документооборота в хода на хоспитализацията, с правна квалификация чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 185 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2015 г. Въз основа на съставения АУАН, Директорът на РЗОК гр. Сливен издал Наказателно постановление № НП–20–298/18.06.2015 г., с което за нарушение по чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 185 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2015 г. и на основание чл. 105з ал. 2 и чл. 105в ал. 3 от Закона за здравното осигуряване наложил на МБАЛ – Сливен към ВМА – София имуществена санкция в размер на 200,00 /двеста/ лева.

За да отмени Наказателното постановление, Районният съд е приел, че допуснатото нарушение е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не води след себе си вредни последици. По делото липсвали и данни, че пациентът не е получил своите два екземпляра от епикризата, от което може да се направи извод, че документът е предоставен на ЗОЛ. Липсата на подпис съдът е приел за несъществено нарушение, което не води до настъпването на значими общественоопасни последици и наказващият орган следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН и да не наказва лечебното заведение, а да го предупреди устно или писмено, че при следващо такова нарушение ще бъде санкциониран. При тези доводи Районен съд Сливен е отменил наказателното постановление. 

Настоящата инстанция намира, че крайният извод на районния съд за отмяна на обжалваното наказателно постановление е правилен, но по следните съображения:

В хода на съдебното производство и преди да е влязло в сила наказателното постановление, със Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване /ДВ, бр.48 от 27.06.2015 г./, разпоредбата на чл. 105а от ЗЗО, въз основа на която е санкционирано лечебното заведение, е отменена. При това положение в случая е налице хипотезата, предвидена в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – до влизане на наказателното постановление в сила е последвала нормативна промяна, изразяваща се в отмяна на приложимата към установеното деяние санкционна норма, така че към момента на постановяване на съдебното решение деянията, квалифицирани с постановлението като административни нарушения вече не са такива, тъй като не са обявени за наказуеми.

Отмяната на санкционната разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, защото има за последица отпадане на административнонаказателната му отговорност, поради което, на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление следва да бъде отменено само на това основание.

В случая не намира приложение разпоредбата на пар. 45, ал. 1 и 2 от ЗИД на ЗЗО /ДВ, бр.48/27.06.2015 г./, тъй като същата е процесуално правна норма, която урежда единствено процедурата и няма нищо общо с конкретната материалноправна санкционна норма – тази на чл. 105а, ал.3, поради което по разбиране на настоящия състав не изключват приложението на чл. 3, ал.2 от ЗАНН.

По изложените съображения касационната инстанция счита, че отменяйки наказателното постановление, макар и на друго основание, районният съд е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 508/10.11.2015 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1184/2015 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

             

                2.

                                                                       /с особено мнение/                                                                                                        

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Иглика Жекова по КАНД № 260/2015 г.:

Споделям крайния резултат в решението, но по различни от изложените от мнозинството от съдебния състав доводи и те са следните:

С § 34 от ЗИДЗЗО /обн. ДВ, бр. 48/27.06.2015 г./ чл. 105а е отменен, но визираната в същия административна санкция за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55 ал. 2 т. 2, определени в НРД не е автоматично отпаднала от обхвата на закона, а е кумулирана в нормата на чл. 106 ал. 3, в общата регламентация, според която са обявени за наказуеми нарушенията на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по неговото прилагане. Волята на законодателя в тази насока се следва от отпадането на чл. 105а – 105ж от изключенията, визирани в чл. 106 ал. 3 на закона. Съгласно новата уредба, санкцията за административни нарушения по чл. 106 ал. 3 ЗЗО е систематично поставена в ал. 4 и е определена в размер от 500 лв. до 1000 лв. за първо нарушение и за повторно – от 1000 лв. до 2000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец. Предвид така урегулирания нов размер на имуществената санкция, е очевидно, че същият надвишава този по отменения чл. 105а ал. 3 от ЗЗО /от 200 лв. до 500 лв./ и в този смисъл старата нормативна разпоредба се явява по – благоприятна за нарушителя, по аргумент от чл. 3 ал. 2 от ЗАНН. С последната цитирана процесуална норма законодателят е уредил не отмяната на законови разпоредби, а приемането на нови, последващи такива в същия нормативен акт, с които се регламентира същото правоотношение или същия юридически факт. Ето защо намирам, че изводите на Районния съд, че е налице извършено административно нарушение са правилни и обосновани. Като законосъобразен в тази насока приемам и извода за малозначителност на деянието и приложимост на чл. 28 от ЗАНН, формиран от първоинстанционния съдебен състав.