Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 7

 

гр. Сливен, 01. 02. 2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети  януари,  две  хиляди  и  шестнадесета  година,  в състав:

             

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                           ИГЛИКА  ЖЕКОВА   

 

При участието на секретаря Г.Г. и на прокурора РУСИ РУСЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно дело № 270 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.      

Образувано е по касационна жалба от ЗП П. Х. ***, против Решение № 532 от 20.11.2015 г., постановено по АНД № 547/ 2015 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-000706 от 09.04.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Сливен, с което на ЗП П. Х. Й., за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500 лева.

В касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районния съд е неправилно и необосновано. Излага съображения, че от събраните по делото доказателства е установено, че лицето Х. Н. Х. с други две лица са подготвяли стая за живеене и не са работили като кравари, с оглед на което са опровергани показанията на актосъставителя. Моли обжалваното решение да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.  

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.  

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд е приел за установено, че е извършено от жалбоподателя описаното в акта административно нарушение; направил е извод, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения; счел е, че наложеното наказание е правилно определено.

Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Установените от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства и с приложимите норми. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 24.03.2015 г. е извършена проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда” Сливен на ЗП П. Х. ***, в обект на контрол – краварник в с. Гавраилово, община Сливен, при която е установено, че лицето Х. Н. Х. предоставя работна сила в обекта – почиства с помощта на дървено гребло торта от кравите в обора. От проверяващите е констатирано, че   ЗП П. Х. Й. в качеството си на работодател е допуснала до работа на 24.03.2015 г. лицето Х. Н. Х. без сключен трудов договор в писмена форма, с което не е уредила отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения. За констатираното, на ЗП е съставен на 31.03.2015 г. АУАН, в който е посочено, че е нарушен 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Въз основа на съставения акт, на 09.04.2015 г. е издадено процесното НП, в което наказващият орган е приел за установено, че е извършено от ЗП посоченото в акта нарушение.  

С оглед установените по делото факти, Районният съд при правилно приложение на материалния закон е приел, че жалбоподателят е извършила административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната й отговорност. При направената проверка е констатирано, че лицето Х. Х. е престирал труд на обекта на ЗП, поради което за работодателя е било налице задължение да сключи с работника трудов договор в писмена форма и по този начин да уреди отношенията по предоставяне на работната му сила като трудови правоотношения. От доказателствата по делото е установено, че касационният жалбоподател е допуснала до работа Х. Х., без да изпълни задължението си да сключи с него писмен трудов договор, поради което законосъобразно е прието, както от Районния съд, така и от наказващия орган, че жалбоподателят е нарушила разпоредбата на 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. За нарушение на посоченото задължение, в КТ е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3, която в разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган, както правилно е приел и Районният съд.

Противно на твърденията на жалбоподателя, от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че лицето Х. Х. не е престирал труд по време на проверката. В тази връзка Районният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелите Х. и Ж., които са в противоречие, както със свидетелските показания на проверяващите служители, така и в една част са взаимно противоречиви - относно начина на почистване на кравефермата. Според Х. почистването става с помощта на гребло, с което се придърпва, а според Ж. се почиства с машини. Вземайки предвид тези противоречия, настоящият съдебен състав счита, че Районният съд правилно е преценил показанията на свидетелите Х. и Ж. като показания на заинтересовани от изхода на делото лица. В резултат, констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. АУАН е редовно съставен - съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН и се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила /чл. 416, ал. 1 от КТ/.

 Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че решението на Районния съд е необосновано. Съдебното решение съдържа мотиви, които макар и кратки, изразяват и обосновават формираната от съда воля.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  Решение № 532 от 20.11.2015 г., постановено по АНД № 547 / 2015 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: