Р Е Ш Е Н И Е №  165

 

Гр.Сливен, 16.06.2016 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                                                      СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

При участието на прокурора Христо Куков и секретаря В.К., като разгледа докладваното от Детелина Бозукова КАНД № 125 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 900  по описа на Сливенски Районен съд за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от  АПК.

  С решение № 133 / 11.03.2016 г. по АНД № 900/2015 г. на Сливенски Районен съд е отменено Наказателно постановление № 28 от 23.04.2015г. на Директора на Регионална дирекция по околна среда и водите гр. Стара Загора, с което на “Дистарциклинг” ЕООД гр.Сливен, представлявано от у. Р.Н.Й. за нарушение на 35, ал.1 т.1 от ЗУО /Закон за управление на отпадъците/ и на основание чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на  3000 лева.

Недоволен от така постановеното решение касаторът - Регионална дирекция по околна среда и водите гр.Стара Загора го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Касаторът поддържа, че по безспорен начин било установено, че към момента на проверката дружеството е извършвало дейност по съхранение и разкомплектоване на автомобили на неразрешено за целта място – терен, който не е включен в разрешената площадка за дейности с излезли от употреба автомобили. Моли съда да отмени решението и по същество да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се  представлява.

Ответникът по касация – “Дистарциклинг” ЕООД гр.Сливен, чрез представител по пълномощие – адв. С.С. ***, оспорва касационната жалба. Поддържа,  че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС-Сливен е законосъобразно и обосновано, и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, на ОП Сливен и събраните доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за противоречие и неправилно приложение на обжалвания акт със закона. За да отговори на същите, след като обсъди събраните по делото доказателства, касационната инстанция прие за установено следното:

На 13.11.2014г. била извършена проверка на „Дистарциклинг" ЕООД от страна служители на РИОСВ - гр. Стара Загора. Дружеството било проверено за това дали притежава лиценз и дали отговаря на условията за разглобяване на автомобили, тъй като проверяващите констатирали, че се извършват дейности по съхранение и разкомплектоване на излезли от употреба автомобили. Установено било, че дружеството има издадено такова разрешително за площадка с площ 1,222 кв. м. в с. Чинтулово. Проверяващите констатирали, че освен на площадката за която било издадено разрешителното имало шест броя автомобили извън нея, които не били
описани в отчетността на дружеството. Съставили констативен протокол,
подписан от управителя на фирмата, в който е посочено, че 6-те броя автомобили се
намират извън площадката. С протокола били дадени задължителни предписания със
срок за изпълнение. След приключване на проверката на управителя на дружеството
била изпратена покана да се яви за съставяне на АУАН. На 09.12.2014 г. в РИОСВ - Стара Загора бил съставен АУАН за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, а впоследствие издадено обжалваното НП.

С решение № 133 / 11.03.2016г. РС Сливен е отменил наказателното постановление, като приел, че в обстоятелствената част на акта не се съдържат факти, въз основа на които може да се направи категоричен извод за собствеността на намиращите се извън разрешената площадка автомобили. Приел, че липсват доказателства за извършено от дружеството нарушение на чл. 35 ал.1 т.1 от ЗУО.

Въз основа на така установеното и след като съобрази всички събрани по делото доказателства, касационната инстанция намира, че решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно.  РС е обсъдил обстойно всички обстоятелства по делото, извършил е задълбочен и прецизен анализ на събрания доказателствен материал и е изяснил всички необходими обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора, поради което настоящата инстанция споделя изцяло формираните от него правни изводи и приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Извършеното от “Дистарциклинг” ЕООД   гр.Сливен нарушение е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, касаещ разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци. При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е извел обоснован извод, че не е осъществен състава на това административно нарушение. За да стигне до този извод РС Сливен е преценил, че в АУАН съществува неяснота по отношение на това какви точно автомобили са съхранявани на нерегламентираната площадка към момента на извършване на проверката – те са упоменати само като брой, без да бъдат индивидуализирани чрез посочване на марка и номер на рама. С оглед на това правилно решаващият съд е приел, че в случая допуснатото процесуално нарушение е съществено поради накърняване правото на защита на наказания – той е бил лишен от възможност да разбере за кои точно автомобили се твърди, че е съхранявал и за какво точно е ангажирана отговорността му, респ. не е могъл да организира пълноценно защитата си по повдигнатото му административно обвинение. Съдът е преценил, че в случая допуснатото нарушение не би могло да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като неяснотата е изцяло пренесена в постановения санкционен акт, където при описание на нарушението също липсва индивидуализация на съхраняваните автомобили. С оглед данните по делото правилно е прието от съда, че липсват доказателства въпросните автомобили да са приети за разкомплектоване от дружеството - същите не са заведени в отчетната книга и не фигурират в компютъра на дружеството. В този смисъл касационната инстанция намира, че атакуваното решение не страда от пороци, които да предпоставят неговата отмяна. Изводите на съда, че в производството по реализиране на административно наказателната отговорност е допуснато съществено процесуално нарушение, като е накърнено правото на санкционирания субект да се защити срещу повдигнатото обвинение, са правилни и обосновани. Съображенията на РС Сливен в тази насока изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Решението е подробно мотивирано както от фактическа, така и от правна страна, и е постановено при правилно приложение на относимите процесуални и материалноправни норми. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на решението са неоснователни.

 По изложените съображения, Административен съд Сливен направи извода, че решението на РС не е постановено при нарушенията, сочени в касационната жалба като отменителни основания и като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

            По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Сливен,

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133 / 11.03.2016 г., постановено по АНД № 900 / 2015г. по описа на Районен съд Сливен.

 

           Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: