Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №    13

 

гр. Сливен, 08.02.2016 г.

  

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

  

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание  на двадесети януари две  хиляди  и шестнадесета  година,  в  състав:

             

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СЛАВ БАКАЛОВ

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:   ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                                                          СТЕЛА ДИНЧЕВА                                                       

                                                                           

При участието на секретаря  Г.Г. и в присъствието на прокурора Милена Радева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД  №  262 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:  

   Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.       

Делото е образувано по касационна жалба от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД седалище и адрес на управление гр.Пловдив, подадена чрез пълномощник, против Решение № 454/22.10.2015 г., постановено по АНД № 821/ 2015 г. по описа на Районен съд Сливен.  С цитираното решение е потвърдено като законосъобразно НП № НП-150/31.07.2014г. на Председателя на ДКЕВР, с което на дружеството за нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр.Пловдив, одобрени с Решение № ОУ- 014/10.05.2008 г. на ДКЕВР и на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката / ЗЕ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

В касационната жалба се излага оплакване за неправилност на обжалваното решение, подкрепено с доводи за постановяването на съдебния акт в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита, че районният съд е възприел за доказана и възпроизвел в съдебния си акт описаната в акта за установяване на административно нарушение обстановка, като необосновано кредитирал твърденията на наказващия орган, изложени в постановлението. Твърди, че съдът не е изложил конкретни съображения по въведените в жалбата възражения. Пропуснал е да констатира, че актосъставителят няма компетентност да съставя АУАН. Обжалваното решение се явявало немотивирано, което по смисъла на чл. 305 от НПК съставлявало нарушение на процесуалните норми. Районният съд не отчел и липсата в АУАН и в издаденото въз основа на него НП на надлежна индивидуализация на противоправното деяние. Последната в случая била от особено важно значение, тъй като нормата, въз основа на която било санкционирано дружеството - чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, съставлявала бланкетен текст, предвиждащ налагането на санкции за всяко нарушение в областта на енергетиката. Нормата не предвиждала налагането на санкции за осъществени от енергоразпределителните предприятия нарушения на одобрените от ДКЕВР Общи условия, т. е. деянието не било обявено за наказуемо с ангажираната от административнонаказващия орган норма. Моли за отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В с.з. чрез пълномощник  - а.Т. поддържа жалбата на посочените в нея основания. Представя писмени бележки.

Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране- София, чрез процесуален представител – ю. Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, в която насока излага и конкретни доводи. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен намира касационната жалба за неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на РС Сливен.

Административен съд Сливен, след проверка на обжалваното решение за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, и допустимостта на съдебния акт, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14- дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

С обжалваното Решение № 454/22.10.2015 г., постановено по АНД № 821/2015 г., Районен съд Сливен е потвърдил Наказателно постановление № НП- 150/31.07.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което за нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 10, т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр.Пловдив, одобрени с Решение № ОУ- 014/10.05.2008 г. на ДКЕВР и на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, на " ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр.Пловдив е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв.

От установената пред районния съд фактическа обстановка става ясно, че при извършен на 14.02.2014 г. регулаторен одит на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр.Пловдив от длъжностни лица при Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е установен Протокол за монтаж/ подмяна на средства за търговско измерване, съставен на 24.01.2013 г. Видно от съдържанието на протокола, в документа е отразена дейност по демонтаж на средство за търговско измерване / СТИ/ - електромер с фабричен номер 4782633 и монтирането на ново. За смяната на СТИ е съставен протокол, който е подписан само от служител на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр.Пловдив, не е подписан от клиента или други лица, присъствали при смяната на СТИ. Предвид установеното, срещу " ЕВН България Електроразпределение" ЕАД е съставен АУАН № КРС- 370/27.06.2014 г. срещу дружеството за нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 10, т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр.Пловдив. В АУАН е уточнено, че съгласно чл. 10, т. 3 от Общите условия, електроразпределителното предприятие може по своя инициатива да подменя съществуващите СТИ с нови, като съставя констативен протокол по реда на Общите условия, чийто чл. 63, ал. 1 предвижда, че в случаите, когато по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписа от представителя на електроразпределителното предприятие и потребителя, като ал. 2- ра на чл. 63 от Общите условия регламентира, че в случай, че потребителят не присъства и/ или откаже да подпише констативния протокол, последният се подписва от свидетели. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП № НП- 150/31.07.2014 г. на Председателя на ДКЕВР, с което на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, за нарушение на условията на издадената на настоящия касатор лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, неразделна част от която са и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр.Пловдив, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

За да потвърди НП, Районен съд Сливен е приел, от наличните по делото доказателства се установява коректността на описаната в НП фактическа обстановка. След анализ на посочените в НП като нарушени разпоредби на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, районният съд е достигнал до извод, че същите съставляват неразделна част от издадената на наказаното дружество лицензия за осъществяване на дейността по разпределение на електрическа енергия. Съдът приел, че неподписването на констативния протокол за подмяна на СТИ от клиента представлява нарушение на разпоредби, представляващи неразделна част от издадената на дружеството лицензия, поради което дружеството правилно е санкционирано на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, с налагането на имуществена санкция в минималния предвиден в посочения текст от закона размер.

Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон.

При правилно установени по делото релевантни за решаването му факти и коректно изградени въз основа на тях фактически изводи, районният съд е достигнал и до законосъобразно заключение от правна страна, за неспазването от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр.Пловдив на задължението на разпределителното дружество за осигуряването на лицата, които следва да присъстват и чрез полагането на подписите си да удостоверят последния факт, при документиране на смяната на СТИ в констативен протокол. Правилни са изводите на първата инстанция, че Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив съставляват част от издадената на дружеството лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, респ. неспазването на предвиждане от Общите условия, съставлява и нарушение на условията на самата лицензия, което обуславя характера на нарушението като административно такова, което се санкционира на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Оплакването, заявено от касационния жалбоподател, че нарушенията на Общите условия могат да доведат единствено до търсене на отговорността на дружеството от страна на потребителя на електрическа енергия, въз основа на сключен за предоставянето на тази услуга договор, който спор е гражданскоправен, но не и до реализиране на отговорността на нарушението по реда на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН са неоснователни. Транспортирането, доставката или снабдяването с енергия с определено качество, регулирана цена или цена, определена по одобрена от КЕВР методика и договорни други условия, която не може да бъде отказвана по непосочени в закона причини, като дейност, извършвана от касационния жалбоподател, попада в обхвата на понятието "услуга от обществен интерес"- § 1, т. 66б от ДР на ЗЕ. Именно поради значимостта за обществото, респ. за отделните му членове, на осъществяването на коментираните дейности, както и предвид особеностите на субектите, които се явяват доставчици на услугите по транспортиране, доставка и снабдяване с електрическа енергия - отделните разпределителни дружества се явяват в монополно положение в обслужваните от тях райони, законодателят е приел засилена защита при опазването на интересите на крайните потребители, в частност осигуряването на условия на равнопоставеност - чл. 95а от ЗЕ между доставчиците и крайните клиенти. Една от мерките за осигуряването на тази равнопоставеност в отношенията между доставчикът от последна инстанция на електрическа енергия, какъвто без съмнение е касационния жалбоподател и крайните потребители на услугата, е създаването на публично известни общи условия - чл. 98а ал. 1 от ЗЕ. Тези общи условия, съгласно предвижданията на чл. 60 от ЗЕ, се одобряват при условия и ред, определени с нарочна наредба на ДКЕВР. Съобразно цитираната законова делегация, в ДВ, бр. ЗЗ/ 05. 04. 2013 г. е обнародвана Наредба № 3 от 21. 03. 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена от Председателя на ДКЕВР. Проект на общите условия на договорите, наличието на каквито, както се спомена по- горе ЗЕ изисква при уреждане на отношенията между доставчиците от последна инстанция и крайните потребители на електрическа енергия, е измежду необходимите документи, които се прилагат към заявлението за издаване на лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия- чл. 11, ал. 5, т. 3 от Наредба № 3 от 21. 03. 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. След одобряването им от страна на ДКЕВР, общите условия стават неразделна част от лицензията - чл. 49, ал. 2, т. 7, вр. ал. 1 от Наредба № 3/ 21. 03. 2013 г. При това положение, след като на първо място в регулаторната функция на КЕВР е включено и одобряването на проектите на разпределителните дружества на общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на конкретното разпределително предприятие - лицензиант, а също така и въпросните общи условия след одобряването им стават част от самата лицензия, то нарушаването на разпоредба от тези условия, съставлява неспазване на условията на самата лицензия, неспазване на поставените и одобрени условия от регулаторния орган КЕВР, при които съответното дружество, притежаващо лиценз за дейност по разпределение на електрическа енергия и доставката й до крайните потребители осъществява поетите към държавата ангажименти. В този смисъл е решение, пост на ВАС по адм. д. № 12570/ 2013 г., Решение № 6977/ 26. 05. 2014 г. на ВАС по адм. д. № 13554/ 2013 г. и др./.

Горното мотивира съда да приеме, че нарушенията от страна на енергоразпределителните дружества на одобрените от КЕВР общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия, с оглед това, че последните са част от лицензията за дейност на дружествата, са основание за ангажиране на отговорността на задължените субекти за неизпълнение на поети ангажименти чрез упражняване от страна на държавата, чрез съответните й органи, на характерни за носителите на власт правомощия, стига това да е изрично предвидено в действащото законодателство. Този извод не се опровергава с оглед възможността, за нарушението на общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия съответния краен потребител също да потърси отговорността на предприятието, по общия граждански ред. В последният случай обаче, нарушението ще бъде преценявано на плоскостта на равнопоставените отношения между разпределителното дружество и крайния абонат, а не на плоскостта на административнонаказателната отговорност, при ангажирането на която съгласно чл. 83 от ЗАНН се разглеждат отношенията между държавата от една страна и енергийното предприятие от друга.

Предвид гореизложеното и с оглед изричното предвиждане на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ- посочената в НП санкционна норма, че за нарушения от енергийните предприятия на условията на издадената лицензия, вкл. на представляващите неразделна част от нея общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия, то всички съображения на касационния жалбоподател, подкрепящи защитна му теза, че отговорността за нарушение на ОУ може да се търси единствено по граждански, а не и по административнонаказателен ред, касационната инстанция приема за неоснователни. Както е посочено и по - горе, от фактическата обстановка по делото се установява случай на подменено с ново СТИ, като в протокола, описан в НП, за извършената подмяна не се съдържа подпис на клиента. От тези данни, несъмнено следва извод, че липсват доказателства при смяната на СТИ, каквото право на подмяна съгласно чл. 10, т. 3 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на " ЕВН България електроразпределение" ЕАД, електроразпределителното дружество притежава, за спазване на изискването на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от посочените ОУ, а именно в съставения констативен протокол за подмяна, последната да е удостоверена с подписа на клиента, а в случай на отказ - от свидетели. Настоящият състав на съда намира, че чрез посочването в АУАН и НП на обстоятелството, че протокол от 24.01.2013 г. не е подписан от клиента деянието е надлежно описано и осъществява състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ,  доколкото с него се нарушават условията на издадената на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия.

Неоснователни са доводите на касатора за нарушения при съставянето на АУАН, респ. опорочаване на процедурата по издаване на процесното НП, изразяващи се в липса на компетентност на актосъставителя. Видно от нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗЕ, нарушенията по този закона се установяват с актове на лицата по чл. 77, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от с. з. От Заповед № З- Е- 3/02.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР, с която е определена комисията, на която е поставена задача за осъществяването на одит на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД- Пловдив е видно, че между определените за членове на комисията лица е и Л. Р. – г. е. в дирекция " Контрол и решаване на спорове". Именно и последният е съставил АУАН № КРС- 370/27.06.2014 г., следователно актът е съставен от компетентно по см. на чл. 225, ал. 1, вр. чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗЕ лице. Посоченият служител е оправомощен от Председателя на ДКЕВР да съставя актове за административни нарушения по ЗЕ, въз основа на съществуващата законова възможност по чл. 78, ал. 1 от ЗЕ, видно от Заповед № З- Е- 4/02.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР. Предвид горното не се установява въведеното в касационната жалба оплакване, че съставилото АУАН лице не притежава необходимата за това компетентност. Актът, както правилно е отбелязъл РС Сливен, е съставен в сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички изискуеми реквизити, като не се констатират нарушения в това отношение и при издаването на процесното НП.

Настоящият състав на съда не споделя и доводите на касатора за несправедливост на наложеното наказание. В производството по ЗАНН е предвидена забрана за налагане под определения минимум на наказанията - имуществена санкция и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност- чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Ето защо, след като с НП е наложена имуществена санкция на касатора в предвидения в нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ / в относимата редакция към датата на извършване на нарушението/ минимум от 20 000 лв., то няма основание, поради съображения за несъразмерност на нарушението спрямо наложената за осъществяването му санкция, последната да бъде намалена.

Предвид всичко гореизложено, съдът приема, че проверяваното решение не страда от пороците, сочени като отменителни основания и като валиден, допустим и законосъобразен съдебен акт следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. І- во от АПК, Административен съд Сливен

                       

 

                                                Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 454 / 22.10.2015 г., постановено по АНД № 821 / 2015 г. по описа на Районен съд Сливен.

 

Решението е окончателно.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: