Р Е Ш Е Н И Е    299

 

Гр. Сливен, 21.12.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

                                              

                                               ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                               ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                         

    

при участието на прокурора Христо Куков

и при секретаря Н.Й., като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 266 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалби срещу Решение № 31/19.10.2016 г. по АНД № 205 по описа на Районен съд гр. Котел за 2016 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 31/19.10.2016 г. по АНД № 205/2016 г. на Районен съд гр. Котел е отменено Наказателно постановление № 1223/03.12.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район”, с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, ЕИК ………….. за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите и на основание чл. 200 ал. 1 т. 29 от същия закон за неизпълнение на т. 3 от раздел „Условия на водоползването” е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Басейнова дирекция  „Черноморски район” - Варна, която чрез пълномощник го обжалва в срок, с доводи за незаконосъобразност на същото, поради неправилност на формираните изводи. Твърди, че разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от Закона за водите въвежда допълнителни задължения за водоползвателите, които са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и предоставят услугата водоснабдяване за питейно – битови цели, независимо дали са или не титуляри на разрешителни, които задължения не изключват, а допълват общите такива, важащи за всички титуляри. Целта на допълнителните изисквания по чл. 48 ал. 2 от ЗВ към ВиК операторите била да се вменят допълнителни задължения с оглед осигуряването на качеството на питейната вода, доставяна на потребителите, а не както решаващият съд го е тълкувал, че по отношение на тях важат само и единствено условията по чл. 48 ал. 2 от ЗВ, а тези по ал. 1, касаещи всички титуляри на действащи разрешителни, не следва да се прилагат. С оглед допълнителните изисквания по чл. 48 ал. 2 от ЗВ, били посочени и специални органи (по чл. 155а и чл. 189 от ЗВ), пред които да се предоставят данните от извършения мониторинг само на качеството на питейната вода, за неизпълнението на което задължение била предвидена и изрична санкция по чл. 200 ал. 1 т. 35 от ЗВ. Във връзка с това счита, че нарушителят е правилно проверен и санкциониран от БДЧР по реда на чл. 200 ал. 1 т. 29 от ЗВ за неизвършен собствен мониторинг в нарушение на издаденото разрешително. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и потвърди наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател Басейнова дирекция „Черноморски район”, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

В с.з. ответникът по жалбата „Водоснабдяване и канализация” ООД – Сливен, редовно и своевременно призован, не се представлява.  

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е основателна, а решението на Районния съд – незаконосъобразно. Застъпва становище за неправилност и несъответствие с доказателствата на изводите на Районния съд, че описаното деяние не съставлява административно нарушение. От анализа на материалите по делото не възниквало съмнение относно това, че е извършено административното нарушение при изяснените обстоятелства, поради което били налице условия да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.   

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите на касационния жалбоподател и становището на Окръжна прокуратура и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

Предвид събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, настоящият състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:

На 10.06.2015 г. длъжностно лице при Басейнова дирекция „Черноморски район” – Варна извършило проверка на обект Питейно – битово водоснабдяване на с. Мокрен и с. Пъдарево, общ. Котел от Язовир „Камчия” – разпр. ш. Сунгурларе, стопанисван от „Водоснабдяване и канализация” ООД – Сливен, която проверка се извършила по изпълнение на Заповеди № № 107 и 146/2015 г. и Разрешително № 003898/23.08.2006 г. Проверяващият  констатирал, че дружеството не е представило в БДЧР копие на дневника с измервания за 2014 г., както и че не е извършен химически анализ на водата през 2014 г. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № 395/10.06.2015 г. Описаните констатации били квалифицирани като административно нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите в съставен на 17.06.2015 г. Акт за установяване на административно нарушение № 1542. Въз основа на съставения акт, на 03.12.2015 г. Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район” – Варна издал Наказателно постановление № 1223, с което на основание чл. 200 ал. 1 т. 29 от Закона за водите за неизпълнение на т. 3 от Раздел „Условия на водоползването” наложил на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 11 от ЗВ - нарушение на т. 3 от раздел „Условия на водоползването” от разрешителното, описано от фактическа страна като неизвършване на химичен анализ на добиваната вода през 2014 г. Наказващият орган приел другата констатация на актосъставителя като отстранена, чрез изпълнение в срок на даденото от контролния орган предписание. 

Към доказателствата по делото е приобщено Разрешително за водоползване от повърхностен воден обект № 0003898/23.08.2006 г. с титуляр „Водоснабдяване и канализация” ООД – Сливен, с описана в същото цел – питейно – битово водоснабдяване. Съгласно т. 3 от раздел „Условия на водоползването” в цитираното разрешително, дружеството е длъжно да извършва ежегодно химически анализ на водата, като изпраща тази информация в БДЧР – Варна не по – късно от 45 дни след изтичането на съответната година, като това задължение е вменено с цел определяне действителната категория на водата във водоизточника.

За да отмени Наказателното постановление, Районният съд е приел, че нарушението не е съставомерно по възприетия от наказващия орган текст на чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите, тъй като разпоредбата била обща. В тази връзка е приел, че общите разпоредби се прилагат само когато липсва друга норма, установяваща конкретни задължения в тежест на нарушителя, в случая – водоползвател. Формирал е извод, че е следвало конкретното деяние да бъде квалифицирано по чл. 48 ал. 2 т. 2 от Закона за водите и дружеството да бъде санкционирано по реда на чл. 200 ал. 1 т. 35 от ЗВ. Мотивите на решаващия съдебен състав са базирани на възприетото от него, че деянието от фактическа страна съставлява неизвършване на мониторинг на качеството на водата за питейно – битови цели.

След преценка на събраните по делото доказателства и относимите правни норми, настоящата съдебна инстанция намира обжалваното съдебно решение за законосъобразно, при следните съображения:

Видно от събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства, санкционираното административно нарушение от фактическа страна е неизвършване на химически анализ на добиваната през 2014 г. вода за питейно – битови нужди, вменено с императива на т. 3 от раздел „Условия на водоползването” от Разрешително № 0003898/23.08.2006 г. Следователно, извършеното и установено по безспорен начин от доказателствата деяние се изразява в бездействие, съставляващо неизпълнение на задължение, вменено с издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ООД – Сливен Разрешително за водоползване от повърхностен воден обект № 0003898/23.08.2006 г. Задължителността на всички условия на разрешителното е визирана в нормата на чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите, която коректно е посочена в процесния случай, доколкото извършването на ежегоден химически анализ на добиваната вода е вменено с  цитираната по – горе т. 3 от раздел „Условия на водоползването” в разрешителното, титуляр на което е настоящият касационен жалбоподател. Едновременно с това, неизпълнението на условията в разрешителното е скрепено от законодателя със санкция по чл. 200 ал. 1 т. 2 от Закона за водите, а не както е приел наказващият орган – по чл. 200 ал. 1 т. 29 от ЗВ. Съгласно чл. 200 ал. 1 т. 2 от Закона за водите, санкционира се с глоба, съответно – имуществена санкция в размер от 2 000 до 10 000 лева физическо или юридическо лице, което ползва водни обекти, водностопански системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Видно от наказателното постановление, компетентният орган е наложил на дружеството административна санкция по чл. 200 ал. 1 т. 29 от ЗВ, която обаче е предвидена от законодателя за друг вид административно нарушение – такова по чл. 48 ал. 2 т. 2 от ЗВ. Последната цитирана разпоредба указва задължение за провеждане на мониторинг на качеството на водата за питейно – битови цели и предоставяне на данните от мониторинга на органите по чл. 155а и чл. 189 по ред, определен в наредбата по чл. 135 ал. 1 т. 3. Съответната на това задължение санкционна норма е тази на чл. 200 ал. 1 т. 29 от ЗВ, предвиждаща глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5 000 лв. за лице, което не извършва собствен мониторинг на количеството или качеството на водите. Съобразно легалната дефиниция на понятието „мониторинг на водите”, дадено в § 1 т. 18 от ДР на Закона за водите, това са измервания, наблюдения и оценки за определяне на състоянието на водите. Очевидно е от фактите по делото, че доколкото не се касае за мониторинг, а за неизвършен задължителен химически анализ (който по същество е само елемент от мониторинга), извършеното административно деяние не съставлява нарушение на чл. 48 ал. 2 т. 2, както е възприел районният съд, а именно нарушение на условията на издаденото разрешително. В тази насока нарушението е правилно квалифицирано като такова по чл. 48 ал. 1 т. 11 от ЗВ. Едновременно с това обаче наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приложил санкционна норма, която не е съответна на извършеното нарушение. Налице е неяснота при формиране волята на наказващия орган, която се явява съществен порок, водещ до незаконосъобразност на санкционния акт. Един от съществените елементи на наказателното постановление като властнически акт и задължителна предпоставка за неговата законосъобразност е приложената санкция да е съответна на извършеното нарушение. Това е израз на законоустановеността на съставите като основен принцип в административнонаказателното производство и неговото нарушаване води до съществено опорочаване на проведената процедура по ангажиране на административнонаказателна отговорност за извършено противоправно деяние от категорията на административните нарушения. Както се отбеляза по – горе, в процесния случай анализа на извършеното нарушение от фактическа страна сочи на правна квалификация по чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите и съответната му санкция по вид и размер е нормативно регламентирана в чл. 200 ал. 1 т. 2 от същия закон (имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.). Вместо това наказващият орган е приложил административно наказание по чл. 200 ал. 1 т. 29 от ЗВ (предвиждащ имуществена санкция в размер от 500 до 5 000 лв.), което е относимо към друг вид и категория административни нарушения – по чл. 48 ал. 2 т. 2 от ЗВ. Разпоредбата на чл. 200 ал. 1 т. 29 от ЗВ е абсолютно неприложима към описаното от фактическа страна деяние. Това очевидно несъответствие, обективирано в  неяснота относно формираната от наказващия орган воля, като съществен порок предпоставя и извода за незаконосъобразност на наказателното постановление.

При горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. 

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31/19.10.2016 г. на Районен съд Котел, постановено по АНД № 205/2016 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

              

 

    2.