Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 151

 

гр. Сливен, 30. 05. 2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети  май,  две  хиляди  и  шестнадесета  година,  в  състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР  ПЪРВАНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                           ИГЛИКА  ЖЕКОВА

                                                                          

При участието на секретаря Г.Г. и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно дело № 107 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.   

Образувано е по касационна жалба от П.Б.П., подадена против Решение № 100 от 24.02.2016 г., постановено по АНД № 746 / 2015 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0804-000109 от 17.02.2015 г., издадено от Началника на Сектор ПП при ОД на МВР - Сливен, с което на П.Б.П., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева.

В жалбата касационният жалбоподател твърди, че оспореното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно. Счита, че са налице касационните основания, предвидени в чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ - нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и несправедливост на наложеното наказание. Излага съображения, че: Районният съд неправилно е обсъждал изправност на процесното техническо средство, вместо неговата експлоатация; не са представени от наказващия орган доказателства за твърдяното нарушение; налице е разминаване между посочените в акта и НП час на нарушението и часа по разпечатката на техническото средство. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното НП.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател П.П., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез пълномощник оспорва касационната жалба, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършила описаното в НП административно нарушение; изложил е обосновани съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; счел е, че наложеното наказание е правилно определено.

Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. В производството пред Районния съд не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 04.02.2015 г. в 11,24 ч., в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон” – до магазин „Тойота”, в посока гр. Ямбол, жалбоподателят, при разрешена максимална скорост в населено място 50 км/ч, е управлявала лек автомобил с Рег. № ……….с измерена скорост 75 км/ч и наказуема такава – 72 км/ч, установена с мобилна система за контрол на скоростта ТFR1-М № 570 и приложена разпечатка – клип № 372 от 04.02.2015 г., показан на водача. За констатираното от служители на ОД на МВР Сливен нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост от 50 км/ч в населено място, на жалбоподателя П. е съставен АУАН № 109 от 04.02.2015 г., който й е връчен на същата дата. Въз основа на съставения АУАН, на 17.02.2015 г. е издадено процесното НП.

Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената максимална скорост на движение в населено място за управлявания от жалбоподателя автомобил е 50 км/ч. За превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3,  която в разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган.  

Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, включително и съдържа посочване на мястото, датата и часа на извършване на нарушението. Констатациите в съставения на 04.02.2015 г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, както и писмените такива, кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.

С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно приложение на материалния закон обосновано е приел, че жалбоподателят е извършила административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната й отговорност, като законосъобразно й е наложено наказание във вид и размер, предвидени от санкционната разпоредба.

Противно на твърденията на жалбоподателя, в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както съставеният АУАН, така и издаденото НП, съдържат съществените реквизити, предвидени съответно в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Наличието на разлика между часа, отразен в АУАН – 11:24:36 ч., и часа, отразен в НП – 11:27 ч., настоящият съдебен състав преценява като несъществено нарушение, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Посоченият в АУАН час е идентичен с часа по приложената разпечатка от техническото средство и както обосновано е приел Районният съд, този час е точното време на извършване на административното нарушение, което е установено по делото.

Не се споделят твърденията на жалбоподателя, свързани с неправилна експлоатация на техническото средство. По делото не са представени такива доказателства. Напротив, събрани са доказателства за изправност на техническото средство и за спазване на правилата за експлоатация.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В производството пред Районния съд не са извършени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Последната е била надлежно призована за насрочените и проведени съдебни заседания. Съставени са протоколи от проведените съдебни заседания. Съдебното решение съдържа мотиви.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  Решение № 100 от 24.02.2016 г., постановено по АНД № 746 / 2015 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                      

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: