Р Е Ш Е Н И Е    81

 

Гр. Сливен, 30.03.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

                                              

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

                                                                     ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                             

                                              

         при участието на прокурора Христо Куков

и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 49 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1660 по описа на Районен съд гр. Сливен за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 8/08.01.2016 г. по АНД № 1660/2015 г. на Районен съд гр. Сливен е отменено Наказателно постановление № 0003822 от 05.10.2015 г. на Председателя на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, с което на Й.К.Й., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 55 ал. 2 и чл. 57 ал. 2, във вр. с чл. 57 ал. 1 т. 2 и т. 3 от Закона за стоковите борси и тържищата3 и на основание чл. 65 ал. 1 от ЗСБТ е наложени две административни наказания „глоба” в размер на по 400,00 /четиристотин/ лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, която чрез упълномощен представител го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че са неправилни изводите на съда за малозначителност на нарушението. Последното било с висока степен на обществена опасност, свързана със здравето и живота на потребителите. Представянето на изискуеми документи впоследствие, след приключване на проверката не можело да се приеме като аргумент за намаляване оценката за тежест на извършеното нарушение. Ирелевантен, некоректен и неправилен бил доводът на Районния съд, че от нарушението не са настъпили никакви вредни последици. Следвало да се отчете и по – късното упълномощаване на санкционираното лице от страна на И. И. В тази връзка се твърди, че проверките на ДКСБТ се извършват между 06.00 и 08.00 часа, по което време нарушителят Й. не би могъл да има реално или законно издадено пълномощно, каквото е представил във възражението си. От обясненията му ставало ясно, че не за пръв път е осъществен съставът на това административно нарушение. В копието на Анкетен формуляр на земеделски производител от 02.02.2015 г. не фигурирала в раздели „Засети/засадени площи” и „Намерения за засети/засадени площи” културата „пипер”, което означавало, че за 2015 г. земеделският производител не е имал желанието, нито правото да отглежда и търгува с този артикул. Неясно оставало защо този документ за съда е „непълен”, при положение, че бил попълнен и издаден към 02.02.2015 г., т.е. дълго преди началото на посевния период за зеленчуците и дълго след възможността за оранжерийно отглеждане. Този документ също липсвал при проверката, но това обстоятелство било омаловажено от решаващия съд, следователно доказателствения материал не бил оценен в дълбочина и цялост, съставляващо още едно основание за отмяна на атакувания акт. Твърди се още, че с наложените две административни наказания „глоба” от по 400 лева целта на наказващия орган е била да превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В тази връзка и мотивите на първоинстанционния съд за предприемане на действия по издаване на предписание за отстраняване на допуснатите нарушения била неуместна, неправилна и в нарушение на материалните норми, принципите на правото и целите на законодателството по превенция чрез административно наказание. Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд Сливен и потвърди наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен ю. Я. Р., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да я уважи. В допълнение твърди, че функции по издаване на предписания не са възложени на Комисията по силата на материален закон. Счита преценката за маловажност за необоснована, тъй като налице били две нарушения и без санкционирането им нямало да се постигнат целите на генералната превенция. Нарушението от своя страна било формално и не било необходимо настъпването на вредни последици, за да се реализира неговия състав.

В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се явява лично  и иска от съда да остави в сила първоинстанционното решение.  

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и съответно – законосъобразност на първоинстанционното решение.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, от които е видно, че:

На 14.08.2015 г. длъжностни лица при ДКСБТ извършили проверка на Й.Й., п. на е. на налични хранителни стоки в „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя” АД, гр. Сливен на ул. „Старозагорско шосе”. Установено било, че търговия Й. извършва чрез продажба на картофи, праскови и пипер от микробус с рег. № СН …………. АН, без да е търговец, регистриран по надлежния ред и без изискуеми документи за произход, собственост и безопасност на стоките. Това било квалифицирано като административно нарушение по чл. 55 ал. 2 и чл. 57 ал. 2, вр. ал. 1 т. т. 2 и 3 от Закона за стоковите борси и тържищата в съставения Акт за установяване на административно нарушение № 0003822/14.08.2015 г. На 18.08.2015 г. Й. подал възражение срещу акта, в което вписал, че излаганата от него продукция е на неговия тъст ЗП И. З. И., за което притежава пълномощни. Последните в момента на проверката се намирали в другия му автомобил, като и за двата автомобила имал сключено наемно правоотношение. Приложил към възражението си цитираните в същото документи. Въз основа на съставения акт, Председателят на ДКСБТ издал наказателно постановление № 0003822/05.10.2015 г., с което за нарушение по чл. 55 ал. 2 и чл. 57 ал. 2, вр. ал. 1 т. т. 2 и 3 от ЗСБТ и на основание чл. 65 ал. 1 от с.з. наложил на Й.К.Й. две административни наказания „глоба” от по 400,00 /четиристотин/ лева. 

Към доказателствата пред първата съдебна инстанция са приобщени пълномощно от И. З. И., с дата на нотариалната заверка 14.08.2015 г., съгласно което И. З. И. е упълномощил Й.Й. да реализира произведената продукция, описана в анкетната карта на обособени за тази цел места; Анкетен формуляр на земеделски производител И. И. с опис на използваната земеделска земя и основни видове  отглеждани култури- картофи, домати, пъпеши, праскови, сливи, круши и бадеми; Договор за наем от 01.06.2015 г. с наемодател „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя” АД гр. Сливен и наемател И. З. И. с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на паркомясто № 15 за свободна продажба на плодове и зеленчуци от превозни средства – микробуси с рег. № № СН ………….. АН и СН ………… в територията на пазара. Съгласно този договор, срокът му е един месец, с възможност за продължаване на същия, като е представена по делото фактура за заплащане на наем за цитираното паркомясто за м. август 2015 г. Приложено е и пълномощно, заверено на 08.04.2015 г., с което И. И. е упълномощил Й.Й. да го представлява пред ДФ „Земеделие” за подаване на заявления и декларации за директни плащания на площ.

За да отмени Наказателното постановление, Районният съд е приел, че допуснатите нарушения са маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради своята малозначителност, тъй като не са довели до настъпване на вредни последици. Решаващият съд е отчел в тази връзка обстоятелството, че нарушението е първо и санкционираният  Й. незабавно е предприел действия по необходимото упълномощаване. Прието е още, че по делото е представен документ за произхода на стоката и независимо от факта, че една от селскостопанските култури /пипер/ липсва в същия, останалите две са вписани, във връзка с което е необоснован извода на наказващия орган за изначална липса на документация. При тези доводи Районен съд Сливен е отменил наказателното постановление. 

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

По смисъла на чл. 55 ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за стоковите борси и тържищата, сделките по продажба на налични храни и цветя на стоковото тържище и на пазара се извършват само от търговци, регистрирани при условията и по реда на Търговския закон, Закона за кооперациите или от физически лица, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители. В процесния случай от фактическа страна е установено и доказано по несъмнен начин, че надлежно регистриран з. п. – И. И., по силата на наемно правоотношение, възникнало на 01.06.2015 г., е наемател на паркомясто в обект /пазар/, собственост на „ППЗЦ” АД за два конкретно обозначени и идентифицирани в сключения договор автомобила /с рег. № СН …….. АН и СН …………./.  Доколкото в случая е установено извършване на продажба на земеделска продукция от първия от цитираните автомобили, това е индиция, че търговската дейност е извършвана от името на И. Действително Й. към момента на извършване на проверката не е притежавал документ за представителство, оформен съобразно закона, но както правилно е приел Районният съд, още в същия ден са предприети и извършени необходимите действия по упълномощаване. Т.е. предоставените на Й. права да извършва търговска дейност от името на регистрирания земеделски производител са обективирани писмено и  правилно това е възприето от първата съдебна инстанция като смекчаващо вината обстоятелство. Следващата цитирана като нарушена норма на чл. 57 ал. 2 т. т. 2 и 3 от ЗСБТ вменява задължение на продавачите на стокови тържища и пазари да съхраняват и предоставят на купувачите нормативно изискуеми документи за безопасността на стоката /когато такива се изискват/ и за нейния произход и собственост. Такива очевидно не са били налични у Й. в момента на проверка, но са представени в хода на съдебното дирене пред Районния съд и като предшестващи проверката, правилно са ценени от съдебната инстанция във възприетата насока за малозначителност на деянието. Ето защо, настоящият касационен състав споделя мотивите за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93 т. 9 от НПК, приложим субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съобразно разписаното в тази легална дефиниция, при определяне на деянието като малозначително, следва да се изхожда при всеки конкретен случай от липсата или наличието на вредоносни последици или други смекчаващи обстоятелства. В процесния случай въобще липсват вредоносни последици, напротив – продавачът на земеделска продукция е притежавал необходимите документи за произхода и собствеността на същата, като единствено не е било оформено по документален път персоналното му право да извършва търговия от името на И. Това обстоятелство се смекчава от установеното от доказателствата и договорно уредено на 01.06.2015 г. намерение на земеделския производител И. да извършва търговска дейност именно на това място и именно с посочения по преписката автомобил.  Изложеното обуславя законосъобразност на изводите на Районния съд за малозначителност на административното деяние и съответно – незаконосъобразност на наказателното постановление. С чл. 28 от ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на маловажност на нарушението. Прилагането на тази разпоредба, респ. освобождаването от административнонаказателна отговорност не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение. Установените в хода на първоинстанционното производство обстоятелства са били налице от фактическа страна и при издаване на процесното наказателно постановление, но наказващият орган, като не ги е съобразил, респ. не е изпълнил задължението си по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН да вземе предвид тежестта на нарушението, е издал един незаконосъобразен акт.

По предходните съображения, необосновани се явяват доводите на касационния жалбоподател, че на Комисията не е вменена с материалния закон функция да издава предписания, вместо да наложи санкция. Специалният Закон за административните нарушения и наказания, който има процесуален характер, е задължителен спрямо всички и Комисията за стоковите борси и тържищата не прави изключение от този принцип. Съгласно чл. 28 от цитирания нормативен акт /чието правно действие се простира несъмнено и по отношение на ДКСБТ/, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. На тази норма съответства разпоредбата на чл. 53 от раздел ІV „Производство по налагане на административните наказания” от ЗАНН,  вменяваща на наказващия орган задължение преди издаване на санкционния акт да извърши преценка относно приложимостта на чл. 28 и 29.

Предвид изложеното, касационната жалба се преценява като неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Сливен -като материално законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.    

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/08.01.2016 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1660/2015 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

             

                2.