Р Е Ш Е Н И Е   № 181

 

Гр. Сливен, 23.06.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

                                                     

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА  БОЗУКОВА

                                                                              СТЕЛА ДИНЧЕВА

                                                                                                                                       

при участието на прокурора Милена Радева и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 149 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващи от АПК.

С Решение № 220/15.04.2016 год., постановено по АНД № 393/2016 год. на Районен съд гр. Сливен е отменено Наказателно постановление № СН 5079 от 09.11.2015 год. на Директора на ТД на НАП гр. Бургас, с което на „Декада 3”ООД гр.Сливен за нарушение по чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 лева, като незаконосъобразно.

Недоволен от така постановеното решение касаторът – ТД на НАП Бургас,  го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд Сливен е неправилно и незаконосъобразно.  Счита, че по безспорен начин е установено извършването на нарушението и съдът неправилно е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и да потвърди наказателното постановление.

В с.з. касаторът, редовно призован, не изпраща представител.   

Ответникът по касацията - „Декада 3” ООД гр. Сливен се представлява от у. Д., който счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд Сливен.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.07.2015 г. в 20:30 ч. органи на ТД на НАП - Бургас извършили проверка в търговски обект - комплекс „Дивеците", в с. Ичера, общ. Сливен. При извършената контролна покупка им била издадена касова бележка, но проверяващите констатирали, че лицето използва ЕКАФП без изградена дистанционна връзка с НАП. В момента на проверката имало мобилна връзка на мобилен оператор. Представен бил констативен протокол от мобилния оператор, че в района на хотелски комплекс „Дивеците" е монтирана временна клетка с обхват от 17.06.2015 г. в тестов период. Констатациите от проверката били отразени в ПИП № 0139034/10.09.2015 г. Въз основа на протокола е съставен АУАН № Р 177530/03.09.2015 г. и е издадено атакуваното НП, с което е прието, че е нарушен чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез ФУ, издадена от МФ /обн. ДВ бр. 106/2006 г./, във вр. чл.118, ал. 4 от ЗДДС, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд гр.Сливен.

Решаващият съд приел, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без отправена покана за явяване за съставяне на акт представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Решението на Рс Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона. Настоящата съдебна инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Съдът преценява, че липсва извършено административно нарушение на чл. 7  ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно който не се допуска работа с ФУ от лицата по чл.3, без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите посочени в наредбата. От  приложените по делото доказателства се установява, че в разглеждания случай не е било възможно изграждане на дистанционна връзка с НАП, тъй като временно изградената мобилна връзка -  клетка за обхват, считано от 17.06.2015г. е била в тестов пробен период, видно от приложения протокол на мобилен оператор. Видно от същия едва след изтичане на 3 месечния тестов период в района на хотелския комплекс е била предоставена за безсрочно ползване и замерване на обхвата във вътрешността на хотела клетка за обхват GSM/UMTS на мобилен оператор. Този протокол е приет като надлежно доказателство по делото от РС Сливен и му е придадено, съгласно правилата за доказване по НПК, съответното доказателствено значение, което подкрепя тезата на санкционираното дружество за наличие на обективни пречки за спазване на нормативното задължение по чл.7, ал.3 на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Ето защо касационна инстанция намира, че като е отменил издаденото наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на дружеството, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. 

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 220 / 15.04.2016 год., постановено по АНД № 393 / 2016г. на Сливенски Районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: