Р Е Ш Е Н И Е  № 5

 

Гр. Сливен, 28.01.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                              

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

     ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                              

         при участието на прокурора Руси Русев

и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 263 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1149 по описа на Районен съд гр. Сливен за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 456/22.10.2015 г. по АНД № 1149/2015 г. на Районен съд гр. Сливен е потвърдено Наказателно постановление № 3170/01.06.2015 г.  на Директор офис Сливен при ТД на НАП Бургас, с което на Сдружение „Тенис клуб – Нова Загора”, ЕИК ………, с адрес гр. Н.З., пл. ………………., представлявано от С.Д.Ш., за нарушение по чл. 5 ал. 4 т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, във вр. с чл. 3 ал. 3 т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и на основание чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Сдружение „Тенис клуб – Нова Загора”, което чрез своя законен представител го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че неподаването на декларацията се дължи на пропуск, сумите постъпили по сметка на НАП навреме, преди подаване на декларацията и агенцията оперирала с тях, поради което държавата не била ощетена по никакъв начин. Счита, че случаят е маловажен, а сдружението като юридическо лице с нестопанска цел не следва да се приравнява на юридическите лица. Разчита на справедливо решение от Административен съд Сливен.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, чрез упълномощен представител поддържа жалбата. Заявява, че случаят е маловажен, тъй като не е нанесена вреда на държавата, парите преди декларацията са платени съвсем навреме. Моли съда да отмени наказателното постановление.  

В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че в случая се касае за маловажно нарушение, с което не е ощетен държавния фиск. В случая се касаело за юридическо лице с нестопанска цел, което не е целяло да избегне данъчно задължение. Моли съда да отмени решението на Районен съд Сливен и да приеме, че са налице признаците на чл. 28 от ЗАНН и съответно – да постанови отмяна на наказателното постановление.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на явилите се страни и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:

Сдружение „Тенис клуб – Нова Загора” в качеството на осигурител подало Декларация обр. 6 с вх. № 203581503311528/04.05.2015 г. за месеците  август и декември 2014 г., съдържаща информация за сумите, за дължими осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Приелото декларацията длъжностното лице установило, че е следвало да бъдат подадени две декларации, както следва: за с данните за м. август 2014 г. – в срок до 25.09.2014 г. и с данните за м. декември 2014 г. – в срок до 25.01.2015 г., като датите на изплащане на възнаграждението били съответно 15.08.2014 г. и 29.12.2014 г. За установеното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F161845/08.05.2015 г., в който инспекторът по приходите квалифицирал същото като нарушение по чл. 5 ал. 4 т. 2 от КСО, във вр. с чл. 3 ал. 3 т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. Въз основа на съставения акт, на 01.06.2015 г. Директорът на Офис - Сливен към ТД на НАП Бургас издал Наказателно постановление № 3170, с което за нарушение по чл. 5 ал. 4 т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, във вр. с чл. 3 ал. 3 т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и на основание чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване наложил имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева на Сдружение „Тенис клуб - Нова Загора”, ЕИК ………., с адрес гр. Н. З., пл. ……………….

За да потвърди Наказателното постановление, мотивите на Районния съд са следните:

Първоинстанционният съд, след извършен анализ на относимите норми  е приел, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин извършеното административно нарушение, изразяващо се в неподаване на декларация обр. 6 в законоустановените срокове – 25.09.2014 г. за м. август 2014 г. и 25.01.2015 г. – за месец декември 2014 г. С неизпълнението на това си задължение осигурителят е ангажирал своята административнонаказателна отговорност и правилно е била наложена следващата се санкция. Съдът е формирал извод, че не са налице и условията на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че процесната декларация е подадена близо 6 месеца след възникване на задължението за м. август 2014 г. и близо 5 месеца за м. декември 2014 г. Обсъдил е законосъобразността на процедурата по установяване на нарушението и налагане на административното наказание, както и размера на последното, в която насока е изложил съображения за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилност на санкцията като вид и размер. При тези мотиви решаващият първоинстанционен съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на Районен съд Сливен при следните съображения:

В процесния случай установеното и санкционирано административно нарушение е бездействие, изразяващо се в неподаване на две декларации обр. 6 по чл. 5 ал. 4 т. 2 от КСО в законоустановения срок по чл. 3 ал. 3 т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ за 2010 година. Съгласно чл. 5 ал. 4 т. 2 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за: декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по ЗДДФЛ. Сроковете за подаване на цитираните декларации са регламентирани в Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Нормата на чл. 3 ал. 3 т. 1 от цитираната Наредба разпорежда декларация обр. 6 да се подава от работодателите, осигурителите и техните клонове едновременно с декларация образец № 1, като срокът за подаване на последната е определен в ал. 1 на същия чл. 3 като 25- о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните в декларацията. В процесния случай е установено по безспорен начин, че касационният жалбоподател Сдружение „Тенис клуб – Нова Загора”, като осигурител не е подал декларации образец № 6, съдържащи данни за осигурителните вноски за м. август 2014 г. в законоустановетните срокове – 25.09.2014 г. и за м. декември 2014 г. – до 25.01.2015 г. С бездействието си същото е ангажирало своята административнонаказателна отговорност по чл. 355 ал. 1 от КСО, съгласно която норма, който наруши разпоредбите на чл. 5 ал. 4 и чл. 6 ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по – тежко наказание.  Предвид това настоящата съдебна инстанция намира, че административната санкция е наложена при безспорно установено и доказано административно деяние, като видът и размерът й са съответни на степента и тежестта на нарушението. Касационната инстанция не споделя довода на касационния жалбоподател за маловажност на извършеното нарушение. В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, бездействието, изразяващо се в неизпълнение на императивна материалноправна норма е продължило почти осем месеца за първата декларация и почти пет месеца за втората такава, предвид което не са налице основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на закона. Ето защо са неоснователни изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Същото е постановено при спазване на материалния закон и всички съществени съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В атакуваното Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото доказателства и относимите норми, е направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно постановление № 3170/01.06.2015 г.  на Директор офис Сливен при ТД на НАП Бургас, с което на Сдружение „Тенис клуб – Нова Загора”, ЕИК ………., с адрес гр. Н. З., пл. ………………, представлявано от С.Д.Ш., за нарушение по чл. 5 ал. 4 т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, във вр. с чл. 3 ал. 3 т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и на основание чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

 

По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, посочени в жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 456/22.10.2015 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1149/2015 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

             

                2.