Р Е Ш Е Н И Е  № 130

 

гр. Сливен, 17.05.2016  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.СЛИВЕН, в публичното заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                      

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                                                            СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря С.В. и с участието на прокурора Христо Куков                                                                   като разгледа докладваното от съдията Бозукова КАНД № 87 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р И.Р.Н. *** срещу Решение № 63 от 10 февруари 2016 г. на РС Сливен, постановено по АНД № 1650/2015 г., с което е потвърдено НП № НП-27-184-1/20.10.2015г. на Директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" гр. София, с което на касатора е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на Наредба № 10 от 04.03.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“ раздел II “Анестезия“ б.“Б“ т.1.6.4 подточки А, Б, В и Г. В касационната жалба са изложени доводи за допуснато от РС Сливен нарушение на процесуални правила и нарушение на материалния закон, необоснованост. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за отмяна на наказателното постановление. В с.з. касаторът чрез пълномощник – адв. С. Р. *** поддържа жалбата на сочените основания и моли съда да я уважи.

Ответната страна - Изпълнителна агенция "Медицински одит" - гр. София, в писмено становище от пълномощник, оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на Районен съд Сливен.

Представителят на Окръжна прокуратура предлага да се отмени решението на районния съд и да се постанови ново, с което да се отмени НП. Счита, че се касае за маловажен случай и следва се приложи чл.28 от ЗАНН.

Административен съд Сливен, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. Съображенията за това са следните:

От фактическа страна се установява, че е извършена проверка от контролните медицински органи на „САГБАЛ Ева“ ЕООД гр.Сливен във връзка с подадена жалба за изпълнение на качеството на оказаната медицинска помощ на Т. С. Г. от гр.Сливен. Проверено е ИЗ № 81/03.02.2015г. по което е приета пациентката с диагноза: Гравидитас 6-7 г.с. Изкуствен аборт“. От проверяващите е установено, че д-р И.Н. в качеството си на анестезиолог в оперативен екип, участва в оперативното прекъсване на бременността, но не е изготвил и попълнил „Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка“ на оперираното лице. Въз основа на констатациите на д-р Н. е съставен АУАН за нарушение на Наредба № 10 от 04.03.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“ раздел II “Анестезия“ б.“Б“ т.1.6.4 подточки А, Б, В и Г. Посоченото като нарушение в АУАН е възпроизведено в НП, като на основание чл.116 , ал.1 от ЗЛЗ на д-р Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. НП е обжалвано пред РС Сливен.

Решаващият съд потвърдил НП като е приел, че е извършено административно нарушение и в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Решението на районния съд е валиден и допустим съдебен акт, постановен при съобразяване с приложимия материален закон.

РС Сливен е извършил преценка на доказателствата по делото, изследвал е всички релевантни за спора обстоятелства и въз основа на приложените доказателства и свидетелските показания е достигнал до правилни правни изводи за осъществен състав на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на ЗЛЗ. Неоснователен е доводът на касатора, че протоколът за липси следва да бъде съставен в негово присъствие. Касае се за документ, в който са отразени констатирани по време на проверка на ЛЗ обстоятелства, за който е достатъчно да бъде изготвен, респ. връчен на управителя на лечебното заведение. Видно от изисканото от касатора обяснение, същият е запознат, че лист за предоперативна анесетезиологична консултация и преценка в ИЗ № 81/03.02.2015г. липсва.  В хода на административното производство от касатора не са представени доказателства, че на пациентката е извършена анестезиологична консултация и преценка преди извършването на оперативната процедура. Представеният едва с жалбата до съда лист правилно не е кредитиран от РС Сливен като създаден за нуждите на съдебното производство, както с оглед липсата на доказателства за това при какви обстоятелства е бил намерен, така и с оглед очевидното разминаване между подписа в него и този на касатора, положен в жалбата и в пълномощното по делото.  

Неоснователен е доводът на касатора, че отговорност за нарушението следва да носи лечебното заведение. Санкционната норма на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ ангажира административнонаказателна отговорност на всяко наказателно отговорно лице, извършващо дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на закона или на нормативните актове по прилагането му. Така формулиран съставът на административното нарушение изисква поведението на д-р Н. да бъде отнесено към съответната правна норма, регламентираща дължимото поведение на изпълнителя на медицинска дейност, а видно от всички приобщени по делото доказателства в случая това не е сторено.

На последно място неоснователен е и доводът на кастора, че нарушението е маловажно и следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази насока изводите на РС Сливен се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което същата не намира за нужно за ги преповтаря.

         С оглед гореизложеното и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на Районен съд, гр. Сливен не страда от пороците, сочени като отменителни основания и като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон следва да го остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд, гр. Сливен,

                                                              

                                                                          Р Е Ш И :

 

 

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63/10.02.2016г., постановено по АНД № 1650/2015г. по описа на Районен съд Сливен.

 

             Решението е окончателно.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: