Р Е Ш Е Н И Е    233

 

Гр. Сливен, 18.08.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на трети август две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

                                              

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:       ИГЛИКА ЖЕКОВА  

                                                                                                    ДЕТЕЛИНА     БОЗУКОВА                                                                              

 

         при участието на прокурора Красимир Маринов и при секретаря Н.Й., като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 205 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 137 по описа на Новозагорски Районен съд за 2016 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.Ж.К. *** срещу решение № 39/12.05.2016 г., постановено по АНД № 137/2016 г. по описа на РС Нова Загора, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-0306-001350/11.03.2015г. на  Началник РУП Нова Загора към ОДМВР Сливен.

Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и иска същото да бъде отменено, като бъде постановено друго такова по същество, с което да бъде отменено наказателното постановление. В жалбата излага съображения, че не е управлявала превозното средство. Твърди, че в момента на проверката радарът е засякъл скоростта на друг приближаващ се автомобил и неправилно е била ангажирана административно наказателната й отговорност. В с.з. лично поддържа жалбата на основанията изложени в нея.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР Сливен не изпраща представител и не изразява становище, въпреки дадената възможност.

Представителят на ОП Сливен дава заключение, че решението на РС Нова Загора е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение районният съд в производството по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН е потвърдил НП № 14-0306-001350/11.03.2015г. на  Началник РУП Нова Загора към ОДМВР Сливен, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на С.Ж.К. ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени следните наказания: глоба в размер на 350 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че жалбоподателката е извършила констатираното в АУАН и НП нарушение, като на 27.05.2014 г. около 6,45 часа в гр.Нова Загора на ул. "Патриарх Евтимий" срещу бензиностанция „Лукойл“ е управлявала л. а. „Мерцедес“ със скорост 103,79 км при ограничение от 50 км - фиксирана със стационарна система "ЕRS 400 С". Приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е съображения, че в АУАН и НП подробно е описана установената фактическа обстановка, посочени са начина на засичане на скоростта и конкретното техническо средство, посочени са  индивидуализиращите данни на извършителя, съставителя на акта и свидетеля при попълването му. Допълнително е аргументирал становището, че липсват доказателства по делото, от които да се установява, че с посоченото техническо средство, за което са налице данни, че е преминало през съответната метрологична проверка, е засечена скоростта на друг автомобил, движещ се попътно или в насрещната лента за движение. С оглед на преценката, че наложената санкция е явно справедлива и отговаря на целите на чл. 12 от ЗАНН, решаващият съд е обосновал извода, че правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на санкционираното лице по реда на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, в резултат на което издаденото от него наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Решението е валидно и допустимо. Същото е правилно, законосъобразно и не страда от визираните в жалбата пороци, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК.

При приетите за установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл. 348 от НПК, във вр. чл. 220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че административното нарушение не е доказано по надлежния ред. Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство. АУАН е съставен от компетентен орган съобразно изискванията на ЗАНН и ЗДвП и се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Направените в него констатации не са опровергани от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Фактът, че наказаното лице ги е оспорило, не е достатъчен, за да се приеме, че те са оборени. Както в производството пред районния съд, така и в касационното производство, жалбоподателката не е представила годни доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната. В АУАН жалбоподателката е посочила, че има възражения, но не е представила допълнителни такива в тридневен срок от връчването на акта. Едва в производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд е оспорила истинността на фактическите констатации, отразени в АУАН, с твърдението, че не е управлявала автомобила и не е допускала нарушение по ЗДвП. Поради това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на КАТ в хода на административно наказателното производство.

Така е преценил и районният съд, за да стигне до единствения правилен и законосъобразен фактически извод, че именно жалбоподателката се е движила със скорост, надвишаваща максимално разрешената по закон от 50 км/ч. По делото са приобщени доказателства - разпечатка от стационарна видео-радарна система, от която се доказва установеното от контролните органи, а именно, че в 06:45:01 ч. на 27.05.2014г. е заснето движение на отдалечаващ се / а не приближаващ/ лек автомобил с рег.№ СТ 8423 ВВ, движещ се със скорост /след приспадане на 3% толеранс/ 103,79 км.ч.. От протокол за проверка № 263-ФМИ/19.11.2013г. на Български институт по метрология е видно, че видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения "ЕRS 400 С" е одобрен тип и съответства на метрологичните изисквания. Правилно съдът е приел, че е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП именно от страна на жалбоподателката, доколкото в хода на административнонаказателното производство Ж. не е попълнила коректно  декларацията за предоставяне на информация за извършено нарушение, не е индивидуализирала лицето на което е предоставила автомобила, поради което законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал именно нея на основание чл.188 от ЗДвП и по реда на чл. 182, ал. 1, т. 6 от с. з.

По изложените съображения, касационната инстанция счита, че районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Водим от горното, Административният съд Сливен

 

                            

                                                        Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 12.05.2016 г., постановено по АНД № 137/2016г. по описа на РС Нова Загора.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: