Р Е Ш Е Н И Е  № 9

 

Гр. Сливен, 28.01.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА                                     

                                                      ЧЛЕНОВЕ: Г. ИВАНОВА

                                                                     ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                          

                                                

         при участието на прокурора Руси Русев

и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 273 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 210 по описа на Районен съд Нова Загора за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 106/07.10.2015 г. по АНД № 210/2015 г. на Районен съд Нова Загора е отменено Наказателно постановление № НП - 9 от 17.07.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – гр. София, с което на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК …………., със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, представлявано от Г. Ч., К. В и Р. Б., за нарушение по чл. 63 ал. 1 и ал. 2 от Общите условия и издадената лицензия и на основание чл. 206 ал. 1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева.   

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Комисия за енергийно и водно регулиране, която чрез представител по пълномощие го обжалва в срок, като в жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност на същото.  Касационният жалбоподател твърди, че нарушението е доказано по безспорен начин. Не се споделят изводите на решаващия съд, че съгласно чл. 63 от Общите условия, дружеството има право по свое усмотрение да съставя или не констативен протокол при подмяна на СТИ. Анализира трите хипотези на чл. 63 с извод, че същите, разгледани в съвкупност водят до извод, че в ал. 2 е указан законосъобразен ред за подмяна на СТИ, който е задължително да се спази в случай на отсъствие или отказ от страна на клиента да подпише констативния протокол. Друг погрешен извод на Районния съд било и възприетото, че процесния протокол има вътрешноорганизационен характер, служещ за отчитане на извършената работа и разходи и съответно – силата на отчетен документ. Функцията на констативния протокол всъщност била да гарантира правата на клиентите при подмяна на техните електромери – опростена процедура, при която потребителят присъства при подмяната, за да потвърди с подписа си, че в протокола са вярно отразени показанията на стария и новия електромер. Необоснован бил и изводът на съда, че новите електромери започват с нулеви показатели. Това много рядко се случвало, но дори в редките случаи съществувала възможност потребителя да бъде ощетен, като се извърши манипулация върху сменения електромер. Тази процедура била заложена в общите условия именно поради необходимостта смяната на електромера да се извърши в присъствието на потребителя, респ. свидетели, с цел удостоверяване на показанията на старо и ново средство за търговско измерване. Общите условия били одобрени с решение на ДКЕВР от 10.05.2008 г., по който начин те ставали част от реда на държавно управление. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и потвърди наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В писмена молба по делото поддържа жалбата.

В с.з. ответникът по касационната жалба „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, редовно и своевременно призовано, чрез упълномощен адв. Г. оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 42 от ЗАНН, тъй като пълномощникът, на когото е връчен АУАН, не притежавал представителна власт. Друго съществено нарушение се явявало и обстоятелството, че подмяната на средството за търговско измерване е извършена по искане на клиента. Поради това и на основание чл. 10 т. 3 от Общите условия, нормата на чл. 63 от същите се явявала неприложима. Редът по чл. 63 от ОУ за съставяне на констативните протоколи бил приложим само при условията на чл. 10 т. 3, т.е. при смяна на средството по инициатива на електроразпраделителното дружество. Такъв бил настоящият случай. Моли решението като законосъобразно да бъде оставено в сила.

         В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - Сливен застъпва теза за основателност на касационната жалба и незаконосъобразност на атакуваното решение, в която насока моли съда да упражни законовите си правомощия.  

Административен съд Сливен, след проверка на обжалваното решение за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, и допустимостта на съдебния акт, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14- дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и по същество се преценява като основателна.

На 20.03.2014 г. при извършен регулаторен одит на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив от длъжностни лица при Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и посетен обект КЕЦ Нова Загора, била извършена проверка на монтирани на мрежата средства за търговско измерване в с. Оризари и с. Асеновец, както и на документи, удостоверения и материали, свързани с проверката. Установено било наличие на съставен Протокол за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване от 10.10.2012 г., съгласно който е монтиран електромер с фабр. № 4178360. В цитирания протокол била обективирана дейност по демонтаж на средство за търговско измерване /СТИ/ - електромер с фабричен номер 2846101и монтиране на посоченото по – горе ново такова. Констатирано било, че съставеният за смяната на СТИ протокол не е подписан от клиента на дружеството или от свидетели, които не са служители на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив. За установеното, квалифицирано като нарушение по чл. 63 ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 10 т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив, на същото дружество бил съставен АУАН № КРС- 22/02.06.2014 г. Актосъставителят приел, че съгласно чл. 10 т. 3 от Общите условия, електроразпределителното предприятие може по своя инициатива да подменя съществуващите СТИ с нови, като съставя констативен протокол по реда на Общите условия, чийто чл. 63 ал. 1 предвижда, че в случаите, когато по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той да се подписва от представителя на електроразпределителното предприятие и потребителя, а ал. 2 на чл. 63 от Общите условия регламентира, че в случай, че потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, последният да се подписва от свидетели. Въз основа на съставения акт било издадено процесното Наказателно постановление № НП- 9/17.07.2014 г. на Председателя на ДКЕВР, с което на основание чл. 206 ал. 1 от Закона за енергетиката, за нарушение на условията на издадената на настоящия ответник по касационно обжалване лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, неразделна част от която са и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив, била наложена имуществена санкция в размер на 20 000,00 лева.

За да отмени наказателното постановление, Районният съд е приел, че описаното в НП нарушение не се вмества в нито една от хипотезите на чл. 206 от ЗЕ. В санкционния текст не била посочена отговорност за нарушаване на лицензия, което съставлявало съществено процесуално нарушение по чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, тъй като не било посочено точно коя правна норма е нарушена. С това съответно се нарушавало правото на защита на санкционираното дружество, изразяващо се в невъзможност да разбере в какво се състои нарушението. Решаващият съд е приел още, че извода на наказващия орган за задължение за съставяне на констативен протокол противоречи на чл. 47 ал. 2 т. 7 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката /отм./ и чл. 49 ал. 2 т. 7 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, а и съдържа вътрешно противоречие. Съдът е формирал извод, че при одобряването на Общите условия Комисията е следвало да отбележи алтернативна възможност на ЕВН, че понятието „има право да състави констативен протокол” не означава „е задължен да състави протокол” и ако е считала, че изразът е неправилен, да не го одобрява. Недопустимо било в позиция с право на избор, в която се е намирало ЕВН, едната от позициите да се приема за административно нарушение, защото по тази логика Комисията можела да наложи наказание и ако е съставен такъв протокол. Развити са съображения и в насока, че задължението на ЕВН да изпрати на клиента препис от протокола възниква само когато такъв протокол е съставен. Направено е позоваване и на чл. 46 ал. 1 от ЗНА досежно тълкуването на понятието „има право да състави констативен протокол”, визирано в чл. 63 ал. 2 от ОУ. Освен това съдът е приел, че никъде по преписката не фигурира протокол, съставен по реда на чл. 63 от ОУ, от което следвало, че процесният такъв има вътрешноорганизационен характер и служи за отчитане на извършената работа и разходи и има силата на отчетен документ. В ОУ била дадена възможност на ЕВН да избере дали да състави или не такъв протокол ако клиентът отсъства или откаже да подпише протокола и в този смисъл чл. 63 ал. 2 не бил в никакъв случай във вреда на клиента. Не били засегнати и важни обществени отношения, доколкото клиентът сам повикал служители на ЕВН да извършат подмяната. Съдебният състав на РС – Нова Загора е приел още, че в ОУ има само три разпоредби, изискващи съставянето на констативен протокол. Общите условия имали самостоятелен характер, тъй като можели да търпят промяна, без това да води до промяна на издадената лицензия. Според първоинстанционния съд чл. 47, чл. 48 и чл. 49 от Наредба № 3 изпълвали раздел, наименуван „Съдържание на лицензията”, от което следвало, че условията на лицензията са общи и специални, като общите са действащите разпоредби на нормативните актове. Това налагало извод, че не разпоредбите на ОУ. Именно предвид това законодателят в чл. 206 от ЗЕ не е посочил като нарушение „лицензията”, а „условията на издадената лицензия”, които според чл. 48 от Наредба № 3 представляват действащите разпоредби на нормативните актове, приложими към съответната лицензионна дейност. При такива мотиви Районен съд Нова Загора е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция намира проверяваното решение за валидно, но неправилно, при следните съображения:

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин извършено административно нарушение, а именно - неспазване от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив на задължението при съставяне на констативен протокол, удостоверяващ извършена подмяна на  СТИ, да се удостовери с подпис на абоната – клиент присъствието на последния при съставяне на протокола, съобразно разписаното в чл. 63 ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД. Цитираните Общи условия съставляват част от издадената на дружеството лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, респ. неспазването на предвиждане от Общите условия съставлява и нарушение на условията на самата лицензия, което обуславя характера на нарушението като административно такова, подлежащо на санкция на основание чл. 206 ал. 1 от ЗЕ. Аргумент в подкрепа на казаното е разпоредбата на чл. 49 ал. 2 т. 7 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, съгласно която норма неразделна част от лицензията са утвърдените общи условия на договори. Във връзка с това не се споделя изводът на Районния съд, че общите условия са действащите разпоредби на нормативните актове, както и приетите от комисията индивидуални и общи административни актове, приложими към съответната лицензионна дейност, при съблюдаване на целите и принципите на регулирането по ЗЕ. При съпоставка между чл. 49 ал. 2 т. 7 и чл. 50 от Наредбата се установява, че се касае за нормиране на два различни института, като относим в процесния случай е първият от посочените текстове, касаещ общите условия по договорите, докато вторият въвежда обща регламентация досежно цялостното осъществяване на лицензионната дейност, респ. нейната нормативна основа. Процесните Общи условия, като такива, уреждащи договорните отношения между електроразпраделителното дружество и неговите клиенти са именно тези, визирани в чл. 49 ал. 2 т. 7 от Наредба № 3/21.03.2013 г. и по силата на тази норма са неразделна част от лицензията на дружеството. Като такава, същите категорично попадат в обхвата и на чл. 206 от Закона за енергетиката, предвиждащ административни санкции при нарушение на издадената лицензия.  На следващо място настоящият съдебен състав не споделя и приетото от първоинстанционния съд, че в определени норми от Общите условия били описани случаите, в които се съставя констативен протокол и чл. 63 ал. 1 е относим единствено към тях, а настоящият случай от фактическа страна не попада в обхвата им. Действително от прочита на ОУ се установява, че е изрично вменено задължение за съставяне на констативен протокол в конкретно определени случаи – при отказ на клиента да предостави достъп на служители на ЕНВ и при констатиране на неизправности и нередности  на СТИ, но от това обстоятелство не може да се наложи еднозначен извод, че констативни протоколи не следва и не се съставят и в други, непосочени в конкретика случаи. Още повече, че в процесния такъв самите служители на електроразпраделителното дружество са съставили Констативен протокол, удостоверяващ подмяна на СТИ. От формата на същия се установява, че самото дружество е въвело бланков модел /формуляр/ на протокол за монтаж/подмяна, който служителите да попълват при извършване на тази дейност, съдържащ при това като реквизит подпис на клиент срещу графи за отметка с текст „получих средствата за търговско измерване” и „потвърждавам данните, отразени в настоящия протокол”. Очевидно е, че след като протокол е съставен и същият обективира дейност, влизаща в обхвата на договорните отношения между дружеството и клиента, регламентирани именно в Общите условия, предвид което и документът следва да се оформи по указания в същите ОУ ред - чл. 63. На процесния протокол липсва подпис както на клиента, така и на свидетели, присъствали при подмяната на СТИ, като целта на същите безспорно е удостоверяване истинността на данните в документа. Именно поради значимостта за обществото, респ. за отделните му членове на осъществяването на дейностите по пренос, доставка и свързаните с тях дейности, както и предвид особеностите на субектите, които се явяват доставчици на услугите по транспортиране, доставка и снабдяване с електрическа енергия, отделните разпределителни дружества се явяват в монополно положение в обслужваните от тях райони, законодателят е приел засилена защита при опазването на интересите на крайните потребители, в частност осигуряването на условия на равнопоставеност - чл. 95а от ЗЕ между доставчиците и крайните клиенти. Една от мерките за осигуряването на тази равнопоставеност в отношенията между доставчика на електрическа енергия и крайните потребители на услугата, е създаването на публично известни общи условия /чл. 98а ал. 1 от ЗЕ/. Именно тези Общи условия са гаранция за нормировка на отношенията между двете договарящи се страни. В допълнение към казаното по – горе следва да се отбележи, че тези общи условия, съгласно предвижданията на чл. 60 от ЗЕ се одобряват при условия и ред, определени с нарочна наредба на ДКЕВР. Съобразно цитираната законова делегация, в ДВ, бр. ЗЗ/05.04.2013 г. е обнародвана Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена от Председателя на ДКЕВР. Проект на общите условия на договорите, наличието на каквито, както се спомена по- горе, ЗЕ изисква при уреждане на отношенията между доставчиците от последна инстанция и крайните потребители на електрическа енергия, е измежду необходимите документи, които се прилагат към заявлението за издаване на лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, с оглед нормираното в чл. 11 ал. 5 т. 3 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. След одобряването им от страна на ДКЕВР, общите условия стават неразделна част от лицензията, съгласно чл. 49 ал. 2 т. 7, във вр. с ал. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г. При това положение, след като приоритетно място в регулаторната функция на ДКЕВР заема одобряването на проектите на разпределителните дружества на общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на конкретното разпределително предприятие – лицензиант и след като цитираните общи условия /след одобряването им/ стават част от самата лицензия, то нарушаването на разпоредба от тези условия, съставлява неспазване на условията на самата лицензия, респ. неспазване на поставените и одобрени условия от регулаторния орган ДКЕВР, при които съответното дружество, притежаващо лиценз за дейност по разпределение на електрическа енергия и доставката й до крайните потребители осъществява поетите към държавата ангажименти. Изложеното мотивира съда да приеме, че нарушенията от страна на енергоразпределителните дружества на одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия, с оглед обстоятелството, че последните са част от лицензията за дейност на дружествата, са основание за ангажиране на отговорността на задължените субекти за неизпълнение на поети ангажименти, чрез упражняване от страна на държавата /чрез съответните й органи/ на властнически правомощия, стига това да е изрично предвидено в действащото законодателство. Този извод не се опровергава и от наличието на възможност, при нарушение на общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, съответния краен потребител също да потърси отговорност от предприятието по общия граждански ред. В последният случай обаче, нарушението ще бъде преценявано на плоскостта на равнопоставените отношения между разпределително дружество и краен абонат, а не на плоскостта на административнонаказателната отговорност, при ангажирането на която, с оглед чл. 83 от ЗАНН се разглеждат отношенията между държавата от една страна и енергийното предприятие от друга.

На следващо място касационната инстанция не споделя и формираните от решаващия състав на Районния съд тълкувания на чл. 63 от Общите условия. Нормата на чл. 63 ал. 2 от ОУ указва, че ако клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели. Нормата определено сочи на правна възможност, но не и в смисъла, изведен от първоинстанционния съд. Нормата не визира право на избор дали да се състави протокол или не /при отсъствие на клиента или отказ от същия да подпише/, а овластява служителя да оформи протокола с подпис на свидетели /заместващи подпис на клиента/. Това се следва както от систематичното място на ал. 2, така и от граматическото и логическо тълкуване на чл. 63 в неговата цялост.

Необоснован се явява доводът на ответника по касационното обжалване „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД за допуснато нарушение по чл. 42 от ЗАНН, тъй като АУАН бил връчен на лице без представителна власт. Видно от последния, актът е връчен на И. П. П., посочен като представител на дружеството. Съгласно приложеното по преписката пълномощно, цитираният е оправомощен от законните представители на ЕВН ЕР да представлява последното пред конкретно посочени институции и особени юрисдикции, сред които изрично е посочена ДКЕВР, а предоставените права включват „всякакви действия по висящи производства пред посочените органи, включително запознаване, подаване и получаване на всякакви документи, както и да подписва във връзка с предоставените му права”. Изложеното налага извода, че актът е връчен на лице с надлежна представителна власт, а е и очевидно, че дружеството не е било препятствано да реализира в пълен обем правото си на защита срещу издаденото наказателно постановление. Ирелевантно в случая е и  изтъкнатото като довод за незаконосъобразност на наказателното постановление обстоятелство, че подмяната на СТИ е извършена по искане на клиента. Противно на твърдяното в тази насока, чл. 63 от Общите условия не е обвързан по никакъв начин с разпоредбата на чл. 10 т. 3, респ. неговата приложимост не е ограничена само и единствено до случаите на подмяна на СТИ по инициатива на дружеството. Изискването за удостоверяване с двустранно полагане на подписи в констативните протоколи по смисъла на чл. 63 от ОУ касае всички случаи на изготвяне на такива, чрез които се обективира извършена дейност върху средството за техническо измерване, засягаща договорните отношения между дружеството и клиента.

Ето защо доводите на Районния съд не могат да бъдат споделени. При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното наказателно постановление е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.

Предвид горните съображения Административният съд, в качеството си на касационна инстанция намира, че атакуваното решение на Районния съд, с което е отменено наказателното постановление, е неправилно, а подадената против него жалба – основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение на Районен съд Нова Загора следва да бъде отменено и спорът – решен по същество,  с потвърждаване на Наказателно постановление № НП-9/17.07.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София като законосъобразно. 

 

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Сливен

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 106/07.10.2015 г. на Районен съд гр. Нова Загора, постановено по АНД № 210/2015 г. по описа на същия съд.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП - 9 от 17.07.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – гр. София, с което на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, представлявано от Г. Ч., К. В и Р. Б., за нарушение по чл. 63 ал. 1 и ал. 2 от Общите условия и издадената лицензия и на основание чл. 206 ал. 1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                  2.