Р Е Ш Е Н И Е  № 68

 

Гр. Сливен, 17.03.2016 год.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на втори март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА                                           

         при участието на прокурора ХРИСТО КУКОВ и при секретаря В.К. като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА КАНД № 269 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по НАХД № 1134 по описа на Сливенски Районен съд по описа за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 783/30.10.2015 год. по горепосоченото НАХД състав на Сливенски Районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 32/24.06.2015 год. издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ (БДИБР), с което на Община Сливен за нарушение на чл. 44,ал.1 от Закона за водите е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 150 лева. 

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че районният съд не е обсъдил възраженията наведени в производството пред първата инстанция, а именно, че обектът е актуван с акт за публична държавна собственост. В тази връзка счита, че държавата би следвало да носи отговорност за липсата на разрешение за водовземане, а не общината, чиято структурна единица ползва обекта. 

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд гр.Сливен и да отмени издаденото НП.

В с.з. касаторът редовно призован не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касация редовно призован не изпраща представител.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдът да я отхвърли.

Настоящата съдебна инстанция след като обсъди доводите в жалбата и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок и процесуално ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 14.04.2015 год. служители на БДИБР, ИРМ-Сливен съвместно със служители на РПУ-Сливен извършили проверка на обект Дом за възрастни хора с умствена изостаналост находящ се в селище Качулка, в землището на с.Бяла, Община Сливен, правна структурна единица на Община Сливен. При извършване на проверката е установено, че обектът се водоснабдява от р.Беленска и няма изградена водопроводна мрежа експлоатирана от „В и К Сливен“ ООД гр.Сливен. Не са налице водомерни устройства, чрез които да се измерват водните количества използвани от дома, от повърхностен обект – р.Беленска за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване. За извършената проверка е съставен констативен протокол № Сл62/15.04.2015 год., според който в момента на проверката Дом за възрастни хора с умствена изостаналост находящ се в селище Качулка като структурна единица на Община Сливен водовзема от повърхностен обект р.Беленска за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване без издадено разрешително за водовземане. 

Въз основа на констативния протокол на 26.05.2015 год. е съставен АУАН № 34 за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите, а именно за това, че е извършвано водовземане без необходимото за това разрешително. Срещу акта за нарушение има постъпило писмено възражение вх.№ ПО-02-57/02.06.2015 год., в което е посочено, че имотът в селище Качулка е държавна собственост, за което има съставен акт за държавна собственост от 1974 год. Сградите са захранени с вода чрез построените през 1974 год. водохващане и водоснабдителна система. Същите са въведени в експлоатация като е отчетено, че те отговарят на действащото тогава законодателство. 

На 24.06.2015 год. административнонаказващият орган Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“  издал НП № 32, с което наложил на Община Сливен административно наказание „имуществена санкция” в размер на 150 лева на основание чл.200, ал.1, т.1, б.А от ЗВ.

 Това НП е обжалвано пред районния съд и с процесното решение същото е потвърдено. Районният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че е извършено административното нарушение описано в НП. Община Сливен чрез своята структурна единица, а именно Дом за възрастни хора с умствена изостаналост находящ се в селище Качулка е извършвала водовземане от повърхностен воден обект р.Беленска без необходимото за това разрешение във връзка със самостоятелното питейно-битово водоснабдяване на обекта. При това положение съдът е приел, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на общината за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите.Първоинстанционният съд е обсъдил навадените в жалбата доводи относно факта, че имотът, в който се намира Дом за възрастни хора с умствена изостаналост находящ се в селище Качулка е собственост на държавата като е приел, че това е без значение, тъй като няма издадено разрешение за водовземане, а такова се осъществява. Съдът е установил, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наложената глоба е в минимален размер и е потвърдил НП.

Настоящата инстанция след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт въз основа на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка намира решението на Районен съд гр.Сливен за ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въз основа на тези факти безспорно се установява извършването на административното нарушение, неговия автор и вината му. Касационният съд напълно споделя изводите на районния съд, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Община Сливен, тъй като същата посредством правната си единица, а именно Дом за възрастни хора с умствена изостаналост находящ се в селище Качулка, е извършвал водовземане от повърхностен воден обект река Беленска за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване на дома без издадено разрешително за водовземане, с което е нарушила чл.44, ал.1 от Закона за водите. За нарушение на този текст законът предвижда налагане на административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 150 лева до 1000 лева ако използваното количество вода е до 1 л на секунда. В настоящия случай наложеното наказание е в минимален размер.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд не се споделят от настоящия съд. Действително по делото е представен акт за публична държавна собственост от 19.06.2002 год., според който имотът е държавна собственост предоставен за управление на Министерство на труда и социалната политика, Национална служба за социално подпомагане. Към настоящия момент в този имот се помещава поделение на Община Сливен осъществяващо социалната политика на общината посредством специализирана институция за възрастни хора с умствена изостаналост, а именно Дом за възрастни хора с умствена изостаналост селище Качулка. В тази връзка съдът намира, че отговорност за извършеното водовземане без необходимото разрешение следва да носи принципала, т.е. общината.

Други доводи относно твърдяната незаконосъобразност на решението в касационната жалба не са наведени, поради което съдът намира същата за неоснователна. Решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

 

По изложените съображения и на основание чл. 63,  ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.Сливен

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 483/30.10.2015 год. на Районен съд гр.Сливен постановено по НАХД № 1134/2015 год. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: