Р Е Ш Е Н И Е    173

 

Гр. Сливен, 22.06.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                              

                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

                                                              ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                         

    

при участието на прокурора Христо Куков

и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 135 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационни жалби срещу Решение № 151/17.03.2016 г. по АНД № 1822 по описа на Районен съд гр. Сливен за 2015 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 151/17.03.2016 г. по АНД № 1822/2015 г. на Районен съд гр. Сливен е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 1200/04.12.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район”, В ЧАСТТА, с която на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, ЕИК 829053806 за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите /изразяващо се в превишаване на разрешени годишни обеми/ и на основание чл. 200 ал. 1 т. 1 б. „а” от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и е ОТМЕНЕНО същото наказателно постановление В ЧАСТТА с която на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, ЕИК 829053806 за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите /изразяващо се в експлоатация на водоизточник без учредена СОЗ/ и на основание чл. 200 ал. 1 т. 1 б. „а” от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Недоволен от така постановеното решение в неговата потвърдителна част е останал касационният жалбоподател „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, което чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност. Не са изложени  доводи в тази насока, моли се съда да отмени решението на Районен съд Сливен в частта, с която е потвърдено наказателното постановление и да отмени изцяло наказателното постановление.

Недоволен от съдебното решение на Районен съд Сливен в отменителната му част е и другият касационен жалбоподател Басейнова дирекция  „Черноморски район” - Варна, която чрез наказващия орган обжалва в срок, с доводи за незаконосъобразност на атакуваната част от съдебното решение. Твърди, че не е допуснато възприетото от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, а дадената правна квалификация на нарушението била правилна, тъй като именно в чл. 48 ал. 1 т. 1 от ЗВ било визирано нарушаване на условие от разрешителното, с което се регламентира задължение на титуляра да предприеме необходимите действия за учредяване на санитарно – охранителна зона /СОЗ/. Моли съда да отмени съдебния акт в обжалваната му част.

В с.з. касационният жалбоподател „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, редовно и своевременно призован, чрез упълномощен а. С. Р. от АК – Сливен поддържа жалбата си и оспорва подадената такава от Басейнова дирекция „Черноморски район”. Твърди, че решението в потвърдителната му част е незаконосъобразно и моли касационната инстанция да го отмени, поради необоснованост на наказателното постановление. В последното било записано, че наказанието се налага за превишаване обемите спрямо разрешен средногодишен обем на водовземане. Средногодишен означавало, че това е стойността, която дружеството може да изземе за целия период на действие на разрешителното, определена върху броя години, за които действа това разрешително. От това съждение било очевидно, че не може за една година само да се посочи определен обем и той да се вземе като надвишаващ средногодишния. Липсата на конкретизация в тази насока в НП съставлявала съществено процесуално нарушение, доколкото нарушавала правото на защита на санкционираното дружество. Моли съда да уважи касационната жалба на дружеството и отхвърли тази, депозирана от Басейнова дирекция „Черноморски район”.  

В с.з. касационният жалбоподател Басейнова дирекция „Черноморски район”, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбите са неоснователни, а решението на Районния съд – законосъобразно и са налице условия да бъде оставено в сила като правилно и обосновано.  

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите на касационния жалбоподател и становището на Окръжна прокуратура и анализира събраните по делото доказателства, намери касационните жалби за процесуално допустими, но по същество – неоснователни.

Предвид събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, настоящият състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:

На 09.06.2015 г. длъжностно лице при Басейнова дирекция „Черноморски район” – Варна извършило проверка на обекти Каптирани дренажи „Северен 1” и „Северен 2” в м. „Машатлъка” Северна вододайна зона, „Къшана 1” и „Къшана 2” в м. „Къшана”, Южна вододайна зона, землище на с. Раково, обл. Сливен по изпълнение на условията на Разрешително № 21510284/06.01.2012 г.  за водовземане на двата каптажа. При проверка в нарочен дневник, съдържащ ежемесечните данни от водомер с фабр. № 080022170 длъжностното лице установило, че за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. при разрешен годишен обем за водовземане от 8000 куб.м., през 2014 г. са иззети 15079 куб.м., както и че водовземното съоръжение се експлоатира без учредена санитарно – охранителна зона. Описаните констатации били квалифицирани като административни нарушения по чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите в съставен на 17.06.2015 г. Акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на съставения акт, на 04.12.2015 г. Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район” – Варна издал Наказателно постановление, с което на основание чл. 200 ал. 1 т. 1 б. „а” от Закона за водите наложил на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 11 от ЗВ, описано от фактическа страна като превишаване на разрешените годишни обеми и имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 11 от ЗВ, описано от фактическа страна като водовземане без учредена СОЗ.

Към доказателствата по делото са приобщени Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2151 0284/06.01.2012 г., издадено на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД от Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район и Декларация по чл. 194б от Закона за водите, с която управителят на „ВиК – Сливен” ООД е декларирал, че по цитираното разрешително за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. е иззето количество вода в обем - 15079 куб.м.

За да потвърди Наказателното постановление в частта му, с която дружеството е санкционирано за превишаване на разрешените годишни обеми, Районният съд е приел, че нарушението е установено и доказано по безспорен начин. По отношение на другото възприето от наказващия орган административно нарушение решаващият съд е отменил наложената санкция с мотиви, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като наложената санкция е по чл. 200 ал. 1 т. 1 б. „а” от Закона за водите, а относима в случая е разпоредбата на чл. 200 ал. 1 т. 26 от същия закон.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд при следните съображения:

Видно от събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства, първото от санкционираните административни нарушения от фактическа страна съставлява извършено водовземане от процесните обекти за 2014 г. в обеми от 15079 куб. м. Съгласно представеното по делото Разрешително за водовземане за каптираните дренажи в двете местности, разрешено е водовземане в годишен воден обем от 8 000 куб.м. Превишението над разрешените параметри е със 7079 куб.м. и безспорно е нарушение на чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите, която норма вменява задължение за водоползвателите – титуляри на разрешителни за изпълняват дадените им разрешителни. За това нарушение правилно е приложена и санкционната норма на чл. 200 ал. 1 т. 1 б. „а” от ЗВ, предвиждаща имуществена санкция за юридическо лице, което ползва води в отклонение от предвидените условия в разрешителното с количество 1 л./сек. Като е потвърдил наказателното постановление в тази му част, Районният съд е постановил правилно и обосновано решение.

Втората наложена с процесното наказателно постановление административна санкция е за нарушение, изразяващо се от фактическа страна в експлоатация на водовземно съоръжение без учредена санитарно – охранителна зона и квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 48 ал. 1 т. 11 от ЗВ. Както се отбеляза по – горе, цитираната императивна разпоредба е насочена към задължение за спазване условията на издаденото разрешително. Видно от Приложение към Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2151 0284/06.01.2012 г., т. 9.3 задължава титуляра да изгради СОЗ и спазва забраните и ограниченията в тях. Във връзка с това нарушение следва да се отбележи, че видно от констативен протокол № 3945/09.06.2015 г. проверяващият е установил изградена санитарно – охранителна зона около водовземните съоръжения с метална ограда и табели, но без заповед за учредяване на СОЗ, издадена по нормативно установения ред. Доказателства, опровергаващи последната констатация, не са ангажирани от дружеството, поради което и възприетото от органа като административно нарушение не е дискредитирано. Макар и нарушението да е установено по безспорен начин, то наказателното постановление в тази му част, както правилно е приел Районният съд, е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган е приложил санкционна норма, която не е относима към деянието. Това е чл. 200 ал. 1 т. 1 б. „а” от ЗВ, в който е предвидена санкция за ползване на води в отклонение на предвидените условия в разрешителното с количество 1 л./сек. Очевидно е от цялостния прочит на чл. 200 ал. 1 т. 1, че нормата предвижда налагане на административно наказание за нарушение, изразяващо се в ползването на води с количества над определените в разрешителното и същата е абсолютно неприложима към описаното от фактическа страна деяние. Както правилно и обосновано е прието от Районния съд в тази насока, приложената от наказващия орган санкция е неотносима към административното нарушение. Порокът е съществен, в тази му част наказателното постановление се явява незаконосъобразно и правилно е отменено от Районния съд.

При горните съображения касационната инстанция приема, че първоинстанционното решение е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл съответства на действителното правно положение.  Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационните жалби са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице, а първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. В атакуваното Решение Районен съд гр. Сливен е преценил събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно постановление № 1200/04.12.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район”, В ЧАСТТА, с която на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, ЕИК 829053806 за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите /изразяващо се в превишаване на разрешени годишни обеми/ и на основание чл. 200 ал. 1 т. 1 б. „а” от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и незаконосъобразност на същото наказателно постановление В ЧАСТТА с която на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, ЕИК 829053806 за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите /изразяващо се в експлоатация на водоизточник без учредена СОЗ/ и на основание чл. 200 ал. 1 т. 1 б. „а” от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 151/17.03.2016 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1822/2015 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

              

 

    2.