Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

214

 

гр. Сливен, 11. 07. 2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет  и  девети  юни,  две  хиляди  и  шестнадесета  година,  в  състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР  ПЪРВАНОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                                                          ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                          

При участието на секретаря В.К. и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно дело № 181 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.   

Образувано е по касационна жалба от Г.И. ***, подадена против Решение № 262 от 12.05.2016 г., постановено по АНД № 212/ 2016 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0804-002505 от 08.01.2016 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, с което на Г.И.И., за  нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева; и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

 В жалбата си касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано. Излага съображения, че Районният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не е обсъдил показанията на св. В., необосновано е приел, че жалбоподателят е извършил описаните в НП нарушения и не е направил преценка за наличие или не на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменено процесното НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Сливен, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила, като постановено при изяснена фактическа обстановка и немаловажност на извършените деяния.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателят е извършил административните нарушения, за които са му наложени административни наказания; направил е извод, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; счел е, че наложените наказания са правилно определени.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по несъмнен начин, че административните нарушения, за които жалбоподателят е санкциониран, са извършени.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 24.12.2015 г. в 13,50 ч., в гр. Сливен на бул. „Хаджи Димитър”, жалбоподателят, управлявайки лек автомобил с  Рег. № СН5235НС, е предприел маневра потегляне и е ударил в задна дясна джанта и задна броня лек автомобил с Рег. № СВ5693АМ, настъпило е ПТП с материални щети, след което е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи на МВР и да изчака тяхното пристигане. За установеното е съставен на 24.12.2015 г. от служител на ОД на МВР - Сливен Протокол за ПТП, както и АУАН на жалбоподателя, въз основа на който на 08.01.2016 г. е издадено процесното НП.

С разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на водача на ППС е вменено задължението преди да предприеме маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за участниците в ПТП, между които няма съгласие относно обстоятелствата, е предвидено задължение да не напускат местопроизшествието и да уведомят съответната служба за контрол на МВР. За неспазване на правилата по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е причинено ПТП и за нарушение на задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, в ЗДвП са предвидени съответно административнонаказателните разпоредби на чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 и на чл. 175, ал. 1, т. 5, които в разглеждания случай са приложени правилно от административнонаказващия орган.

 Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 24.12.2015 г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство и следователно процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.

Необсъждането от Районния съд на показанията на св. В., настоящият състав преценява като несъществено процесуално нарушение. Показанията на тази свидетелка, която живее на съпружески начала с жалбоподателя и като такава е заинтересована от изхода на процеса, са в противоречие с останалия доказателствен материал и правилно не са кредитирани от Районния съд. Единствено св. В. потвърждава защитната теза на жалбоподателя. Останалите свидетели, чиито показания кореспондират с показанията на актосъставителя, са в съответствие с констатациите в съставения АУАН.

Неизлагането на мотиви относно приложение на чл. 28 от ЗАНН е нарушение, което не е съществено, доколкото в разглеждания случай не са налице предпоставки за приложение на тази разпоредба. Твърденията на жалбоподателя, че извършените нарушения са маловажен случай, са неоснователни. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона, още повече че обществените отношения, които регулира ЗДвП, са от особена обществена важност.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  Решение № 262 от 12.05.2016 г., постановено по АНД № 212 / 2016 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                      

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: