Р Е Ш Е Н И Е    92

 

Гр. Сливен, 21.04.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

                                              

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

                                                                     ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                     

 

при участието на прокурора Х. Куков

и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 56 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 176 по описа на Районен съд гр. Котел за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 37/19.11.2015 г. по АНД № 176/2015 г. на Районен съд гр. Котел е отменено Наказателно постановление № 69/31.07.2015 г. на и.д. Директора на РИОСВ – гр. Бургас, с което на Х.Р.К. с ЕГН **********, в качеството му на К. на Община Котел, за нарушение по чл. 120 от Закона за управление на отпадъците и на основание чл. 156 ал. 1 от ЗУО е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Бургас, която чрез упълномощен представител го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че при извършен последващ контрол от длъжностно лице при РИОСВ, се установило, че не са почистени замърсени с отпадъци участъци на речните легла и прилежащите им територии и не са изпълнени дадени предписания. Наказателното постановление било издадено от компетентно лице, а нарушението било установено и доказано по безспорен начин, без да са допуснати в хода на производството процесуални нарушения. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

В открито съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен адв. Ч., който оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а изводите на съда за допуснати процесуални нарушения са подкрепени от събраните доказателства, поради което решението, като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила.   

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок и процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, от които е видно, че:

На 04.06.2015 г. длъжностно лице при РИОСВ гр. Бургас извършило проверка в Община Котел, при която установило нерегламентирани замърсявания с отпадъци на речните легла и прилежащите им територии в землищата на с. Филаретово, с. Тича, с. Ябланово, с. Кипилово, с. Боринци, с. Стрелци, с. Топузево и с. Соколарци. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № 008587/04.06.2015 г., с дадени предписания за предприемане на незабавни действия за почистване на замърсените участъци. На 09.06.2015 г. била извършена последваща проверка от същото длъжностно лице, констатирала нерегламентирани замърсявания на речните легла и прилежащите им територии в с. Градец, с. Нейково, с. Катунище, с. Мокрен и гр. Котел, като резултатите били обективирани в Констативен протокол № 008590/09.06.2015 г., с дадено предписание в указан срок да се почисти новото замърсяване при моста на р. Нейковска, с. Нейково. С писмо изх. № 53-03-79/25.06.2015 г. кметът на Община Котел уведомил Директора на РИОСВ гр. Бургас, че в разпоредените срокове са почистени районите на с. Топузево, с. Соколарци и с. Филаретово, като предстои почистване на участъка след моста за разклона с. Градец – с. Медвен и разклона за с. Садово след моста в с. Медвен, но поради възникнала авария с техниката, срокът по предписанието не може да бъде спазен. На 06.07.2015 г. главен експерт при РИОСВ гр. Бургас съставил Акт за установяване на административно нарушение срещу Х.Р.К.,***, в който приел за установено от фактическа страна, че не са почистени замърсени с отпадъци участъци на речните легла и прилежащите им територии и не са изпълнени предписания, дадени на 08 и 09.04.2015 г., което неизпълнение на предписания е установено при проверки на 04.06.2015 г. и 09.06.2015 г. Така описаното в  АУАН било квалифицирано като административно нарушение по чл. 120 от Закона за управление на отпадъците. Въз основа на съставения акт, на 31.07.2015 г. Директорът на РИОСВ – гр. Бургас издал Наказателно постановление № 69, с което за нарушение по чл. 120 от ЗУО и на основание чл. 156 ал. 1 от с.з. наложил на Х.Р.К.,*** административно наказание “глоба” в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева.

В хода на първоинстанционното производство към доказателствата са приобщени Заповед № РД-622/08.08.2012 г. на Министъра на околната среда и водите, с която са оправомощени директорите на РИОСВ да издават наказателни постановления по чл. 133-138, 140, 141, 143-150, 151, ал. 1-4, 152-154 от ЗУО, Заповед № РД-85А/01.08.2012 г. на Директора на РИОСВ гр. Бургас, с която са оправомощени поименно длъжностни лица от инспекцията за осъществяване на контрол, издаване на предписания и съставяне на актове за нарушения по ЗУО и Заповед № РД-85/01.08.2012 г. с идентично съдържание.

В хода на първоинстанционното съдебно производство са представени и приети и Констативни протоколи от 08 и 09.04.2015 г., както и писмо от Кмета на Община Котел, постъпило в РИОСВ гр. Бургас с вх. № 3357/04.05.2015 г., в което авторът уведомил адресата, че са почистени прилежащите терени до р. Луда Камчия при с. Градец, отпадъците в реката, по храстите и прилежащите територии на р. Котленска и по поречието на р. Глогова в гр. Котел, замърсеният терен до моста по поречието на р. Голяма Камчия, с. Тича, отпадъците вдясно от мост по брега на реката в с. Кипилово, замърсяванията около мост на с. Боринци, терени в с. Пъдарево, с. Мокрен, с. Градец, гр. Котел, с. Филаретово, с. Ябланово, с. Топузево, с. Соколарци, с. Кипилово, с. Боринци, с. Стрелци и с. Медвен, като е отбелязано, че в с. Нейково не е извършено почистване към момента поради липса на техника и работна ръка. Заявена е молба за удължаване на срока за изпълнение на предписанията.

За да отмени Наказателното постановление, Районният съд е формирал следните мотиви:

Прието е, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като издадено от лице без необходимата материална компетентност. Решаващият съд се е позовал на чл. 157 – чл. 159 от ЗУО, регламентиращи компетентността чрез изрична препратка към други норми на закона, но препращане към чл. 156 ал. 1 от ЗУО не била направена. Анализирал е нормата на § 34 от ПЗР на ЗУО, при което е приел, че в ЗУО липсва възможност министърът да оправомощи директора на РИОСВ за издаване на наказателни постановления за нарушения по чл. 120 от ЗУО, с налагане на санкция по чл. 156 ал. 1 от същия закон. Анализирал е и представената заповед на Министъра на ОСВ, в която липсва оправомощаване на директорите на РИОСВ да издават наказателни постановления за административни нарушения по чл. 120 от ЗУО. При тези мотиви съдът е приел, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и е отменил същото.  

Решението на Районен съд Котел е законосъобразно, при следните съображения:

Видно от административнонаказателната преписка, в т.ч. АУАН и НП, отговорността на Х.К. е ангажирана за административно нарушение по чл. 120 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Съгласно тази норма, при извършване на проверки контролните органи съставят констативни протоколи, като при констатирани нарушения дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни нарушения. Очевидно е от прочита на разпоредбата, че няма как същата да е нарушена, доколкото в нейния хипотезис не се съдържа административно задължение, неизпълнението на което да е прогласено за противоправно деяние по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Нормата е с процесуалноправен характер, регламентира процедура и материална компетентност на длъжностни лица  досежно предпоставките и издаването конкретно визирани като форма административни актове. Няма как по силата на чл. 120 от ЗУО да се ангажира въобще административнонаказателна отговорност, предвид характера на нормата, която е приета от актосъставителя и наказващия орган като нарушена, въпреки липсата на каквото и да било логична, а още по – малко правна връзка между нея и описаното от фактическа страна деяние на санкционираното лице. От чл. 120 от ЗУО всъщност произтича материалната компетентност на контролните органи на РИОСВ за издаване на предписания и съставяне на актове за административни нарушения и нейното вписване като правна квалификация на административно нарушение е юридически нонсенс. В тази връзка съвсем логично и обосновано разпоредбата не е включена в заповедта на Министъра на околната среда и водите, с която директорите на РИОСВ са оправомощени да налагат санкции за извършени нарушения по смисъла на ЗУО по конкретно посочени текстове. Тези нарушения, упоменати и в самата заповед чрез правната им квалификация,  са изрично регламентирани в нарочен раздел на закона – Раздел ІІ на Глава трета, наименуван „Административни нарушения и наказания”, докато чл. 120 от ЗУО е юридическа предпоставка, правно основание за издаване на предписание и съставяне на акт за административно нарушение, урежда процедура, а не административноправно задължение, чието нарушение да обуслови ангажиране на административнонаказателна отговорност. Доколкото в акта и наказателното постановление липсва конкретно посочена норма, неизпълнението на която съставлява административно нарушение, е обективно невъзможно да се определи и компетентният наказващ орган. Материалната компетентност на наказващите органи е уредена в чл. чл. 157, 158 и 159 от ЗУО и касае различни хипотези на административни нарушения по закона /логично чл. 120 не е сред тях/, като във всяка от цитираните разпоредби са посочени текстовете, квалифициращи съответните административни нарушения като такива и компетентните да налагат санкция органи. Видно от чл. чл. 157, 158 и 159, тези органи са различни за различните административни нарушения и правилно е приетото от Районния съд, че в упоменатите разпоредби липсва препратка към чл. 156 ал. 1 от закона, възприет в процесното наказателно постановление като основание за неговото издаване, а и този текст не е включен в определените със заповедта на министъра властнически правомощия на директорите на РИОСВ. При тези съображения, поради липсата на съответствие между описанието на нарушението и определената му от наказващия орган правна квалификация и породената от това невъзможност да се определи компетентният наказващ орган, издаденият от Директора на РИОСВ властнически санкционен акт се явява незаконосъобразен и с неговата отмяна първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В атакуваното Решение Районен съд гр. Котел, след преценка на събраните по делото доказателства и относимите норми, е направил обоснован извод за незаконосъобразност на Наказателно постановление № 69/31.07.2015 г. на и.д. Директора на РИОСВ – гр. Бургас, с което на Х.Р.К. с ЕГН **********, в качеството му на К. на Община Котел, за нарушение по чл. 120 от Закона за управление на отпадъците и на основание чл. 156 ал. 1 от ЗУО е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева. Обжалваното решение не е постановено при нарушения, посочени в жалбата като касационни основания за отмяна и като материално и процесуално законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/19.11.2015 г. на Районен съд Котел, постановено по АНД № 176/2015 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

             

                2.