Р Е Ш Е Н И Е    121

Гр. Сливен, 16.05.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

                                              

                                               ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                                              ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                              

при участието на прокурора Христо Куков

и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 85 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение № 76/17.02.2016 г. по АНД № 1688 по описа на Районен съд гр. Сливен за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 76/17.02.2016 г. по АНД № 1688/2015 г. на Районен съд гр. Сливен е потвърдено Наказателно постановление № НП – 20 -372/03.11.2015 г. на Директора на РЗОК гр. Сливен, с което на „МБАЛ „Хаджи Димитър” ООД, с адрес гр. Сливен, ул. “Димитър Пехливанов” № 5, за нарушение по чл. 55 ал. 2 т. т. 2 и 3 от ЗЗО, във вр. с чл. 46 от ЗЗО и § 45 от ЗИД за ЗЗО, чл. 28, чл. 31 т. т. 1 и 2, чл. 183, чл. 188, чл. 189 т. 6а от НРД за МД 2015 г. и чл. 1 ал. 1, чл. 5 т. т. 1 и 2, чл. 9 ал. 1 и чл. 12 от ИД и на основание чл. 105з, ал. 2 и чл. 105а ал. 3 от Закона за здравното осигуряване е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 /двеста/ лева.  

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател „МБАЛ „Хаджи Димитър” ООД гр. Сливен, което чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на същото. Поддържа се, че в АУАН и НП има разминаване между фактическата обстановка на нарушението и неговата правна квалификация. Посочените разпоредби не касаели описаното нарушение и това разминаване водело до незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като се лишавало санкционираното лечебно заведение от възможността да разбере за какво е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Неправилно съдът обсъдил и доводите за малозначителност на деянието, като неприлагането от страна на наказващия орган на чл. 28 от ЗАНН, при наличие на предпоставките за това, водело до незаконосъобразност на наказателното постановление, респ. до неправилност на съдебния акт. Моли съда да отмени решението на Районен съд Сливен и потвърденото с него наказателно постановление.  

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В писмено становище заявява, че атакуваното решение на Районен съд Сливен е законосъобразно. Правилно съдът приел, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай и че липсват допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Счита още, че съдът правилно е съобразил при постановяване на решението си разпоредбата на § 45 от ПЗР на ЗИДЗЗО, регламентиращ че до сключване на нов рамков договор проверките и санкционирането на установените нарушения се извършва по установения преди влизане в сила на измененията ред. Моли съда да потвърди атакувания съдебен акт на Районен съд Сливен.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а изводите на Районния съд са подкрепени от събраните по делото доказателства, а решението е правилно и обосновано и  са налице условия да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите на касационния жалбоподател и становището на Окръжна прокуратура и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

Предвид събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, настоящият състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:

На основание Заповед № РД-25-221/09.07.2015 г. на Управителя на НЗОК и Заповед № РД – 09 – 505/13.07.2015 г. на Директора на РЗОК гр. Сливен, в периода от 15.07.2015 г. до 17.08.2015 г. длъжностни лица при РЗОК гр. Сливен и НЗОК извършили медицинска проверка на „МБАЛ „Хаджи Димитър” ООД - Сливен по изпълнение на ИД № 200474/19.02.2015 г. и в частност – медицинската дейност по 12 клинични пътеки в периода м. април и м. май 2015 г. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № РД – 13 – 05 – М-72/17.08.2015 г., съгласно който в ИЗ № 4122/12.05.2015 г. по КП № 26 се установило, че ЗОЛ Е. И. М. е постъпила в стационара с предварителна диагноза „Улкус дуодени хр. екз. ад обсервационем”, дехоспитализирана с окончателна диагноза „К26.3 Улкус дуодени ак., Ерозивен дуоденит, Еритемо-ексудативен гастродуоденит, Рефлукс-езофагит гр.І”, без обозначени придружаващи заболявания, като ИБП не спазил индикациите за хоспитализация по КП № 26, в приложените три амбулаторни листа липсвали отразена терапия с медикаменти, начин на прилагане, разпределение и курс на лечение, липсвали подписи на пациента и печат на лечебното заведение. Цитираните констатации били квалифицирани като нарушение по чл. 55 ал. 2 т. т. 2 и 3, във вр. с чл. 45 ал. 1 т. 3 и ал. 2 и чл. 46 от ЗЗО, чл. 28, чл. 31 т. т. 1 и 2, чл. 183, чл. 188, чл. 189 т. 6а от НРД за МД 2015 г. и чл. чл. 1 ал. 1, 5 т. т. 1 и 2, 9 ал. 1 и 12 от ИД. и лекарят – контрольор съставил Акт за установяване на административно нарушение № А – 20 – 417/08.10.2015 г., в който вписал като нарушение описаното по – горе установяване от проверката, възприето като неспазване на задължителен основен компонент – индикации за хоспитализация по КП № 26, респ. неизвършване на медицинска дейност по вид и обем в съответствие с договорената  и съответната му квалификация /упомената в Констативния протокол/. Въз основа на съставения АУАН, Директорът на РЗОК гр. Сливен издал Наказателно постановление № НП – 20 -372/03.11.2015 г., с което за описаното в акта като административно нарушение, с правна квалификация чл. 55 ал. 2 т. т. 2 и 3, във вр. с чл. 45 ал. 1 т. 3 и ал. 2 и чл. 46 от ЗЗО, чл. 28, чл. 31 т. т. 1 и 2, чл. 183, чл. 188, чл. 189 т. 6а от НРД за МД 2015 г. и чл. чл. 1 ал. 1, 5 т. т. 1 и 2, 9 ал. 1 и 12 от ИД наложил на „МБАЛ „Хаджи Димитър” ООД, с адрес гр. Сливен, ул. “Димитър Пехливанов” № 5 на основание чл. 105з, ал. 2 и чл. 105а ал. 3 от Закона за здравното осигуряване имуществена санкция в размер на 200,00 /двеста/ лева.  

За да потвърди Наказателното постановление, Районният съд е приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, а видът и размерът на имуществената санкция за определени съобразно закона и съответстват на характера на допуснатото нарушение. Приел е, че няма спор за факти и правната им интерпретация, както и че не са налице условия за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за неаргументирани индикации за хоспитализация, в който смисъл не може да се приеме, че действията на лечебното заведение са били насочени към опазване здравето на пациента. Последното обстоятелство следвало винаги да се взема под внимание и да има приоритетно значение при обсъждане на въпроса дали е налице маловажен случай. Липсвали данни такова заболяване въобще да е установено на пациента, доколкото самите документи, които би трябвало да установят този факт, не били изготвени в съответствие със закона и поради това съдържанието им се поставя под съмнение. При тези доводи Районният съд е потвърдил наказателното постановление.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд при следните съображения:

Видно от събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства, наложената административна санкция е за липса на индикации за хоспитализация на постъпил в стационара пациент по КП № 26, както и за липса в приложените към ИЗ амбулаторни листове на отразена терапия, подписи на пациент, лекар и печат на лечебното заведение. Съгласно р. ІІ, т. 1 „Индикации за хоспитализация” от Клинична пътека № 26 „Заболявания на горния гастроинтестинален тракт”, симптомите, диагностичните и параклинични установявания, които следва да са налице, за да се извърши прием на пациента за лечение в стационара на лечебното заведение са: неповлияващо се от амбулаторно лечение заболяване на горния ГИТ, което се потвърждава задължително от медицинска документация, приложена към ИЗ, или заболяване на горния ГИТ, с една или повече от следните промени: анемичен синдром /доказан чрез лабораторни изследвания/; диселектролитемия, доказана чрез промени в серумния Na и К; повишен креатинин и урея; придружаващи ритъмни и проводни нарушения, доказани чрез ЕКГ и кардиологична консултация; сърдечно-съдова недостатъчност, документирана от кардиолог; тежка дихателна недостатъчност, документирана от специалист по пневмофтизиатрия; хронична мозъчно-съдова болест, документирана от специалист по неврология, налично психиатрично заболяване, непозволяващо осъществяването на диагностично-лечебния процес в извънболничната помощ, пациенти, при които се провежда системна антикоагулантна терапия, консултирани от специалист и документирана в медицинската документация – рецептурна книжка; лечение на малнутриция при заболяване на горния ГИТ; диагностика и предоперативно стадиране на онкологично заболяване на горния гастроинтестинален тракт при клинични, рентгенологични, лабораторни и други данни. В ИЗ са приложени амбулаторни листове за извършени от специалист извънболнични медицински прегледи, както следва: № 937/28.04.2015 г. – за първичен амбулаторен преглед, № 971/04.05.2015 г. – вторичен за консултация и № 995/12.05.2015 г. – за вторичен амбулаторен преглед. Съгласно тези АЛ, основната диагноза на пациента Е. М. е „Хроничен повърхностен гастрит” с придружаващо заболяване „Язва на дванадесетопръстника, хронична, без кръвоизлив или перфорация”, в раздел „Терапия” липсва посочена такава /вписан е само ХДР /хранително – диетичен режим/ и ИПП /инхибитори на протонна помпа/, т.е. не е конкретизиран медикамент за лечение на заболяването и в този смисъл липсват данни за проведено извънболнично такова, като в третия от амбулаторните листове в същия раздел е вписано: „Насочва се спешна хоспитализация за диагностично уточняване и лечение”. При тези данни правилно наказващият орган е приел, че не е налице първата от посочените в КП индикация за хоспитализация, а именно - неповлияващо се от амбулаторно лечение заболяване на горния ГИТ, което се потвърждава задължително от медицинска документация, приложена към ИЗ. Още повече, че цитираните документи, изходна база за определяне наличието или липсата на индикации за хоспитализация в лечебно заведение, не са подписани нито от пациента, нито от лекаря, което ги прави негодни да удостоверят съдържащата се в тях информация. На следващо място от ИЗ не се установява наличие и на другите, визирани в КП като задължителни за прием за болнично лечение индикации за хоспитализация: заболяване на горния ГИТ, с една или повече от следните промени: анемичен синдром /доказан чрез лабораторни изследвания/; диселектролитемия, доказана чрез промени в серумния Na и К; повишен креатинин и урея; придружаващи ритъмни и проводни нарушения, доказани чрез ЕКГ и кардиологична консултация; сърдечно-съдова недостатъчност, документирана от кардиолог; тежка дихателна недостатъчност, документирана от специалист по пневмофтизиатрия; хронична мозъчно-съдова болест, документирана от специалист по неврология, налично психиатрично заболяване, непозволяващо осъществяването на диагностично-лечебния процес в извънболничната помощ, пациенти, при които се провежда системна антикоагулантна терапия, консултирани от специалист и документирана в медицинската документация – рецептурна книжка; лечение на малнутриция при заболяване на горния ГИТ; диагностика и предоперативно стадиране на онкологично заболяване на горния гастроинтестинален тракт при клинични, рентгенологични, лабораторни и други данни. При тези налични доказателства и доколкото индикациите за хоспитализация са задължителен компонент на клиничната пътека, тяхната липса обуславя правилност на извода на наказващия орган за извършено административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на указанията за клинично поведение в клиничната пътека. Съгласно визираната в наказателното постановление като нарушена норма на чл. 189 т. 6 б. „а” от НРД за МД 2015 г., основните компоненти на клиничната пътека за задължителни за изпълнение от лечебните заведения, като елемент от тях са индикациите за хоспитализация, включващи задължително обективни критерии за заболяването от извършени диагностични и параклинични изследвания. И доколкото в процесния случай такива не са били налице, правилно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството. Необосновано в този смисъл е и твърдението на касационния жалбоподател за несъответствие между нарушението от фактическа страна и неговата правна квалификация. Действително органът – издател на наказателното постановление е посочил и норми, които не съдържат в хипотезата си състав на административно нарушение или административно задължение, но сред изброените като нарушени е и цитираният по – горе чл. 189 т. 6 б. „а” от НРД за МД 2015 г., чието съдържание е императивно насочено към всички изпълнители на болнична медицинска помощ и неизпълнението му е скрепено със следващата се административна санкция. При тези съображения изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на атакувания санкционен акт на РЗОК се преценяват като правилни и обосновани.

Необосновано е и твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на атакуваното съдебно решение досежно изложените мотиви за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Настоящата касационна инстанция напълно споделя възприетите от Районния съд доводи в тази насока. Съгласно чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание. Съобразно тази норма липсва задължителност за писмено, изрично и мотивирано излагане на аргументи от страна на наказващия орган относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Както правилно е приел Районният съд, такова задължение би възникнало за органа при наличие на постъпили възражения от нарушителя с изложени в тази насока доводи и доказателства. Такива обаче не се установяват в административнонаказателната преписка и неизлагането на изрични съображения от страна на наказващия орган за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН не може да се квалифицира като процесуално нарушение, още по – малко – като съществено такова, обуславящо незаконосъобразност на наказателното постановрление. 

При горните съображения касационната инстанция приема, че първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност, респ. незаконосъобразност. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагането на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение.  Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице, а първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. В атакуваното Решение Районен съд гр. Сливен е преценил събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно постановление № НП – 20 -372/03.11.2015 г. на Директора на РЗОК гр. Сливен, с което на „МБАЛ „Хаджи Димитър” ООД, с адрес гр. Сливен, ул. “Димитър Пехливанов” № 5, за нарушение по чл. 55 ал. 2 т. т. 2 и 3 от ЗЗО, във вр. с чл. 46 от ЗЗО и § 45 от ЗИД за ЗЗО, чл. 28, чл. 31 т. т. 1 и 2, чл. 183, чл. 188, чл. 189 т. 6а от НРД за МД 2015 г. и чл. 1 ал. 1, чл. 5 т. т. 1 и 2, чл. 9 ал. 1 и чл. 12 от ИД и на основание чл. 105з, ал. 2 и чл. 105а ал. 3 от Закона за здравното осигуряване е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 /двеста/ лева.  

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76/17.02.2016 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1688/2015 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

               / с особено мнение /

 

    2.

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Светлана Драгоманска по КАНД № 85/2016 г.:

 

Не споделям посоченото в мотивите на решението, поради следните съображения :  

Санкционната разпоредба на чл. 105а, ал. 3 от ЗЗО е отменена със ЗИДЗЗО /ДВ, бр. 48 от 2015 г./ и следователно с процесното НП е наложена имуществена санкция, въз основа на несъществуваща разпоредба. В случая нарушената разпоредба е действаща, но с оглед законодателната промяна неизпълнението на възложеното с нея задължение не следва да се санкционира. С отмяната на чл. 105а от ЗЗО наказуемостта за посоченото в НП деяние е отпаднала. Извършеното деяние не осъществява състав на административно нарушение съгласно новата нормативна уредба. Разпоредбата на § 45 от ПЗР на ЗИДЗЗО е процесуалноправна и разписва реда, а не приложимостта на материалноправната норма на чл. 105а от ЗЗО, която към днешна дата не е част от действащото право.

Нарушенията по чл. 106, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗО се установяват и санкционират от администрация, която е различна от органите на РЗОК. Съгласно чл. 106, ал. 5 от ЗЗО, нарушенията по ал. 3 и ал. 4 се установяват с актове на длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Медицински одит", а наказателните постановления се издават от Директора на Изпълнителна агенция "Медицински одит". Към момента, органите на РЗОК могат да установяват и санкционират нарушения по чл. 105д и чл. 105е от ЗЗО, но не и нарушения по вече отменените текстове от закона. Констатираните съществени различия в субектите, установяващи извършването на нарушенията и налагането на санкциите, обуславят извод, че нарушенията по чл. 105а от ЗЗО не са били кумулирани от текста на чл. 106 от ЗЗО след изменението на закона.