Р Е Ш Е Н И Е    49

 

Гр. Сливен, 15.03.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВ БАКАЛОВ

                                                          

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                                                               СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при участието на прокурора Христо Куков и при секретаря С.В., като разгледа докладваното от съдия Детелина Бозукова КАНД № 20 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1470 по описа на Районен съд Сливен за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 562/03.12.2015 г. постановено по АНД № 1470/2015 г. на Районен съд Сливен е изменено Наказателно постановление № 34491 от 05.06.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към ГД ”Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите,  с което на ”Джорданс” ООД гр.Хасково,  за нарушение на чл.119, ал.1, т.1 от ЗЗП е било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева, като същата е намалена от съда на 500 /петстотин / лева и за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗЗП е било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева, като същата е намалена от съда на 300 /триста/ лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът – „Джорданс” ООД гр.Хасково, който го обжалва в срок. В жалбата се твърди, че решението на СлРС е постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Твърди, че административното наказание, което е наложено не съответства на извършеното нарушение. Счита, че дори да е извършено нарушение, същото представлява маловажен случай. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС и отмени НП. В с.з. касаторът не изпраща представител и не развива допълнителни съображения.

Ответникът по касация – КЗП РД Бургас не изпраща представител и не изразява становище, въпреки дадената възможност.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че решението  на Районен съд Сливен е законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и предлага  да бъде оставено в сила.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, процесуално допустима е, а по същество е неоснователна.

За да отговори на наведените от касатора съображения, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:

На 09.12.2014 г. в гр.Сливен, в обект – магазин за обувки, находящ се на бул. ”Цар Освободител” № 30 служители на  КЗП Бургас извършили проверка по повод сигнал от потребител и констатирали следното: 1. Гаранционните карти, издавани на купувача не съдържат задължителен реквизит, а именно правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП;  Подвеждаща за потребителите информация, изразяваща се в неясна и неразбираема за потребителя информация на етикетите във връзка с обявено намаление на част от предлаганите обувки. 2. В етикетите на няколко артикула обувки процентното намаление не съответства на обявените цени, като разликата била от 0.50 лева. Във връзка с извършената проверка бил изготвен констативен протокол от същата дата, а впоследствие съставен АУАН № 034491/22.12.2014г. в който извършеното по т.1 нарушение е квалифицирано като такова по чл.119 ал.1, т.1 от ЗЗП, а нарушението по т.2 е квалифицирано като такова по чл.9, ал.1 от ЗЗП. Въз основа на доказателствата по получената преписка наказващият орган - Директора на КЗП РД Бургас издал обжалваното НП, с което на касатора за нарушението по т.1 на основание чл. чл.221 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ била наложена имуществена санкция в размер на 600 лв., а за нарушението по т.2 на основание чл.198 от ЗЗП била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.  

         Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на установената законова процедура. Приел, че описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които са били извършени се потвърждават от събраните доказателства, които кореспондират помежду си, а АНО е изпълнил задължението си да установи с допустимите от закона доказателства извършването на нарушението. Приел, че извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност, но наложените от АНО наказания са в завишен размер и намалил наложените санкции до предвидения в ЗЗП минимум, като приел, че този размер на санкциите е в състояние да изпълни преследваната от ЗЗП цел, а именно да гарантира правата на потребителите.

                   Административният съд Сливен намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона. Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон, поради което обжалваното решение е обосновано. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Извършената в настоящото производство проверка не установява допуснати нарушения както на материалния закон, така и на процесуалните правила, които да съставляват касационни основания за отмяна на решението. Районният съд е събрал всички относими към делото доказателства, подложил ги е на внимателен и прецизен анализ и е установил релевантните по делото обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната истина и правилно от съвкупната им преценка е формирал извод, че са налице категорични доказателства, че касаторът е извършил деянията, за които е съставен АУАН.

               Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че наказателното постановление е издадено в съответствие с приложимия материален закон, но следва да бъде изменено по отношение на размера на наложените санкции. Несъмнено касаторът е нарушил обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на обществена опасност. Обоснован и законосъобразен се явява изводът на РС, че санкция в минимален размер е справедлива и е в състояние да изпълни целите на наказанието.

  По изложените съображения, Административният съд направи извода, че решението на РС  не страда от пороците, сочени като отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Сливен

 

                                                            Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 562/03.12.2015г. на СлРС, постановено по АНД № 1470/2015 г. по описа на съда.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

                                                              

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: