Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

213

 

гр. Сливен, 11. 07. 2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет  и  девети  юни,  две  хиляди  и  шестнадесета  година,  в  състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР  ПЪРВАНОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                                                          ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                          

При участието на секретаря В.К. и на прокурора Х. КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно дело № 177 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.   

Образувано е по касационна жалба от „Стелмар” ООД – Сливен, подадена срещу Решение № 231 от 20.04.2016 г., постановено по АНД № 276 / 2016 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № КГ-1462 от 20.01.2016 г., издадено от Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Стелмар” ООД – Сливен, за нарушение на чл. 18б, ал. 3, т. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ и на основание чл. 34в, ал. 1 от ЗЧАВ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В жалбата си касационният жалбоподател твърди и излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че извършеното нарушение следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли решението на Районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба – ДАМТН - София, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

За да потвърди обжалваното НП, Районният съд е приел за установено, че е извършено административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на търговското дружество и е счел, че наложеното наказание е правилно определено.

Изводите на Районния съд, че по делото е установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, са правилни. Видно от установената по делото фактическа обстановка, при извършена на 12.05.2015 г. проверка от служители на ДАМТН в обект – бензиностанция в гр. Сливен, управлявана от „Стелмар” ООД, е установено, че течно гориво – гориво за дизелови двигатели, се разпространява с Декларация за съответствие с № 215 от 10.05.2015 г., издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, за партида 215, в количество 2 615 т, която не отговаря на изискванията на чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ, тъй като върху декларацията липсва запис, от който да е видно кое е лицето, на което е предоставено горивото за разпространение, като следва да бъдат посочени дата и номер на документа за експедиция, както и данни за лицето, предоставило горивото за последващо разпространение. За констатираното, на „Стелмар” ООД е съставен на 31.07.2015 г. АУАН, в който е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 18б, ал. 3, т. 2 от ЗЧАВ. Въз основа на съставения АУАН, на 20.01.2016 г. е издадено процесното НП.

С оглед на установената по делото фактическа обстановка, Районният съд законосъобразно е приел, че „Стелмар” ООД е извършило административното нарушение, за което е ангажирана имуществената му отговорност, тъй като управляваната от него бензиностанция – краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, е предоставила на контролните органи декларация за съответствие на проверяваното гориво, която не отговаря на изискванията на чл. 18б, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ – търговското дружество не е посочено като лице, на което горивото се предоставя за последващо разпространение.

 Но Административният съд не споделя извода на Районния съд за законосъобразност на обжалваното НП, тъй като извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Деянието, макар и формално да осъществява признаците на посоченото в НП административно нарушение, е малозначително с оглед на обстоятелствата на извършването му: за доставеното течно гориво е представено нареждане за експедиция на готова продукция и са събрани свидетелски показания, от които може да се направи извод за липсващия в декларацията за съответствие реквизит; от деянието не са настъпили вредни последици; пробите, взети от горивото, са в съответствие с изискванията; общественият интерес не е засегнат във висока степен; нарушението е извършено за първи път. Липсата на реално нанесена щета не е съставомерна за квалификацията на деянието, но обуславя преценката за маловажност на извършеното нарушение. Наложената от наказващия орган санкция е в предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на правно-защитените със ЗЧАВ обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция се явява тежка за лицето и би изиграла отрицателно въздействие, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона. Наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи санкция и предупреди търговеца, че при повторно неизпълнение на предвиденото в нормативния акт задължение ще му бъде наложена административнонаказателна санкция. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт. 

Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 / 2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ.

Като не е съобразил, че в разглеждания случай наказващият орган е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, и е потвърдил обжалваното НП, Районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени НП като незаконосъобразно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 231 от 20.04.2016 г., постановено по АНД № 276/ 2016 г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-1462 от 20.01.2016 г., издадено от Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Стелмар” ООД, ЕИК: ………., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. …….., пр. от Х. К. Х., за нарушение на чл. 18б, ал. 3, т. 2 от ЗЧАВ и на основание чл. 34в, ал. 1 от ЗЧАВ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                       

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: