Р Е Ш Е Н И Е  № 160

 

гр. Сливен, 30.05.2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

           ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА                                                   

                                                                                             ИГЛИКА ЖЕКОВА

При участието на секретаря Г.Г. и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от Светлана Драгоманска касационно административно-наказателно дело № 128 по описа на съда за 2016 година за да се произнесе, съобрази следното:        

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.   

Образувано е по касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - София, подадена против Решение № 139 от 15.03.2016 г., постановено по АНД № 59 / 2016 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 11-01-1042 от 08.12.2015 г., издадено от Директора на АДФИ, с което на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, за нарушение на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ - - обн., ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм – ДВ, бр. 33 от 2012 г., отм. бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., и на основание чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 133, ал. 2 от ЗОП /отм./, е наложена имуществена санкция в размер на 7500 лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага доводи, че нарушението е доказано по безспорен начин, а и същото не съдържа признаците на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради високата степен на обществена опасност. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и потвърди наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява. 

В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява. В представено писмено становище чрез пълномощник оспорва касационната жалба, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за незаконосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното НП, Районният съд е направил извод, че при издаване на НП е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, поради наличие на несъответствие между посочените законни разпоредби, които са нарушени от страна на жалбоподателя, и основанието за налагане на административното наказание, което е накърнило правото на защита на наказаното лице. Изложил е съображения, че е налице неотстраним процесуален порок, като наказващият орган не е спазил изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност и основание за отмяна на НП.

Решението е валидно, обосновано и правилно. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, при извършена проверка от служители на АДФИ е прието, че на 30.05.2014 г. в „Топлофикация-Сливен” ЕАД, гр. Сливен, юридическото лице „Топлофикация-Сливен” ЕАД, в качеството си на възложител по чл. 7, т. 6 от ЗОП /отм./, е нарушило ЗОП /отм./, като при наличие на законово задължение за това, не е провело открита процедура за обществена поръчка с обект по чл. 3, ал. 1 от ЗОП /отм./ – за извършена услуга - охрана на стойност 82 062.40 лева без ДДС. За констатираното е съставен АУАН на 22.10.2015 г. В обстоятелствената част на акта е изложено, че за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год. за охрана са извършени разходи в размер на 121 518,60 лв. без ДДС. Разходите са извършени на основание сключен Договор № 56/30.09.2013 г. между „Топлофикация – Сливен” ЕАД, представлявано от А. А. и „Гелев-ЕВГ” ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от у. Е. Г. Предмет на договора е осъществяване на денонощна физическа охрана и пропускателен режим на обект „Топлофикация – Сливен” ЕАД. В чл. 22 ал. 1 е договорено месечно възнаграждение в размер на 8 500 лв. без ДДС, или 59 500 лв. без ДДС за определения в чл. 30 срок на договора от 01.10.2013 г. до 30.04.2014 г. В същия член е определено, че ако в срок от тридесет дни преди изтичане на срока, никоя от страните не изрази желание за неговото прекратяване и не уведоми за това другата страна писмено, то договорът се счита продължен за всяка следваща година при същите условия. С допълнително споразумение от 08.01.2014 г., подписано от и. д. на дружеството – С. К. страните по договора за охрана от 30.09.2013 г. са се споразумели сумата по чл. 22 да бъде завишена с 9,68 %, като същата влиза в сила от 01.01.2014 г. С допълнително споразумение /липсва дата на сключване/ страните по договора от 30.09.2013 г. са се споразумели към системата за охрана, от дата 01.01.2014 г. да се включат и обекти за охрана със СОТ, мониторинг и поддръжка, като месечната сума се увеличава с 215 лв. За периода от 01.10.2013 г. до 30.04.2014 г. от изпълнителя „Гелев-ЕВГ” ЕООД са издадени 7 броя фактури на стойност 63 651,20 лв. без ДДС. Сумите са плащани по банков път. Преди изтичане срока на договора – 30.04.2014 г. страните не са изразили желание за неговото прекратяване в писмена форма и същият е продължил да действа. За периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г., изпълнителят е издал 7 броя фактури на стойност 82 062,40 лв. без ДДС. Разходите са осчетоводени в сч. сметка № 6111 „Разходи за основно производство”. Първата фактура е с № 1000006557/30.05.2014 г. При проверката в Регистъра на обществените поръчки е било установено, че през 2014 г. от „Топлофикация – Сливен” ЕАД, гр. Сливен няма проведени процедури за възлагане на охрана, чрез обществени поръчки при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. Посочено е, че описаното в акта представлява нарушение на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗОП /отм./. Въз основа на съставения АУАН, на 08.12.2015 г. е издадено процесното НП.

Изводът на Районния съд за незаконосъобразност на обжалваното НП е правилен. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Съобразно разпоредбите на ЗОП /отм., бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, е налице противоречие между квалификацията на нарушението и основанието за налагане на административната санкция. Видно от съдържанието на АУАН и НП, формулираното от актосъставителя и наказващия орган нарушение е квалифицирано като такова по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗОП /отм./, които разпоредби вменяват задължение за възложителите да проведат процедура по възлагане на обществена поръчка за доставки и услуги на стойност без ДДС, по – високи от 66 000 лева. Видно от НП, посоченото от наказващия орган правно основание за налагане на санкцията е чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 133, ал. 2 от ЗОП /отм./. Първата от цитираните разпоредби указва ангажиране на имуществената отговорност на възложител, който не проведе процедура по възлагане на обществена поръчка при наличие на основание за това, с предвидена имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лева Едновременно с това органът е подвел приложената от него санкция в размер на 7 500 лева под нормата на чл. 133, ал. 2 от ЗОП /отм./, съгласно която когато нарушенията по чл. 128 - 132а, с изключение на тези по чл. 129, ал. 4, чл. 129б, ал. 2 и чл. 132, ал. 3, са извършени при възлагане на обществени поръчки на стойности по чл. 14, ал. 3, предвидените размери на глобите и имуществените санкции се намаляват наполовина. В процесния случай наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 14, ал. 1, т. 2, а не по чл. 14, ал. 3, като едновременно с това е наложил санкция по чл. 133, ал. 2, регламентираща случаите на извършени нарушения при възлагане на обществени поръчки по чл. 14, ал. 3 от ЗОП. Това обстоятелство обуславя процесуална незаконосъобразност на атакувания властнически акт, поради липсата на яснота у формираната от органа воля. Налице е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗАНН, което е съществено и води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Напълно се споделя възприетото в мотивите на първоинстанционния съд нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като съществено такова и водещо до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р          Е          Ш          И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 139/15.03.2016 г. на Районен съд гр. Сливен, постановено по АНД № 59/2016 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: