Р Е Ш Е Н И Е   № 38

 

Гр. Сливен, 09.03.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

                                              

                                                      ЧЛЕНОВЕ: Г. ИВАНОВА

             ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                   

                                             

при участието на прокурора Ваня Белева

и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 284 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 871 по описа на Районен съд гр. Сливен за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 547/30.11.2015 г. по АНД № 871/2015 г. на Районен съд гр. Сливен е отменено Наказателно постановление № 27/20.04.2015 г. на Директора на РИОСВ – гр. Стара Загора, с което на „Ауто Бул транс” ООД, гр. Сливен, жк „Сини камъни” бл. 31 вх. „Д” ет. 4 ап. 8, ЕИК ……….., представлявано от И.К. – Управител, за нарушение по чл. 35 ал. 1 т. 1 от Закона за управление на отпадъците и чл. 17 от Наредбата за излезли от употреба МПС и на основание чл. 136 ал. 2 т. 3 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 7 000,00 /седем хиляди/ лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател РИОСВ - гр. Стара Загора, която чрез наказващия орган - Директор го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че нарушението било установено по безспорен начин, като при извършената проверка били открити в обекта ИУМПС, които се разкомплектоват, със сериозно увредени основни части и липсващи основни компоненти, съставляващи отпадъци с цел демонтиране за повторна употреба на резервни части. Дружеството не притежавало разрешение за тази дейност по събиране, съхраняване, транспортиране и третиране на отпадъци. В регистрацията си дружеството сочело като предмет на дейност търговия с автомобили нови и втора употреба и търговия на дребно и едро с авточасти. Не можело да се ремонтира ИУМПС по Наредбата за излезлите от употреба МПС, щом нямало регистрационна табела не можело да се извърши и адекватна проверка от органите на МВР. Намерените на площадката МПС не можели да бъдат индивидуализирани, защото нямали регистрационни номера, поради което и не можели да бъдат предмет на проверка дори от органите на МВР. В цитираното ведомство нямало изградена система за бърза проверка по номер на рамата и дали има действаща регистрация на МПС, както приел Районният съд. Можело да се смята категорично, че се касае за излезли от употреба МПС, тъй като на площадката автомобилите били със свалени номера, което можело да се извършва само от органите на МВР. Разглобяването на такива автомобили представлявало „разкомплектоване” по смисъла на Наредба за ИУМПС. Решението било постановено и при непълнота на доказателствата, тъй като не бил разпитан основен свидетел – полицейски служител от ОП при РУП Сливен. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.  

В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено становище заявява, че от доказателствата не може да се направи обоснован извод за авторството на нарушението и наказващият орган шаблонно е посочил нарушенията, без да конкретизира обстоятелствата, на които се основава. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд Сливен.  

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за основателност на касационната жалба и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок и процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, от които е видно, че:

На 13.11.2014 г. длъжностни лица при РИОСВ гр. Стара Загора, съвместно със служител от РУ „Полиция” - Сливен извършили извънредна проверка в обект, стопанисван от „Ауто Бул транс” ООД, находящ се в гр. Сливен, ул. „Асеновско дефиле”, при която установили, че дружеството извършва дейност по продажба на части втора употреба за автомобили, каквито били разположени в закритата част на търговския обект; в откритата част на площадката били налични и се разкомплектовали автомобил Мицубиши Паджеро без регистрационни табели с описан номер на рама, задна част на Рено Канго, Опел Вектра с описани номер на рама и регистрационен номер, Рено Лагуна с описан номер на рама. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № 001004 от 13.11.2014 г. Така установеното, ведно с констатацията, че превозните средства са със сериозно увредени основни части, липсват основни компоненти и съставляват отпадъци с цел демонтиране за повторна употреба на резервни части, а дружеството не притежава разрешение за извършване на дейности по съхранение и разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства, издадено от РИОСВ, било квалифицирано като административно нарушение по чл. 35 ал. 1 т. 1 от Закона за управление на отпадъците и чл. 17 от Наредбата за излезли от употреба МПС в съставения на 01.12.2014 г. Акт за установяване на административно нарушение № 27. На 03.12.2014 г. представляващият дружеството подал възражение срещу акта, в което вписал, че при извършената проверка на територията на обекта имало два автомобила на негови познати, които чакали за ремонт в съседното хале, не се разглобявали. Въз основа на съставения акт, на 20.04.2015 г. Директорът на РИОСВ – Стара Загора издал Наказателно постановление № 27, с което за нарушение по чл. 35 ал. 1 т. 1 от Закона за управление на отпадъците и чл. 17 от Наредбата за излезли от употреба МПС и на основание чл. 136 ал. 2 т. 3 от ЗУО наложил имуществена санкция в размер на 7 000,00 /седем хиляди/ лева на „Ауто Бул транс” ООД, гр. Сливен, жк „Сини камъни” бл. 31 вх. „Д” ет. 4 ап. 8, ЕИК ………, представлявано от И.К. – Управител.

В хода на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция е разпитана като свидетел актосъставителят П., която заявява, че в задната част на двора се установило наличие на разкомплектоване на автомобили, като в момента даже се сваляли части от тях, на цялата площадка имало много компоненти на излезли от употреба МПС, разглобени и неразглобени двигатели, омаслени части по площадката, разляти масла, два автомобила се разкомплектовали, имало и задна част на автомобил, а дружеството нямало разрешение за извършване на дейности с отпадъци. Свид. С., общ работник в дружеството разяснява, че задницата на автомобила се използвала като палет за съхранение на предни и задни стъкла, Реното и Мицубишито били повредени и оставени на съхранение, докато им пристигнат частите от Италия, към момента вече били окомплектовани и ги нямало в дружеството. Свид. Д. се обозначава като собственик на амтомобила Опел Вектра с английски номера, закупен от Англия с повреда в двигателя, искал да го отремонтира, затова бил оставен в двора на дружеството, но впоследствие го предал на вторични суровини от финансови съображения. Свид. П., автомонтьор в съседство, заявява, че автомобилът Рено Лагуна е бил оставено за ремонт в двора на „Бул Транс ауто” ООД, тъй като в неговото хале нямало място, след отремонтирането бил взет от неговия собственик и той си го управлявал.    

За да отмени Наказателното постановление, Районният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин описаната в АУАН и НП фактическа установка, като актосъставителят и издателят на наказателното постановление голословно са приели, че намерените МПС са оставени за разкомплектоване. По делото липсвали доказателства, че действително от описаните автомобили са сваляни части с цел продажба. Приел е още, че наказващият орган не е посочил в какво точно се изразява нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, въз основа на които базира атакуваното наказателно постановление. Наказващият орган следвало да направи самостоятелна проверка и събере доказателства относно обстоятелствата, посочени в акта и послужили му за ангажиране отговорността на нарушителя. Неизвършването на такава проверка на обосноваността на акта, наказващият орган издал наказателно постановление в нарушение на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, а и не спазил изискванията на чл. 27 ал. 2 и 3 от същия закон. При подробни мотиви в тази насока съдът е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

Визираната в НП като нарушена норма на чл. 35 ал. 1 т. 1 от Закона за управление на отпадъците указва, че за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел І. Съгласно другата посочена като нарушена разпоредба на чл. 17 от Наредба за излезлите от употреба МПС, дейностите по събиране и транспортиране на излезли от употреба МПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО. С оглед цитираните нормативни изисквания, за да се ангажира административнонаказателна отговорност за нарушения на тези правила и в контекста на настоящия случай, следва да е установено, че лицето извършва дейности по третиране на излезли от употреба моторни превозни средства. „Третиране на отпадъците”, съобразно дадената в § 1 т. 44 от ДР на ЗУО е дейността по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане, а „Излязло от употреба МПС” /по арг. от § 1 т. 1 от ДР на Наредба за излезлите от употреба МПС/ е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУО, в т.ч.: моторно превозно средство с прекратена регистрация, за което има изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател, съгласно чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 2000 г.; моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; изоставено регистрирано МПС. Следователно, за да се постави изискване за притежаване на съответното разрешение за събиране, транспортиране и третиране на ИУМПС, трябва да е установено и доказано, че лицето, на което се вменява липсата на такова разрешение е извършвало  цитираните дейности и че съответните моторни презвозни средства са излезли от употреба. В процесния случай липсват каквито и да било данни, че описаните в АУАН и НП моторни превозни средства са излезли от употреба по смисъла на нормативното изискване, както и липсват категорични и безпротиворечиви доказателства, че в обекта на дружеството са извършвани дейности по събиране, транспортиране и третиране на ИУМПС като отпадък. Както правилно е приел Районният съд, наказващият орган, в нарушение на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, не е извършил проверка на обстоятелствата по нарушението, както и не е събрал доказателства относно посочените в акта обстоятелства. Напълно обоснован и напълно съответен на доказателствата е и изводът на първоинстанционния съд, че както в акта, така и в наказателното постановление въобще не е посочено в какво точно се изразява нарушението от обективна страна, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, въз основа на които е издаден санкционния акт. Възприетото от фактическа страна в АУАН и НП съхранение и разкомплектоване на излезли от употреба МПС не е подкрепено с конкретни данни, обосноваващи извода на наказващия орган, че намерените в базата на дружеството автомобили и части от тях съставляват на първо място ИУМПС и второ, че е осъществено изпълнителното деяние по чл. 35 ал. 1 т. 1 от ЗУО и чл. 17 от Наредба за излезлите от употреба МПС. При тези съображения атакуваното решение на Районен съд Сливен не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност, респ. незаконосъобразност. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагането на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение.  

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В атакуваното Решение Районен съд гр. Сливен е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на Наказателно постановление № 27/20.04.2015 г. на Директора на РИОСВ – гр. Стара Загора, с което на „Ауто Бул транс” ООД, гр. Сливен, жк „Сини камъни” бл. 31 вх. „Д” ет. 4 ап. 8, ЕИК ………., представлявано от И.К. – Управител, за нарушение по чл. 35 ал. 1 т. 1 от Закона за управление на отпадъците и чл. 17 от Наредбата за излезли от употреба МПС и на основание чл. 136 ал. 2 т. 3 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 7 000,00 /седем хиляди/ лева.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 547/30.11.2015 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 871/2015 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

             

                2.