Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 174

 

гр. Сливен, 23.06.2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание  на първи юни   две  хиляди  и  шестнадесета  година,  в  състав:

            

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ ИВАНОВА

                                                                             ИГЛИКА ЖЕКОВА

 

При участието на секретаря  Г.Г. и в присъствието на прокурора Христо Куков , като разгледа докладваното от председателя  КАНД  №  142 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.       

Производството е образувано по касационна жалба от Д. В., ю. при РЗОК – Сливен, против Решение № 204/12.04.2016 г., постановено по АНД № 253/2016 г. по описа на СлРС, с което е отменено като незаконосъобразно НП № НП-20-29/27.01.2016 г. на Директора на РЗОК – Сливен, с което на „Д. Г.Й. – АИППМПДМ” ЕООД, представлявано от д. Г.С.Й. на основание чл. 53 от ЗАНН, § 45 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗЗО и чл. 105з, ал. 2 от ЗЗО е наложена „Имуществена санкция” в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и чл. 93, чл. 94, ал. 2, т. 1А от НРД 2015 за дентални дейности. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Посочва се, че с НП е наложена санкция за неспазване на реда за работа с медицинска документация, изразяващо се в липса на подпис в амбулаторния лист на пациента и че наложена санкция е само за работа с първични медицински документи. Жалбоподателят не счита, че случаят следва да се приема за маловажен, защото именно подписът на пациента удостоверявал извършването на дейността и бил основен реквизит на амбулаторния лист. Моли съда да отмени решението на СлРС и да потвърди НП на Директора на РЗОК – Сливен.

Жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, в което жалбата се поддържа. Твърди се, че деянието е действително извършено,  и  че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

За ответника по жалбата представител не се явява. Депозирано е възражение, в което се твърди, че жалбата е неоснователна и се иска отхвърлянето и.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен намира жалбата за неоснователна, а атакуваното решение за правилно и обосновано.  

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение,  намира  жалбата за неоснователна  по следните съображения:

От фактическа страна е безспорно установено, че  при извършена на 03.11.2015 г. съвместна пълна финансова проверка на лечебното заведение за дентална  медицинска помощ, контролните органи са констатирали, че  в амбулаторен лист № 264 от 14.08.2015 г. на С. К. К. липсва подпис на пациента. Констатациите  описали в Констативен протокол № РД-13-03-36Ф/03.11.2015 год.   Първоинстанционния съд е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като  нарушението е извършено за първи път, деянието било изолиран случай и липсват данни за  настъпили  вредни последици.

Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е съобразено с доказаната по несъмнен начин фактическа обстановка, свързана с поведението на задълженото лице, допуснатите от него пропуски и констатациите на проверяващите в хода на осъществения от тях контрол.

Налице са безспорни данни, даващи възможност за формулиране на извод за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.  Приложението на тази разпоредба не означава оневиняване  на задълженото лице, а  поставянето му в ситуация  при която, без да търпи конкретна санкция да осмисли и коригира поведението си в унисон с изискванията на закона.  При гореописаната фактическа обстановка, свързана с поведението на задължения субекти, последиците от него и при липсата на данни за изпълнение от страна на наказващия орган на вмененото му с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН  задължение  за възможността и необходимостта от  приложението на чл. 28 от ЗАНН,  акта завършващ административно наказателното производство – НП № НП- 20-29 от 27.01.2016 год. е незаконосъобразен, както е отбелязано и от първоинстанционния съд.

Предвид описаното  настоящия състав намира, че жалбата е неоснователна. Както бе описано по горе,  изводите,  формулирани в  решението на първоинстанционния съд са обосновани, т.е. акта е постановен  при  спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материално правните норми, поради което следва да се потвърди изцяло.

Предвид гореописаното, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204/12.04.2016 год.  постановено по АНД № 253 по описа на Районен съд  Сливен  за 2016 год.  като правилно и законосъобразно. 

Решението е окончателно.

    

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                  

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: