Р Е Ш Е Н И Е    78

 

Гр. Сливен, 08.04.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

                                              

                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

       ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                               

 

при участието на прокурора Христо Куков

и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 44 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1555 по описа на Районен съд Сливен за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 627/22.12.2015 г., постановено по АНД № 1555/2015 г. по описа на Сливенски Районен съд е отменено Наказателно постановление № 20-000964 от 20.10.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, с което на „Стам ЛТД” ООД, ЕИК ……………………, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Красно село”, бул. „Цар Борис ІІІ” № 126 ет. 9, за нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ и на основание чл. 416 ал. 5, във вр. чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, която чрез упълномощен представител го обжалва в срок с твърдения за материална незаконосъобразност на съдебния акт. По несъмнен начин било установено, че към момента на проверката в обекта на контрол Х. Ю. С. предоставя работна сила, но не ставало въпрос за гражданскоправни, а за трудовоправни отношения, тъй като лицето било с постоянно работно време и с работно облекло. Въпреки това, без никакви разумни доводи и в пълно противоречие със събраните по делото доказателства Районният съд отменил наказателното постановление. Не бил взет предвид фактът, че лицето е с работно време, работно облекло и постоянно работно място, а и половината от строителните работници били с трудови договори, а другата половина – с граждански. При изложените съображения обжалваното решение се явявало незаконосъобразно и се моли касационната инстанция за неговата отмяна, с потвърждаване на наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.

В с.з. ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен адв. М. Ш., който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на Районен съд Сливен като законосъобразно. В писмен отговор по жалбата счита, че от събраните пред Районния съд доказателства се установявало, че извършваната от С. дейност на строителния обект се реализира по силата на граждански договор, а не е резултат от трудов такъв. В насока на последния не било доказано от наказващия орган, че е налице трудово правоотношение с всички негови елементи – предоставяне на работна сила в рамките на фиксирано работно време, повторяемост и еднородност на извършваната дейност, уговорено периодично трудово възнаграждение, отношения на власт и подчинение при извършване на възложената работа.   

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а съдебното решение – правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, процесуално допустим, но по същество - неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, с твърдение, че същият е издаден в нарушение на материалния закон. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:

На 10.09.2015 г. длъжностни лица – служители при Дирекция “Инспекция по труда” гр. Сливен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект СМР по изграждане на автоматизиран и механизиран склад за материали на текстилното производство в гр. Сливен, бул. „Ст. Караджа“, двор на „Е. Миролио“ ЕАД, извършвани от „Стам ЛТД“ ООД. На мястото бил заварен Х. Ю. А., работещ по монтаж на модули на автоматизирания склад. Съгласно съставен Протокол от извършена проверка, А. декларирал, че е назначен в „Сторакт БГ“ ООД. В същия протокол са описани следните констатации, формирани въз основа на представени на проверяващите документи: с договор „Е. Миролио“ ЕАД възложило на „Сторакт БГ“ ООД да извърши демонтаж на съществуващ автоматизиран склад в гр. Алба, България и повторен монтаж чрез демонтираните елементи в гр. Сливен за обект „Автоматизиран и механизиран склад за материали на текстилното производство“; с Протокол от 15.09.2015 г. Общото събрание на „Сторакт БГ“ ООД взело решение за промяна наименованието на дружеството като „Стам ЛТД“ ООД; на 28.09.2015 г. в Д“ИТ“ Сливен бил представен граждански договор № 148/20.08.2015 г., сключен между „Сторакт БГ“ ООД и Х. Ю. А. Проверяващите формирали извод, че“Стам ЛТД“ ООД, в качеството на работодател, е допуснал до работа на 10.09.2015 г. Х. Ю. С. без трудов договор в писмена форма, с което нарушил чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда. Въз основа на констатациите в цитирания протокол на 30.09.2015 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който възприетото по време на проверката било квалифицирано като административно нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ. Въз основа на съставения акт Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ издал Наказателно постановление № 20-000964/20.10.2015 г.,  с което за нарушение по чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл. 416 ал. 5, във вр. С чл. 414 ал. 3 от КТ наложил на „Стам ЛТД“ ООД имуществена санкция в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

Към доказателствата са приобщени Договор за демонтажни, монтажни дейности, преместването и повторен монтаж на автоматизиран склад и СМР в обем по техническо задание, сключен на 21.07.2014 г. с възложител „Е. Миролио“ ЕАД и изпълнител „Сторакт БГ“ ООД, Протокол от ОС на съдружниците в „Сторакт БГ“ ООД от 15.09.2015 г. и Граждански договор № 148/20.08.2015 г., сключен с възложител „Сторакт БГ” ООД и изпълнител Х. Ю. С. за „рязане на шпилки”, срок за изпълнение на възложената работа – до 15.09.2015 г. и заплащане от 700,00 лева в срок до пет дни след приемане на извършената работа.

За да отмени Наказателното постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:

Решаващият съд е приел, че от доказателствата по делото не може да се направи еднозначен извод, че Х. С. е престирал труд без да има сключен трудов договор. За да е налице трудово правоотношение следвало да са уговорени конкретни обстоятелства между страните в правоотношението. Изводът на наказващия орган, че правоотношението между дружеството и С. е трудово се базирал единствено на твърденията на проверяващите. Липсвала конкретна информация в показанията на свидетелите относно това дали и какво е било уговорено работно време, както и къде е било уговорено работно място за престиране на труд. Представеният по делото граждански договор за изпълнение в никакъв случай не можело да се приеме за прикрит трудов договор, тъй като в същия липсвали договорки за съществени елементи на трудовото правоотношение – място на работа и работно време. Едновременно с това не бил конкретизиран обект, където да се положи труда, срокът на действие на договора бил по – малко от един месец, а възнаграждението било уговорено като платимо след приемане на възложената работа. При тези мотиви Районният съд е отменил наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата съдебна инстанция напълно изводите на Районния съд, при следните съображения:  

Видно от административнонаказателната преписка, като административно нарушение е квалифицирано допускане до работа от страна на „Стам ЛТД” ООД на Х. С., без да е сключен с лицето трудов договор в писмена форма, като последното е заварено на 10.09.2015 г. в обект на дружеството да извършва дейности. От приобщения към доказателствата граждански договор с възложител „Сторакт БГ” ООД и изпълнител Х. С. се установява, че на последния е възложено да срок от 20 дни да реже шпилки срещу сума от 700 лева, дължима в срок от 5 дни след завършване на работата. Както в административнонаказателната преписка, така и в хода на първоинстанционното съдебно производство не са събрани доказателства, от които да се установява по безспорен и категоричен начин, че правоотношението между „Стам ЛТД” ООД и Х. С. е трудово такова. Несъмнено е установено единствено, че към момента на проверката С. е извършвал някаква дейност в обект на дружеството и в тази насока всички свидетелски показания са безпротиворечиви. Обстоятелството, че лицето е извършвало някаква работа в обект на дружеството не може да обоснове еднозначен извод, че е престирана работна сила по възникнало трудово правоотношение, което от своя страна следва да се обективира с писмен трудов договор. В случая са налице само и единствено съмнения на проверяващите, че С. упражнява трудова дейност с постоянен характер и срещу трудово възнаграждение и в тази насока наказващият орган не е събрал никакви доказателства. Не е оборена и доказателствената сила на представения граждански договор, сключен на 20.08.2015 г. за извършване на определена работа чрез личен труд и срок от 20 дни. Следователно и доколкото събраните доказателства сочат, че извършваната от С. работа в обекта е с инцидентен характер, а не постоянна, то нейното обективиране с договор по ЗЗД не може да се приеме като нарушение на трудовото законодателство, респ. да обоснове необходимост и съответно – задължение за дружеството да сключи трудов договор. 

Трудовият договор по своята правна природа е двустранен, възмезден договор, по силата на който възниква трудово правоотношение. Характерно за този вид договор е предоставянето на работна сила, изразяваща се в извършването на периодични действия за постигане на определен трудов резултат. Задължителни реквизити на този договор са конкретно определена работа, работно място, времетраене, размер на трудовото възнаграждение, способи за прекратяване, продължителност на работния ден или седмица и пр. Освен задължителните реквизити, този договор включва и задължителни елементи, структуриращи трудовото правоотношение като такова, при наличието на които възниква и задължението на работодателя по чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда. Този вид договор не е резултативен, което го отличава от договорите, регламентирани по вид в Закона за задълженията и договорите и в частност от договора за изработка, при който се цели не престиране на трудова дейност /работна сила/, а определен, конкретен и индивидуализиран резултат. За разлика от трудовия договор, договорите по ЗЗД, по – известни в практиката като “граждански договори”, какъвто е представен и в настоящия случай, са неформални сделки и обикновено се сключват с оглед личността на изпълнителя и създават облигационни отношения. При тях създадените правоотношения приключват с осъществяване на договорения резултат, с предоставяне на договорените насрещни престации, които в повечето случаи са еднократни. Друга специфика на трудовия договор е особеното йерархично отношение между работодателя и неговия съдоговорител – работник или служител, съобразно което за последната категория лица възникват задължения за спазване на предварително определени административно – организационни, технологични и дисциплинарни изисквания. От събраните пред първата инстанция доказателства, включително и административнонаказателната преписка се установява по безспорен начин, че извършваната от С. дейност в обекта не е в резултат на сключен трудов договор, а се реализира по силата именно на сключен с лицето договор за изработка, като не е доказано наличие на елементите на трудовото правоотношение /предоставяне на работна сила в рамките на фиксиран период от време, повторяемост на извършваната трудова дейност, отношения на власт и подчинение при извършване на възложената трудова дейност/.  Изложеното от касационния жалбоподател в жалбата обстоятелство, че на обекта половината работници са с трудови договори, а друга част – с граждански по никакъв начин не може да обоснове извод, различен от формирания по – горе.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В атакуваното Решение Районен съд гр. Сливен е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на Наказателно постановление № 20-000964 от 20.10.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, с което на „Стам ЛТД” ООД, ЕИК …………………., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Красно село”, бул. „Цар Борис ІІІ” № 126 ет. 9, за нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ и на основание чл. 416 ал. 5, във вр. чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

По горните съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, съставляващи посочените в жалбата касационни основания и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 627/22.12.2015 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1555/2015 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

             

                2.