Р Е Ш Е Н И Е   № 269

 

Гр. Сливен, 14.10.2016 г. 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ                           

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                                                               СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при участието на прокурора Х. Куков и при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Детелина Бозукова КАНД № 237 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното: 

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 732 по описа на Районен съд Сливен за 2016 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение №  375/19.07.2016 г., постановено по АНД № 732/2016г. по описа на Районен съд Сливен е потвърдено НП 15-0804-001893/29.09.2015г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с което за нарушение на чл. 150 от Закона за движение на пътищата (ЗДвП) на Д.В. *** и на основание чл. 177, ал. 1, т.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева.

Касаторът -  Д.В. твърди в жалбата, че решението на РС Сливен е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че успешно е положил изпит като кандидат водач на МПС, но свидетелство за правоуправление на МПС не му е издавано, защото не е заплатил глобите, издадени във връзка с актове на КАТ. Счита, че извършеното представлява маловажен случай. Моли съда за решение, с което да отмени решението на РС Сливен и по същество отмени НП. В с.з. касаторът не се явява.

Ответникът по касацията – ОДМВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище от пълномощник излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че решението на РС Сливен е законосъобразно и предлага на съда да го остави в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и на Окръжна прокуратура Сливен, анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. За да се отговори на същите, касационният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:

На 13.09.2015 г. в гр.Сливен по бул. „П. Хитов" патрулирал екип на РУ-МВР-Сливен. Полицейските служители забелязали автомобила, управляван от жалбоподателя, който се движел срещу техния автомобил и тъй като знаели, че лицето не притежава СУ МПС, обърнали автомобила и го последвали, след което го спрели за проверка. При проверката водачът -Д.В. не представил СУМПС, като била извършена справка с ОДЧ, при което се установило, че лицето няма издадено СУМПС. Полицейските служители повикали за съдействие колегите си от сектор ПП, тъй като не разполагали с правомощия да съставят актове по ЗДвП. Актосъставителят Й. - служител на сектор ПП съставил АУАН за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на който се подписал като свидетел полицейския служител спрял жалбоподателя за проверка – И. Ж. И.. Въз основа на съставения му АУАН на жалбоподателя е издадено и атакуваното НП. Същото е обжалвано пред РС Сливен.

За да потвърди НП съдът е приел, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установявало, че при проверката на полицейските служители В. не е разполагал и не е представил СУМПС, а от извършената справка с ОДЧ е било установено, че по отношение на това лице никога не е било издавано такова.

Решението на РС Сливен е валидно и допустимо,  постановено при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 220 АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от РС-Сливен доказателства става ясно, че касаторът е управлявал на посочения ден и час в АУАН и НП лек автомобил и при проверката не е представил СУМПС. От представената от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Сливен справка се установява, че В. всъщност не притежава СУМПС, тъй като такова не му е издавано. При това положение безспорно е налице нарушение на чл. 150а ал.1 ЗДвП, което се санкционира по чл. 177, ал.1, т.2 пр.1 ЗДвП. Задължение на водача е при управление на МПС да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на управлявания автомобил, както и да носи и да представи свидетелството и контролния талон към него при проверка. Несъответно на смисъла и на целта на законовата регламентация по ЗДвП е възражението на касатора, че същият се е явил на изпит, положил е успешно същия, но не му е издадено свидетелство, защото не е заплатил дължимите си глоби към КАТ. Касае се за правнорегламентирана дейност, упражняването на която става единствено след издаване на валидно СУМПС и която в случая / въпреки че е преминал през съответния курс на обучение и се е запознал с правилата за движение регламентирани със ЗДвП/ водачът е нарушил с поведението си. Без значение е каква е причината за непритежаване на свидетелство. Видно от приложената по делото справка за наложени наказания касаторът системно извършва нарушения по чл.150 от ЗДвП, поради което приложението на чл.28 от ЗАНН не е оправдано и възражението в този смисъл е неоснователно.

По изложените съображения настоящият състав счита, че Районен съд Сливен е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение и не са налице визираните в касационната жалба основания за неговата отмяна.

Предвид изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Сливен

                                                           

                                                       Р Е Ш И:          

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 375/19.07.2016г. на РС Сливен, постановено по АНД № 732/2016 г. по описа на съда.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

                                     

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: