Р Е Ш Е Н И Е   № 200

 

Гр. Сливен, 01.07.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

                                                          

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                                                               СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при участието на прокурора Христо Куков и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Детелина Бозукова КАНД № 179 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 102 по описа на Районен съд Сливен за 2016 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение №  198/11.04.2016 г., постановено по АНД № 102/2016г. по описа на Районен съд Сливен е потвърден електронен фиш серия К № 1043057, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение на пътищата (ЗДвП), на М.П.И. *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева.

Касаторът -  М.И., чрез представител по пълномощие – адв. В.К. ***, твърди в жалбата, че решението на РС Сливен е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че от фиша не ставало ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на И. – за управление на МПС с превишена скорост или за неуведомяване на контролните органи за това кой е бил водач на МПС. Моли съда за решение, с което да отмени решението на РС Сливен и по същество отмени електронния фиш. В с.з. касаторът не се явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощен представител поддържа жалбата на посочените в нея основания.  

Ответникът по касацията – ОДМВР Сливен се представлява от гл.юриск. Кр. Б., която излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че решението на РС Сливен е законосъобразно и предлага на съда да го остави в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и на Окръжна прокуратура Сливен, анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. За да се отговори на същите, касационният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:

На 09.10.2015 год. в 09:46 ч. в гр.Сливен с автоматизирано  техническо средство № TFR1-M 0519 е заснето движение на лек автомобил “Рено Клио с рег. № РК 9703 ВВ със скорост 70 км/ч. при разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш серия К № 1043057, в който е посочено, че е извършено нарушение за скорост и се налага наказание на собственика на МПС М.П.И. ***. Съгласно електронния фиш описаното нарушение осъществява елементите на нарушението, визирано в чл. 21, ал.1 от ЗДвП. След като била отчетена заложената допустима техническа грешка при измерване на скоростта с техническото средство от 3 км/ч. във фиша било прието, че превишаването на разрешената скорост е с 17 км/ч. С фиша било наложеното наказание глоба в размер на 50 лева. Фишът е обжалван в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд  - Районен съд гр.Сливен. По делото е представен снимков материал от заснет клип № 5165 за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 519 и протокол от проверка № 14415/ 26.06.2015 год. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата представлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. По делото няма данни за постъпила в МВР в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от И. информация за водач, управлявал автомобила към момента на констатиране на нарушението. В жалбата си до РС Сливен И. твърди, че МПС се ползва от дъщеря й, внукът й и от сестра й, но нито никой от тях не е пожелал да й предостави копие от свидетелството си за управление на МПС.

За да потвърди електронния фиш първоинстанционният съд е приел, че при издаването му не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Изложил съображения, че използваното автоматизирано техническо средство е от одобрен тип, мястото за контрол е било обозначено с пътен знак Е 24, а нарушението – движение със скорост над допустимата за населено място е установено по безспорен начин. Съдът е изложил доводи, че МПС е собственост на И. и след като същата не е посочила друго лице, което е управлявало МПС към датата на извършване на нарушението, следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната й отговорност за описаното във фиша нарушение. При тези изводи съдът потвърдил електронния фиш.

Решението е валидно и допустимо,  постановено при правилно приложение на материалния закон.

Касационната инстанция  споделя изводите на РС, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая автомобилът е собственост на М.И. и това е лицето посочено във фиша. Административното наказание правилно е наложено на собственика на МПС, в съответствие с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. С оглед възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП правилно е вменено във вина на касатора след като не е посочено друго лице, което да бъде субект на административната отговорност. Административен съд Сливен неведнъж в свои решения по други дела е имал възможност да отбележи, че след като в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП информация за водач, управлявал автомобила към момента на констатиране на нарушението не е постъпила, а посоченото във фиша лице е собственик на автомобила, следователно именно той понася административно – наказателната отговорност за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. 

При издаването на оспорения електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото същия е разбрал какво точно му е било вменено и адекватно е реализирал защитата си, като фиша съдържа всички задължителни, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП и образеца, утвърден със заповедта на Министъра на вътрешните работи, реквизити. 

По изложените съображения, Административният съд направи извода, че решението на РС Сливен не страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което същото следва да се остави в сила.

Предвид изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Сливен

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 198/11.04.2016г. на РС Сливен, постановено по АНД № 102/2016 г. по описа на съда.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                         

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

                                                              

 

 

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: